Асоциация Общество и Ценности
Следвайте ни чрез:
  • Начало
  • За нас
    • Ценности
    • Какво правим
    • Политика за поверителност
  • Граждански действия
    • Брак и семейство >
      • Седмица на брака
      • Фактическо съжителство
      • Ресурси
    • Деца
    • Достойнство на личността >
      • Евтаназия
      • Порнография >
        • Неприемливи реклами
      • Проституция и трафик на хора
      • ЛГБТИ
      • Сурогатно майчинство
      • Още
    • Европа >
      • Писма и петиции
    • Споделено
  • Медии
    • Съобщения до медиите
    • Медиите за нас
    • Новини
  • Контакти
  • Включи се
  • English
    • About us
    • News
    • Donate

Шамито: Да си гей днес е страшно проклятие

15/10/2012

 
Интервю с Шаман Реджеб – Шамито от Разград 
в-к "Труд", Любомир Илиев 

Шабан Реджеб – Шамито доскоро бе най-известният гей в Разград. През 2000 г. той дори се подложи на операция за смяна на пола. Роден като мюсюлманин, през същата година приема християнството и преживява тотален духовен и личностен прелом. Тогава се отказва от планираната втора операция за оформяне на вагина и спира да пие предписаните му женски хормони. Казва, че новата вяра му помогнала да скъса с миналото си на хомосексуалист, сега живее щастливо и в мир със себе си. Има основно образование, завършил е курсове по фризьорство и си печели хляба с тази професия в малък салон в двора на къщата си в ромския район на Разград. 

- Шами, кога стана ясно, че си различен? 
-Семейството ми разбрало, че не съм като другите момчета, още когато съм бил на 1 година. Тогава са ме обрязали, а аз съм излязъл на двора и съм хванал метлата да мета. С годините женското в мен все повече доминираше над мъжкото. Теглеше ме към червилото, гримовете, обеците, гривните и герданите. Още на 6 години започнах да се заглеждам по хубавите момчета, а към момичетата изпитвах само неприязън. ​
- Как го приеха родителите ти? 
- Те бяха общи работници, но го приеха с разбиране. Казваха, че Аллах ме е създал такъв и аз нямам вина за това. Поне в първото много са грешали, но го разбрах преди 8 години. През юношеството си осъзнах напълно какъв съм и изпитах панически ужас. Бях наясно, че ме очаква живот, изпълнен с унижения. 

- Какво беше да си гей в България през социализма, особено в по-малък град като Разград? 
- Отношението към теб е толкова враждебно, че животът ти се превръща в мъчение. Не си добре приет никъде. Така бе не само през социализма, но и след това. Непрекъснато са ми се подигравали, чувствах се страшно унизен и нещастен. Накратко може да се каже, че до преди 8 години въобще не съм живял. 

- А как си намираше партньори? 
- В Разград прелъстявах момчета от селата. Издържах ги и ги прибирах да живеят при мен. Имало е случаи, при които съм вярвал, че се обичаме. Глупости! Не съм Мадона, какво да харесат у мен? Всъщност те ме използваха и аз тях също. Когато останех сам, ходех в големите градове. Там мъжете не са наивни като селските момчета, а аз съм прост човек. Демонът в мен обаче ме учеше да говоря и лъжа толкова изкусно, че даже улегнали женени мъже с положение в обществото се изкушаваха да правят секс с мен. Ходехме по хотели или из храсталаците. Всичко бе за час-два и после всеки тръгваше по пътя си. Да ми прости Бог! 

- Гейовете били виртуози във френската любов? 
- Не това е изкушавало партньорите ми. Всъщност никой от тях не е бил мъж на място. Нищо 
не може да изкуши истинския мъж да легне със себеподобен. Обяснимо е, Бог ни е създал мъже и жени. Иначе щеше да има двама Адамовци и две Еви, а човечеството щеше да изчезне. Честно казано, в повечето случаи съм си плащал. Сега като се замисля, всъщност никога не съм изпитвал особено удоволствие от половия акт с мъж. Че вътре в мен е имало демон, е най-логичното обяснение защо въпреки това не спирах да търся нови и нови връзки. 

- Не се ли е случвало да те набият някъде? 
- Не ми се е случвало, защото никога не съм нахалствал. Ако отсреща клъвнат - добре, ако не, тръгвах си, без да упорствам. 

- Защо се подложи на операция за смяна на пола? 
- Противоречието външно да съм мъж, а вътрешно жена ме измъчваше жестоко. Трудно е да се опише, но винаги съм чувствал, че това ми е натрапено, че нещо ме държи като в клещи и ме принуждава да правя отвратителни неща. Вероятно се реших на операцията, за да унищожа противоречието и да не страдам повече. Оказа се, че не това е начинът да постигна мир със себе си. Напротив, чувството, че съм затворен в клетка, от която няма измъкване, започна да ме терзае още повече. Вместо да ме приемат, околните ми се подиграваха още повече. 

- Промени ли се сексуалният ти живот след операцията? 
- Не особено. Продължих да поддържам връзки с мъже още няколко месеца. 

- Какво преобърна живота ти? 
- Трудно е за обяснение. След операцията изведнъж изпитах отвращение към това, което върша. Запитах се каква жена съм аз? Душата ми копнееше за разбиране и прошка. Не е за вярване, но осъзнах, че няма нищо по-отвратително от това мъж да ляга с мъж. Спомних си, че навремето майка ми ходеше в евангелистка църква, макар че по рождение е мюсюлманка. Тогава й се подигравах, както повечето гейове, бях атеист. Мисля, че хомосексуалистите подсъзнателно обвиняват Бог, че ги е създал такива и затова отказват да го приемат. Искаше ми се да отида в църквата им, но се страхувах, че заради грешния ми живот в миналото и операцията няма да искат да ме приемат. Накрая снаха ми Гюлбие, която също е евангелистка, ме заведе на богослужение. Беше точно на Великден и това преобърна живота ми. 

- Операцията ли те промени? 
- Не, след нея продължих известно време да живея както преди. Даже пиех женски хормони и носех женски дрехи. Вярата го направи. По време на молитва усетих как тялото ми олеква и става безплътно. Изпълних се със светлина и топлина, те изтласкаха от мен нещо тъмно и зло. Усетих как излиза със свистене през ушите ми. Когато дойдох на себе си, бях като човек, оздравял след дълго и тежко боледуване. Въпреки че половите ми органи са отстранени, за първи път в живота си се почувствах мъж. Поникна ми брада и вече мога да оценя красотата на жените. 

- Как приеха роднините ти това, че си станал християнин? 
- Аз съм човек на възраст и имам право да вземам такива решения. Никой не ме укори, вероятно защото видяха промяната в мен. Коренно се измени и отношението към мен, вече никой не ме обижда. Ходя с вдигната глава. Най-после живея спокойно и съм свободен от бремето, което ме разяждаше 45 години. Вярно, не мога да правя секс, но той не ми липсва. Съжалявам само, че никога не съм бил с жена.


Comments are closed.

    Categories

    All
    бисексуални
    бисексуални
    брак
    брак
    възрастни
    възрастни
    гейове
    гейове
    деца
    деца
    дискриминация
    дискриминация
    еднополови родители
    еднополови родители
    ЕС
    кауза
    ЛГБТ
    ЛГБТ
    лесбийки
    лесбийки
    Обама
    Обама
    политика
    политика
    превенция
    превенция
    престъпление от омраза
    престъпление от омраза
    религия
    религия
    реформиране на праволинейна Америка
    семейство
    семейство
    стратегия
    стратегия
    тактики
    тактики
    трансексуални
    трансексуални
    хомосексуализъм
    хомосексуализъм
    хомосексуалисти
    хомосексуалисти
    хомосексуални активисти
    хомосексуални активисти
    хомосексуални бракове
    хомосексуални бракове
    човешки права
    човешки права

    RSS Feed

    Image courtesy of FreeDigitalPhotos.net

Powered by Create your own unique website with customizable templates.