Едни от най-често задаваните въпроси, с които се сблъскахме около дебата за Истанбулската конвецния са: Защо се налагат нови определения за пол и полова идентичност чрез Истанбулската конвенция, различни от досега приетите в международното право? Какво се цели и какви ще са последствията от това?
В чл. 4 на Истанбулската конвенция съвсем бегло е споменато понятието „полова идентичност“ (на английски – gender identity), чието значение бегло е дефинирано в точка 53 от Обяснителния доклад към Конвенцията.
С ратификацията на Конвенцията страните се задължават да възприемат половата идентичност като нова юридическа категория – нов антидискриминационен признак в своето законодателство. Какво обаче означава това и какви ще са конкретните последици?
Внимателен исторически прочит показва, че в основата на понятието „полова идентичност“ стоят така наречените „Принципи от Йогиакарта“, изработени през 2006 година от група експерти по човешки права. Групата експерти са номинирани от LGBT организации. Тези принципи биват представени и получават постепенно подкрепата на ключови международни организации като ООН (Общото събрание, Съвета по човешки права), Съвета на Европа (комисар по човешки права) и Европейския съюз (Европейска агенция за основни права, Европейски парламент, Европейска комисия и т.н.).
„Принципите от Йогиакарта“ са официален и общодостъпен документ, чиито автори са публични личности и в чиято подкрепа са се изказали официално ръководителите на редица ключови международни организации в областта на човешките права.
„Принципите от Йогиакарта“ предявяват претенции за основа нов обществен морален кодекс и ценностна система, с ново разбиране за пола като напълно субективна категория и за ролята на човешката воля в неговото дефиниране. Истанбулската конвенция на свой ред се оказва ключов правен инструмент за легализиране на понятието „полова идентичност“ и за осъществяване на концепцията, заложена в „Принципите от Йогиакарта“.
В чл. 4 на Истанбулската конвенция съвсем бегло е споменато понятието „полова идентичност“ (на английски – gender identity), чието значение бегло е дефинирано в точка 53 от Обяснителния доклад към Конвенцията.
С ратификацията на Конвенцията страните се задължават да възприемат половата идентичност като нова юридическа категория – нов антидискриминационен признак в своето законодателство. Какво обаче означава това и какви ще са конкретните последици?
Внимателен исторически прочит показва, че в основата на понятието „полова идентичност“ стоят така наречените „Принципи от Йогиакарта“, изработени през 2006 година от група експерти по човешки права. Групата експерти са номинирани от LGBT организации. Тези принципи биват представени и получават постепенно подкрепата на ключови международни организации като ООН (Общото събрание, Съвета по човешки права), Съвета на Европа (комисар по човешки права) и Европейския съюз (Европейска агенция за основни права, Европейски парламент, Европейска комисия и т.н.).
„Принципите от Йогиакарта“ са официален и общодостъпен документ, чиито автори са публични личности и в чиято подкрепа са се изказали официално ръководителите на редица ключови международни организации в областта на човешките права.
„Принципите от Йогиакарта“ предявяват претенции за основа нов обществен морален кодекс и ценностна система, с ново разбиране за пола като напълно субективна категория и за ролята на човешката воля в неговото дефиниране. Истанбулската конвенция на свой ред се оказва ключов правен инструмент за легализиране на понятието „полова идентичност“ и за осъществяване на концепцията, заложена в „Принципите от Йогиакарта“.
Какво включват тези принципи? Какви цели си поставя политическата програма в този международно признат документ? Какво може да очакваме от приемането на “полова идентичност” като анти-дискриминационен признак, чрез Истанбулската конвецния, вижте от изложената фактология в анализа на Димитър Иванов по-долу или от файла в pdf от ТУК
RSS Feed
