Асоциация Общество и Ценности
Следвайте ни чрез:
  • Начало
  • За нас
    • Ценности
    • Какво правим
    • Политика за поверителност
  • Граждански действия
    • Брак и семейство >
      • Седмица на брака
      • Фактическо съжителство
      • Ресурси
    • Деца
    • Достойнство на личността >
      • Евтаназия
      • Порнография >
        • Неприемливи реклами
      • Проституция и трафик на хора
      • ЛГБТИ
      • Сурогатно майчинство
      • Още
    • Европа >
      • Писма и петиции
    • Споделено
  • Медии
    • Съобщения до медиите
    • Медиите за нас
    • Новини
  • Контакти
  • Включи се
  • English
    • About us
    • News
    • Donate

Как узаконяването на евтаназията промени Белгия завинаги

3/7/2013

5 Comments

 
Picture
Идеологията на абсолютното самоопределение е станала свещена и неоспорима.

През 2002г. Белгия стана втората страна в света, след съседката си Холандия, която легализира евтаназията. През следващото десетилетие страната ни се превърна в жива лаборатория за радикална социална промяна. Сега е добър момент, заедно с много други страни, които разискват узаконяването на евтаназията в момента, да се отдръпнем и да направим един обстоен преглед на резултатите.

През 2002г. Белгия е управлявана от коалиция на либерали и социалдемократи. Малко по-консервативните християндемократи отпадат. Поради сливането на синьото като цвета на либералите и червеното- цвета на ляво ориентираните социал-демократи, пресата нарече коалицията „лилавата коалиция”.

Християндемократите получиха слаба представа за евтаназията, но бяха в опозиция. Лилавата коалиция използва възможността да приеме евтаназията, въз основа на становището, че личността винаги трябва да има „свободен избор” да сложи край на живота си. В името на неограниченото личностно самоопределение левите и десните постигнаха съгласие.

Според текста лекарите могат да помагат на пациенти в случаите, в които пациентите свободно изразят желание да умрат, защото са неизлечимо болни и страдат от непоносими болки. Необходимо е пациентът да се консултира с втори независим доктор; при други заболявания независим психолог трябва да одобри решението. На практика обаче е неуместно да се говори за независим специалист. Белгия е малка страна и е лесно да се намери „услужлив” лекар.

Някои от последните случаи със сигурност ни показват, че правото на евтаназия променя драстично из основи белгийското общество. Миналата година двама глухи братя близнаци на 45 години не понасят мисълта, че ще ослепеят, и се подлагат на евтаназия. Лекарите одобряват тяхното искане, понеже „няма за какво да живеят” така или иначе. Според лекаря, който е сложил смъртоносната инжекция, това не било „чак толкова голяма работа”.


Друг случай: 44-годишна жена с хронична анорексия се подлага на евтаназия. Освен това 64-годишна жена, страдаща от хронична депресия, прие евтаназия, без да бъдат уведомени близките й. Лекарите защитават решенията си, като обясняват, че тези редки или извънредни случаи са законни, тъй като всички законови условия са спазени.

Евтаназията се превръща от медицинска възможност в идеология. Белгийските лекари, изпълняващи евтаназия, дори вярват, че са много хуманни, защото освобождават хората от техните мъки. Фундаменталните хуманисти стигат и по-далеч, като описват евтаназията като краен акт на самоопределение. Мнението на семейството на пациента няма каквато и да е тежест. Лекарят е упълномощен да даде на майката на семейството смъртоносната инжекция, без да предоставя на децата й каквито и да било обяснения. Евтаназията се представя като „красив” и позитивен начин да умреш. Лекарите трансплантират органи от пациента. (Според някои по този начин пациентът прави живота си значим.) Не след дълго законът може да позволи и деца и пациенти с деменция да бъдат подлагани на евтаназия.

От 2002г. опоненти на закона, като нас, са маргинализирани като твърди и безсърдечни консерватори, които се чувстват неудобно в пост-модерно, плуралистично и прогресивно общество като Белгия.

Християндемократите опровергаха своите традиционни ценности и подкрепиха закона (1). Да се задават въпроси стана табу, защото абсолютното право на индивида може да бъде нарушено.

Все още има някои критици извън католическата църква. Белгийският философ Herman De Dijn е открит опонент. Той описва Белгия като „сантиментално общество”, в което традиционните ценности са драстично намалени и заменени от субективни предпочитания.

Сантименталното общество вече не се вписва в други етични ценности освен онези, които са свързани с търсенето на личностно щастие (да бъда независим и никой да не ми вреди) (2). Хората се отказват от обществено отговорните и моралните институции и се впускат в търсене на изцяло индивидуално благосъстояние; взаимозависимостта и взаимосвързаността като ценности биват игнорирани.

Херман Де Дижн (Herman De Dijn) смята, че в това се крие същината на проблема. Човешкото същество не е купчина индивидуални чувства, мнения и предпочитания, а е част от вид, съставна част на човечеството, жизненоважно звено в моралната екология, където всеки човек има уникална символична стойност. Уважението на човешкото достойнство включва не само уважението на личния избор, но също и взаимовръзката с любимите хора и обществото.

Привържениците на евтаназията отрекоха тази светска критика като пагубно влияние от католическата църква.(3) И това въпреки че идеологията им за абсолютното самоопределение стана толкова силна, че се превръща в теология, достигайки почти религиозен фанатизъм. Изобретени бяха утешителни символи и ритуали за изразяване на тези им вярвания. Самоопределителна карта съдържа последното желание на пациента, така че социалните служби знаят какво да предприемат при неизлечимо заболяване. Има центрове, където хората могат да попитат как може да се осъществи евтаназия. Съществува индоктринация в идеологията за самоопределение за лекари и доброволци, които носят своите сертификати, упълномощяващи ги да изпълняват евтаназия, като почетен медал.

Въпреки всичко, ние се надяваме. Със сигурност трябва да има начин да убедим белгийското общество, че нещо е ужасно, ужасно сбъркано, когато политиците разискват дали родителите могат легално да убият децата си. Това не е нито хуманно, нито научно. Няма научна скала на непоносимо страдание. С усъвършенстването на болкоуспокояващите средства, евтаназията дори не е необходима.

Ключовото прозрение на зеленото движение е, че всички живи същества са свързани помежду си – дори и ние хората. Особено ние хората. Работата на политиците е да защитят тази свързаност. Иначе защо родителите трябва да се грижат за техните зависими деца? Защо децата трябва да се грижат за зависими родители? В момента, в който загубим чувството, че всеки един от нас е свързан с другите с невидими връзки на общение, ще стигнем дотам, че ще започнем да убиваме всички онези, които са в тежест на обществото. А рано или късно  всеки от нас ще бъде тежест.

Евтаназията не заплашва религиозни догми. Църквите ще съществуват независимо какво се случва в болниците и старческите домове. Това, което ни застрашава, е хуманизмът. Вместо да ни направи силни и да ни свърже като братя и сестри, догмата на самоопределението ни разделя и ни поставя в сапунения мехур на изолацията. И след това ни предлага да ни убие – ако искаме. В днешна Белгия всеки един от нас е застрашен.

автори: Том Мортие и Стивън Бисмън

Tom Mortier и Steven Bieseman преподават в Leuven University College, в Белгия.

Бележки:
(1) Burms A. and De Dijn H., De sacraliteit van leven en dood, Pelckmans Uitgeverij nv, Kalmthout, (2011), S. 71-89.
(2) De Dijn H., Taboes, monsters en loterijen, Uitgeverij Pelckmans, Kapellen (2003), S. 23-25.
(3) Burms A. and De Dijn H., De sacraliteit van leven en dood, Pelckmans Uitgeverij nv, Kalmthout, (2011), S. 91-99.

Източник:  http://www.mercatornet.com/articles/view/how_legal_euthanasia_changed_belgium_for_ever
5 Comments
comment
16/11/2013 06:14:55 am

"Няма научна скала на непоносимо страдание. С усъвършенстването на болкоуспокояващите средства, евтаназията дори не е необходима". Не знам за написалия тези думи, но за себе си мога да кажа, че знам какво е в България да имаш страдащи в адски мъки денонощно в продължение на месеци възрастни роднини, за които да не можеш да направиш нищо, за да облекчиш болките им. Не бяха болни от рак, за който се предписват болкоуспокояващи от типа на морфина, и по закон нямаха право на истински болкоуспокояващи. От тези без рецепта нито едно не помогна, а опитахме какво ли не. Молих се на лекарите да намерят начин да облекчат болките, сещате се с какъв резултат. Близките ми постоянно говореха за смърт от типа на евтаназията, но нямаше как да направя подобно нещо, не бих могла и да си го помисля. Та идеята ми е не да защитавам евтаназията, а законодателите да по&#

Reply
comment - 2
16/11/2013 06:26:07 am

...а законодателите да помислят ПАК за спектъра от заболявания, към които да могат да се прилагат наистина реално действащи при "непоносими страдания" болкоуспокояващи, които са, естествено, с "цветни" рецепти. В България положението е отчайващо. Всеки, който се е сблъсквал с подобни проблеми, го знае много добре. (Примерно заболяване, както в нашия случай, е ревматоидният артрит в много напреднал стадий, придружен от остеопороза - при болен на 80 и повече години. Костите са изтъняли, чупливи, болките в ставите са денонощни и нечовешки, не можеш да лежиш, нито да седиш, почти не можеш да се движиш).

Reply
Асоциация Общество и Ценности link
17/11/2013 05:06:03 pm

Здравейте,

Благодарим за коментара. Напълно ви подкрепяме и сме съгласни за нуждата от промяна на политиката по отношение достъпа на страдащите до необходимите болкоуспокоителни. Съзнаваме същевременно, че в опита си да помогнем медицински на близките и страдащите, узаконяването на евтаназията, предвид всички последствия произхождащи от това, не е решението. Много е важно преди законодателя да вземе решение дали да въведе дадена политика да направи сериозно проучване на какво се основава и какви са последствията от нея в страните, където от години се прилага.


Reply
Петър Тодоров
15/8/2016 07:34:34 pm

Всяко човешко същество има правото да избере смъртта вместо живота по естественото право завещано му от самата природа.Всяко човешко същество на този свят бива захвърляно в него без собствено си съгласие.Това би следвало да е напълно достатъчен аргумент за упражняване на свободна воля на всеки един човек.Но от "хуманизъм" се оказва че не никой не желае да помогне на друг в упражняване на собствената си свобода защото така се ограничава неговата свобода да го ескплоатира и да се възползва от него в рамките на това обществото в което живее.Всички срещу евтаназията , а тук няма как да не се отчете огромното влияние на богатите и непрестанната им нужда от възобновяем човешки ресурс имат чисто егоистични и дори еготични мотиви да са срещу самата евтаназия.Така страдащите роби на обществото ще си останат такива в негова услуга и ще 

Reply
Жена
19/5/2022 06:49:46 am

Има противоречие.Евтанаьията се извършва при определени диагнози причиняващи огромни страдания и мъки на човека и близките му.Това не отхвърля тезата че децата трябва да се грижат за възрадтните родители а когато се стигне до непоносими мъки да се приложи евтаназия.Това е идеята и аз я приемам като хуманна,в този смисъл.

Reply



Leave a Reply.

    RSS Feed

    Image courtesy of FreeDigitalPhotos.net

Powered by Create your own unique website with customizable templates.