Съдия Йонко Грозев стана пример за провал на ЕСПЧ с избора му за президент на секция
Два месеца след публикуването на доклада на Европейския център за право и справедливост (ECLJ), който разкри наличието на мащабен конфликт на интереси между 18 съдии от голямата Камара в Страсбург и 7 НПО, финансирани от Джордж Сорос и Отворено общество, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отговори по свой начин. Той отговори не чрез оспорване на безспорни факти, разкриването на които предизвика скандал в цяла Европа, нито чрез приемане на необходимите мерки за предотвратяване на повторна поява на подобен конфликт на интереси, нито като санкционира тези съдии, както би направил всеки национален съдебен дисциплинарен орган. Той отговори в обратна посока: като избра най-противоречивия съдия - българинът Йонко Грозев, на важния пост „президент на секция“.
Два месеца след публикуването на доклада на Европейския център за право и справедливост (ECLJ), който разкри наличието на мащабен конфликт на интереси между 18 съдии от голямата Камара в Страсбург и 7 НПО, финансирани от Джордж Сорос и Отворено общество, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отговори по свой начин. Той отговори не чрез оспорване на безспорни факти, разкриването на които предизвика скандал в цяла Европа, нито чрез приемане на необходимите мерки за предотвратяване на повторна поява на подобен конфликт на интереси, нито като санкционира тези съдии, както би направил всеки национален съдебен дисциплинарен орган. Той отговори в обратна посока: като избра най-противоречивия съдия - българинът Йонко Грозев, на важния пост „президент на секция“.
Грозев прекарва цялата си кариера като адвокат и активист в неправителствени организации, близки до Джордж Сорос или финансирани от него, докато става един от световните лидери на клона "Отворено общество", специализиран в използването на съдебни институции за политически цели (the Open Society Justice Initiative). Той стана известен като адвокат на жените от пънк групата Pussy Riot, които извършиха светотатствен акт в Московската катедрала.
Още през 2014 г. условията на неговото номиниране в Страсбург бяха оспорвани, тъй като трима членове на българската комисия за подбор бяха негови сътрудници от НПО. Отхвърлена е жалба до Съвета на Европа от местна организация относно нередовността на процедурата за подбор.
Именно при тези условия Грозев, който няма опит като магистрат, както мнозинството от съдиите в Страсбург, стана един от 47-те съдии на Европейския съд по правата на човека. Малко след избирането му новите му колеги се произнесоха в негова полза по делото Pussy Riot и наредиха на Русия да му изплати, както е обичайно, съществено обезщетение.
Като съдия той е бил сезиран по дела, които сам е завел пред ЕСПЧ като адвокат или които са били заведени от бившите му неправителствени организации. Докато в 9 от тези дела той се отказа да участва като съдия, каквото е неговото задължение, той участва в съдебното решение на поне 10 други дела, заведени или подкрепени от НПО, които самият той е основал или ръководил доскоро. (Списък на тези случаи е наличен в приложенията към доклада).
Подобно поведение представлява сериозно и многократно нарушение на основните етични задължения на съдията. Във всяка държава, ръководена от върховенството на закона, авторът на такива нарушения би бил подложен на сурови дисциплинарни санкции. Още повече, след публикуването на доклада, българският министър на правосъдието публично повдигна възможността за уволнение на Йонко Грозев, като същевременно изтъкна, че ЕСПЧ трябва да вземе решение. Йонко Грозев се защити, като атакува ECLJ и обяви, че е невъзможно ЕСПЧ да го уволни, тъй като след това всички съдии, посочени в доклада, ще трябва да бъдат отстранени от длъжност. По този начин той бе защитен от другите участващи съдии.
Избирането му за президент на секцията се очакваше. Бившите съдии, които бяха прочели и одобрили доклада преди публикуването му, предупредиха ECLJ за тази вероятна реакция на взаимна защита. Четирима от деветимата съдии от секцията, към която принадлежи българинът, освен това са сред замесените 18 съдии.
Така избран, Йонко Грозев ще оглави една от петте секции на Съда, ще упражнява общи управленски правомощия в рамките на Съда и ще заседава систематично по най-важните дела. Освен това той ще решава сам в своята секция, за всеки отделен случай, дали да покани, разреши или откаже намесата на НПО по делата.
ЕСПЧ не подлежи на никакъв контрол
ЕСПЧ е най-високият съдебен орган в Европа. Той е създаден така, че да изисква от националните политически власти да спазват определени морални ценности. По този начин той не е обект на никакъв орган за противодействие или надзор. Той има последната дума.
Хипотезата, че на „Съвестта на Европа“, както ЕСПЧ сам се определя, може да липсва съвест, предвид възможността да се провали в своите задължения и да бъде неправилно използван за идеологически цели, не е разглеждана.
В някои области обаче решенията на съда са далеч отвъд ангажимента на държавите. Начинът, по който Съдът реагира на публикуването на доклада показа, че той не е в състояние да се регулира правилно. Освен това избирането на Йонко Грозев за председател на секция потвърждава силата на някои мрежи на влияние в рамките на ЕСПЧ.
Възстановяване на почтеността на Европейския съд
Единственият орган, който може да упражнява известна власт над ЕСПЧ, при липса на надзор, е Комитетът на министрите, дипломатическият орган, който обединява посланиците на 47-те държави-членки на Съвета на Европа.
Няколко членове на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа отнесоха въпроса до Комитета на министрите. Те осъждат „системния проблем с конфликт на интереси между НПО и съдиите на Европейския съд“ и призовават Комитетът на министрите да уточни мерките, които възнамерява да предприеме за отстраняване на конфликта на интереси и за „възстановяване почтеността на Европейския съд". Въпросът е в дневния ред на Комитета на министрите, който ще трябва изрично да отговори. Други подобни въпроси са зададени и в Европа от националните и европейските парламентаристи.
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която отговаря за окончателния избор на съдиите от ЕКПЧ, също може да бъде сезирана по този въпрос от депутатите. Това ще даде възможност за провеждане на парламентарно разследване и за препоръчване на ЕСПЧ приемането на необходимите мерки за осигуряване на безпристрастност на неговите съдии.
В това отношение докладът на ECLJ предлага, наред с другото, Съдът да приложи към себе си правилата, които налага на националните съдилища в тази област. За целта ECLJ ще внесе предложение в Бюрото на Парламентарната асамблея, следвайки официалната процедура за петицията, даваща възможност на всяко лице да поиска включването на тема в нейния дневен ред (петицията на ECLJ по повода на английски език може да бъде подписана на ОТТУК). Важно е действията да бъдат не в дух на идеологическа борба, а от загриженост за справедливостта.
Още през 2014 г. условията на неговото номиниране в Страсбург бяха оспорвани, тъй като трима членове на българската комисия за подбор бяха негови сътрудници от НПО. Отхвърлена е жалба до Съвета на Европа от местна организация относно нередовността на процедурата за подбор.
Именно при тези условия Грозев, който няма опит като магистрат, както мнозинството от съдиите в Страсбург, стана един от 47-те съдии на Европейския съд по правата на човека. Малко след избирането му новите му колеги се произнесоха в негова полза по делото Pussy Riot и наредиха на Русия да му изплати, както е обичайно, съществено обезщетение.
Като съдия той е бил сезиран по дела, които сам е завел пред ЕСПЧ като адвокат или които са били заведени от бившите му неправителствени организации. Докато в 9 от тези дела той се отказа да участва като съдия, каквото е неговото задължение, той участва в съдебното решение на поне 10 други дела, заведени или подкрепени от НПО, които самият той е основал или ръководил доскоро. (Списък на тези случаи е наличен в приложенията към доклада).
Подобно поведение представлява сериозно и многократно нарушение на основните етични задължения на съдията. Във всяка държава, ръководена от върховенството на закона, авторът на такива нарушения би бил подложен на сурови дисциплинарни санкции. Още повече, след публикуването на доклада, българският министър на правосъдието публично повдигна възможността за уволнение на Йонко Грозев, като същевременно изтъкна, че ЕСПЧ трябва да вземе решение. Йонко Грозев се защити, като атакува ECLJ и обяви, че е невъзможно ЕСПЧ да го уволни, тъй като след това всички съдии, посочени в доклада, ще трябва да бъдат отстранени от длъжност. По този начин той бе защитен от другите участващи съдии.
Избирането му за президент на секцията се очакваше. Бившите съдии, които бяха прочели и одобрили доклада преди публикуването му, предупредиха ECLJ за тази вероятна реакция на взаимна защита. Четирима от деветимата съдии от секцията, към която принадлежи българинът, освен това са сред замесените 18 съдии.
Така избран, Йонко Грозев ще оглави една от петте секции на Съда, ще упражнява общи управленски правомощия в рамките на Съда и ще заседава систематично по най-важните дела. Освен това той ще решава сам в своята секция, за всеки отделен случай, дали да покани, разреши или откаже намесата на НПО по делата.
ЕСПЧ не подлежи на никакъв контрол
ЕСПЧ е най-високият съдебен орган в Европа. Той е създаден така, че да изисква от националните политически власти да спазват определени морални ценности. По този начин той не е обект на никакъв орган за противодействие или надзор. Той има последната дума.
Хипотезата, че на „Съвестта на Европа“, както ЕСПЧ сам се определя, може да липсва съвест, предвид възможността да се провали в своите задължения и да бъде неправилно използван за идеологически цели, не е разглеждана.
В някои области обаче решенията на съда са далеч отвъд ангажимента на държавите. Начинът, по който Съдът реагира на публикуването на доклада показа, че той не е в състояние да се регулира правилно. Освен това избирането на Йонко Грозев за председател на секция потвърждава силата на някои мрежи на влияние в рамките на ЕСПЧ.
Възстановяване на почтеността на Европейския съд
Единственият орган, който може да упражнява известна власт над ЕСПЧ, при липса на надзор, е Комитетът на министрите, дипломатическият орган, който обединява посланиците на 47-те държави-членки на Съвета на Европа.
Няколко членове на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа отнесоха въпроса до Комитета на министрите. Те осъждат „системния проблем с конфликт на интереси между НПО и съдиите на Европейския съд“ и призовават Комитетът на министрите да уточни мерките, които възнамерява да предприеме за отстраняване на конфликта на интереси и за „възстановяване почтеността на Европейския съд". Въпросът е в дневния ред на Комитета на министрите, който ще трябва изрично да отговори. Други подобни въпроси са зададени и в Европа от националните и европейските парламентаристи.
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която отговаря за окончателния избор на съдиите от ЕКПЧ, също може да бъде сезирана по този въпрос от депутатите. Това ще даде възможност за провеждане на парламентарно разследване и за препоръчване на ЕСПЧ приемането на необходимите мерки за осигуряване на безпристрастност на неговите съдии.
В това отношение докладът на ECLJ предлага, наред с другото, Съдът да приложи към себе си правилата, които налага на националните съдилища в тази област. За целта ECLJ ще внесе предложение в Бюрото на Парламентарната асамблея, следвайки официалната процедура за петицията, даваща възможност на всяко лице да поиска включването на тема в нейния дневен ред (петицията на ECLJ по повода на английски език може да бъде подписана на ОТТУК). Важно е действията да бъдат не в дух на идеологическа борба, а от загриженост за справедливостта.
Докладът на ECLJ може да видите на английски език на: https://static.eclj.org/pdf/ECLJ+Report%2C+NGOs+and+the+Judges+of+the+ECHR%2C+2009+-+2019%2C+February+2020.pdf?
Петицията с искане за прекратяване конфликтите на интереси в ЕСПЧ може да видите на: https://eclj.org/geopolitics/echr/mettre-fin-aux-conflits-dinterets-a-la-cedh
Източник: Европейски център за право и справедливост (ECLJ)
https://eclj.org/geopolitics/echr/emprise-de-soros-sur-la-cour-europeenne-des-droits-de-lhomme--la-cedh-persiste-et-signe-
Превод от английски език и заглавие: Асоциация общество и ценности
Още по темата в медиите:
https://www.standartnews.com
https://trud.bg/грегор-пупинк-директор-на-европейски/
https://dariknews.bg/novini/bylgariia/bylgari-sreshtu-bylgariia-v-evropejskiia-syd-2214905
https://trud.bg/българи-срещу-българия-в-европейския/
RSS Feed
