ДО: ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И ЧЛЕНОВЕТЕ
НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
НА 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
СТАНОВИЩЕ НА АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ
ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ № 48-254-01-03/02.12.2012г.
Изх.№ 004/23.01.2023
Уважаеми Дами и Господа,
Във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО), публикувано на сайта на Народното събрание с вх.№ 48-254-01-03/02.12.2012г. искаме да Ви обърнем внимание на следното:
1. Във вашето предложение се посочва създаване на ал. 3 към чл. 5, която гласи:
“Държавата провежда целенасочени политики за ранно детско развитие, което интегрира предучилищно образование, както и здравни и социални услуги в най-добрия интерес на детето.”
Силно притеснение буди изключването на родителите, с оглед тяхната роля и право, в процеса на решение за провеждане от страна на държавата на целенасочени политики, в т.ч. и по отношение предоставянето на здравни и социални услуги за ранно детско развитие от страна на държавата. Напомняме, че Конституционният съд отсъди като противоконституционна предоставянето на социални услуги, без знанието и съгласието на родителите, в решението си[1] по повод Закона за социалните услуги.
Предоставянето на здравни и социални услуги на деца следва да се осъществява само и единствено със съгласието на родителите/настойниците. В противен случай се нарушава Конституцията на България, която според чл. 47 (1) гласи, че „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата”.
Родителите имат първостепенна отговорност и приоритет да решават относно образованието, отглеждането, възпитанието и най-добрия интерес на децата си. Държавата трябва да ги подпомага в техните решения, а не обратното.
2. Разширява се обхвата на предучилищната подготовка от 3-годишна възраст в чл. 62. Това е силно притеснително предвид направените по-рано предложения[2] тя да стане задължителна. С това се нарушава и изземва още повече конституционното право[3] на родителите по отношение образованието и отглеждането на техните деца в предучилищна възраст.
Развитието на всяко дете в тази възраст е строго индивидуално и налагането на „държавен образователен стандарт” (с чл. 67), може да доведе до редица негативни последствия. Учени от Бостънския университет установяват, че ранното институционализиране и обучение на малки деца пречи на тяхната свободна игра, което води до редица психологически проблеми, сред които тревожност, депресия, нарцисизъм, а в някои случаи и склонност към самоубийство[4]. Деца, които започват детска градина на 6, а не по-рано, имат осезаемо по-добри резултати в психологическо отношение, като например поддържане на вниманието, активност, самоконтрол[5].
Това важи не по-малко за предложените промени държавата да определи „изискванията за постижение на децата” и в яслените групи, които ще работят с деца от 10 месечна възраст (с чл. 69 ал. 2).
Научните изследвания в световен мащаб[6] показват, че по-ранното започване на официалното обучение не постига по-добри резултати в успеваемостта на наученото и вреди на психологическо и емоционално здраве на децата.
Проблемите с неефективността, невключването на ученици и ранното им отпадане от образователната система няма как да бъдат разрешени чрез разширяване на нейният обхват.
Промените, които предлагате изискват провеждането на широк обществен дебат по темата и запознаване на българската общественост с различните мнения относно негативите и позитивите от въвеждане на подобно законодателство.
В тази връзка апелираме към Вас за зачитане правото и ролята на родителите в процеса на обучение и предоставяне на здравни и социални услуги на децата, както и да предприемете необходимите действия за отмяна разширяването на предучилищната подготовка и нейната задължителност[7].
С уважение,
МИХАЕЛА ДЖОРГОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ”
[1] Решение №9 от 14.07.2020г. http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/c923610a-5339-4551-9dfa-1bfc352d6c5f
[2] В чл. 11 от Преходни и заключителни изменения на Проекта на ЗИД на ЗПУО, 2020г.
[3] чл. 46 от Конституцията на Република България
[4] Психологът проф. Питър Грей от Бостънския университет nmr.bg/open-letter-4yo/
[5] Изследване на учени от Станфордския университет и Датския център за социологически проучвания,
[6] https://www.sva.bg/10441077109410721/7960749 и nmr.bg/open-letter-4yo/
[7] Съгласно Конституцията на РБългария (чл. 53) задължително е само училищното, а не предучилищното образование.
НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
НА 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
СТАНОВИЩЕ НА АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ
ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ № 48-254-01-03/02.12.2012г.
Изх.№ 004/23.01.2023
Уважаеми Дами и Господа,
Във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО), публикувано на сайта на Народното събрание с вх.№ 48-254-01-03/02.12.2012г. искаме да Ви обърнем внимание на следното:
1. Във вашето предложение се посочва създаване на ал. 3 към чл. 5, която гласи:
“Държавата провежда целенасочени политики за ранно детско развитие, което интегрира предучилищно образование, както и здравни и социални услуги в най-добрия интерес на детето.”
Силно притеснение буди изключването на родителите, с оглед тяхната роля и право, в процеса на решение за провеждане от страна на държавата на целенасочени политики, в т.ч. и по отношение предоставянето на здравни и социални услуги за ранно детско развитие от страна на държавата. Напомняме, че Конституционният съд отсъди като противоконституционна предоставянето на социални услуги, без знанието и съгласието на родителите, в решението си[1] по повод Закона за социалните услуги.
Предоставянето на здравни и социални услуги на деца следва да се осъществява само и единствено със съгласието на родителите/настойниците. В противен случай се нарушава Конституцията на България, която според чл. 47 (1) гласи, че „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата”.
Родителите имат първостепенна отговорност и приоритет да решават относно образованието, отглеждането, възпитанието и най-добрия интерес на децата си. Държавата трябва да ги подпомага в техните решения, а не обратното.
2. Разширява се обхвата на предучилищната подготовка от 3-годишна възраст в чл. 62. Това е силно притеснително предвид направените по-рано предложения[2] тя да стане задължителна. С това се нарушава и изземва още повече конституционното право[3] на родителите по отношение образованието и отглеждането на техните деца в предучилищна възраст.
Развитието на всяко дете в тази възраст е строго индивидуално и налагането на „държавен образователен стандарт” (с чл. 67), може да доведе до редица негативни последствия. Учени от Бостънския университет установяват, че ранното институционализиране и обучение на малки деца пречи на тяхната свободна игра, което води до редица психологически проблеми, сред които тревожност, депресия, нарцисизъм, а в някои случаи и склонност към самоубийство[4]. Деца, които започват детска градина на 6, а не по-рано, имат осезаемо по-добри резултати в психологическо отношение, като например поддържане на вниманието, активност, самоконтрол[5].
Това важи не по-малко за предложените промени държавата да определи „изискванията за постижение на децата” и в яслените групи, които ще работят с деца от 10 месечна възраст (с чл. 69 ал. 2).
Научните изследвания в световен мащаб[6] показват, че по-ранното започване на официалното обучение не постига по-добри резултати в успеваемостта на наученото и вреди на психологическо и емоционално здраве на децата.
Проблемите с неефективността, невключването на ученици и ранното им отпадане от образователната система няма как да бъдат разрешени чрез разширяване на нейният обхват.
Промените, които предлагате изискват провеждането на широк обществен дебат по темата и запознаване на българската общественост с различните мнения относно негативите и позитивите от въвеждане на подобно законодателство.
В тази връзка апелираме към Вас за зачитане правото и ролята на родителите в процеса на обучение и предоставяне на здравни и социални услуги на децата, както и да предприемете необходимите действия за отмяна разширяването на предучилищната подготовка и нейната задължителност[7].
С уважение,
МИХАЕЛА ДЖОРГОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ”
[1] Решение №9 от 14.07.2020г. http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/c923610a-5339-4551-9dfa-1bfc352d6c5f
[2] В чл. 11 от Преходни и заключителни изменения на Проекта на ЗИД на ЗПУО, 2020г.
[3] чл. 46 от Конституцията на Република България
[4] Психологът проф. Питър Грей от Бостънския университет nmr.bg/open-letter-4yo/
[5] Изследване на учени от Станфордския университет и Датския център за социологически проучвания,
[6] https://www.sva.bg/10441077109410721/7960749 и nmr.bg/open-letter-4yo/
[7] Съгласно Конституцията на РБългария (чл. 53) задължително е само училищното, а не предучилищното образование.
RSS Feed
