Съдия Йонко Грозев стана пример за провал на ЕСПЧ с избора му за президент на секция

​Два месеца след публикуването на доклада на Европейския център за право и справедливост (ECLJ), който разкри наличието на мащабен конфликт на интереси между 18 съдии от голямата Камара в Страсбург и 7 НПО, финансирани от Джордж Сорос и Отворено общество, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отговори по свой начин. Той отговори не чрез оспорване на безспорни факти, разкриването на които предизвика скандал в цяла Европа, нито чрез приемане на необходимите мерки за предотвратяване на повторна поява на подобен конфликт на интереси, нито като санкционира тези съдии, както би направил всеки национален съдебен дисциплинарен орган. Той отговори в обратна посока: като избра най-противоречивия съдия - българинът Йонко Грозев, на важния пост „президент на секция“.

Венецианската комисия, която е консултативен орган на Съвета на Европа, публикува становище* относно конституционно-съобразността на ратифицирането от Арменската република на Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, на същия орган, известна още като Истанбулска конвенция. Според становището Конвенцията е конституционно-съобразна с Конституцията на Армения. 

В документа се казва, че Венецианската комисия има ограничено знание за Арменската конституция и че не може да даде окончателна оценка за конституционните последици от Конвенцията, тъй като тя не е компетентен орган да тълкува арменската Конституция (§8).
​
Според становището Конституционният съд на Армения е върховният тълкувател на конституционно-съобразността на Истанбулската конвенция относно Армения (параграф 8) и държавите са суверенни в решението си да ратифицират или да не ратифицират международни договори, включително Истанбулската конвенция (§96). 

Венецианската комисия посочва, че анализът ѝ се основава на настоящите разпоредби на закона, а не на възможно бъдещо тълкуване на Истанбулската конвенция (§10). Според становището Конвенцията не изисква страните да легализират еднополовите бракове и не нарушава правата на родителите. ​

Уважаеми господин Ягланд,

Във вашето изказване по повод Международния ден на жената 2019 споменавате, че:
“В някои случаи като България, ратификацията беше блокирана заради безпокойства и неразбиране на термина "джендър". Обаче аз смятам, че такива недоразумения могат да се изяснят, ако бъде осигурена навреме правилната информация и я има политическата воля за това, като например в Хърватска, която ратифицира Истанбулската конвенция през юни миналата година”.[1]

За Ваше сведение, ратифицирането на Истанбулската конвенция в България беше блокирано поради несъответствие на текстове на Конвенцията с българската Конституция. Тези несъответствия са свързани не само с понятието „пол“ (gender), но и с понятието „идентичност, основана на пола“ (gender identity). Напомняме, че понятието „идентичност, основана на пола ” е включено в текста на Конвенцията по настояване на европейската секция на Международната организация на лесбийките, гейовете, би-, транс- и интерсексуалните хора (ILGA-Europe).[2]  С него Конвенцията обхваща не само биологичните жени, но и всички биологични мъже, които се идентифицират като жени (т. нар. “транс-жени”). Tова води до увеличаване на насилието и репресиите спрямо биологичните жени (в спортни състезания, дамски съблекални и тоалетни, защитени жилища за жени и др.).

Българският конституционен съд в своето решение от 27 юли 2018 заключава недвусмислено:
Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“, при така дадената дефиниция в чл. 3, буква „в“, в българската правна система. Изискванията на чл. 4, § 3 от Конвенцията биха наложили в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията.[3]

Към настоящия момент няма индикации за наличие на политическа воля за промяна на Конституцията на България по повод на  посочените от Конституционния съд термини.

В приложение ще намерите неофициален превод на английски език на текста на решението на българския Конституционен съд.

С уважение,

​
Михаела Джоргова
Председател на гражданско сдружение
"Асоциация общество и ценности"
sva@sva.bg
www.sva.bg

[1]International Women’s Day – Statement by Secretary General,  https://go.coe.int/dzWBP

[2]The need to ensure that the Convention on violence against women addresses effectively the obligation of member states to prevent and combat violence against lesbian, bisexual and transgender women https://rm.coe.int/1680594272

[3]Решение 3 / 27.07.2018 на КС на Р. България http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/f278a156-9d25-412d-a064-6ffd6f997310
​
[4] http://www.sva.bg/104510741088108610871072/8486058
http://www.sva.bg/104510741088108610871072/6841796
http://www.sva.bg/104510741088108610871072/9270809
​
Копие от писмото е изпратено до: Говорители на Съвета на Европа, Министерски съвет на РБ, Министерство на правосъдието, Министерство на външните работи на България и медиите.
​
По-долу може да видите писмото на английски език.

Прилагаме по-долу отговорите, които получихме на Отвореното писмо от над 50 граждански организации, подкрепено онлайн от над 1580 граждани на 19.09.2018г.
Последното писмо, което изпратихме на 24.10.2018г. в отговор на получените по-долу писма можете да видите на:
http://www.sva.bg/104510741088108610871072/october-23rd-2018 
​Гражданската петиция за оттегляне на подписа и с искане управляващите да гласуват против ратификацията на Истанбулската конвенция в Съвета на ЕС продължава да събира подкрепа в интернет.

ДО:МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
​МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО
НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОПИЕ ДО: ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ
МЕДИИТЕ

УВАЖАЕМИ Г-Н БОРИСОВ, 
УВАЖАЕМИ Г-ЖО ЗАХАРИЕВА, Г-ЖО ЦАЧЕВА И Г-Н ВЪЛЧЕВ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
 
Следвайки решението на Конституционния съд на Република България по к.д. № 3/2018 г. от 27.07.2018г., с което съдът обяви за противоконституционна Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (т. нар. Истанбулска конвенция), ние, подписаните по-долу организации, учтиво настояваме България да оттегли подписа си от Конвенцията.
 
България подписа Истанбулската конвенция на 21 април 2016 г. Подобно подписване, съгласно международното публично право и по-конкретно Виенската конвенция за правото на договорите, се прави в израз на намерение за ратифициране на задълженията на подписания договор.

Днес, 27.07.2018 г., Конституционният съд реши, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна още като Истанбулска конвенция,  не съответства на Конституцията на България. Решението е прието с осем от общо 12 гласа. Четирима от съдиите са подписали решението с особено мнение.

В решението си конституционните съдии потвърждават, че "Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея." Така съдържанието на част от разпоредбите й излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование.
​
Те посочват още, че Конвенцията е и първият международен договор, подписан от Република България, който изрично включва признака „идентичност, основана на пола“ в чл. 4, § 3 като основание за недопускане на дискриминация.
​
"Koнвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“, което ще наложи създадаване на процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията", се казва още в решението.

"Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент," се казва още в решението.