Интервю с Шаман Реджеб – Шамито от Разград
в-к "Труд", Любомир Илиев
Шабан Реджеб – Шамито доскоро бе най-известният гей в Разград. През 2000 г. той дори се подложи на операция за смяна на пола. Роден като мюсюлманин, през същата година приема християнството и преживява тотален духовен и личностен прелом. Тогава се отказва от планираната втора операция за оформяне на вагина и спира да пие предписаните му женски хормони. Казва, че новата вяра му помогнала да скъса с миналото си на хомосексуалист, сега живее щастливо и в мир със себе си. Има основно образование, завършил е курсове по фризьорство и си печели хляба с тази професия в малък салон в двора на къщата си в ромския район на Разград.
- Шами, кога стана ясно, че си различен?
-Семейството ми разбрало, че не съм като другите момчета, още когато съм бил на 1 година. Тогава са ме обрязали, а аз съм излязъл на двора и съм хванал метлата да мета. С годините женското в мен все повече доминираше над мъжкото. Теглеше ме към червилото, гримовете, обеците, гривните и герданите. Още на 6 години започнах да се заглеждам по хубавите момчета, а към момичетата изпитвах само неприязън.
в-к "Труд", Любомир Илиев
Шабан Реджеб – Шамито доскоро бе най-известният гей в Разград. През 2000 г. той дори се подложи на операция за смяна на пола. Роден като мюсюлманин, през същата година приема християнството и преживява тотален духовен и личностен прелом. Тогава се отказва от планираната втора операция за оформяне на вагина и спира да пие предписаните му женски хормони. Казва, че новата вяра му помогнала да скъса с миналото си на хомосексуалист, сега живее щастливо и в мир със себе си. Има основно образование, завършил е курсове по фризьорство и си печели хляба с тази професия в малък салон в двора на къщата си в ромския район на Разград.
- Шами, кога стана ясно, че си различен?
-Семейството ми разбрало, че не съм като другите момчета, още когато съм бил на 1 година. Тогава са ме обрязали, а аз съм излязъл на двора и съм хванал метлата да мета. С годините женското в мен все повече доминираше над мъжкото. Теглеше ме към червилото, гримовете, обеците, гривните и герданите. Още на 6 години започнах да се заглеждам по хубавите момчета, а към момичетата изпитвах само неприязън.
- Как го приеха родителите ти?
- Те бяха общи работници, но го приеха с разбиране. Казваха, че Аллах ме е създал такъв и аз нямам вина за това. Поне в първото много са грешали, но го разбрах преди 8 години. През юношеството си осъзнах напълно какъв съм и изпитах панически ужас. Бях наясно, че ме очаква живот, изпълнен с унижения.
- Какво беше да си гей в България през социализма, особено в по-малък град като Разград?
- Отношението към теб е толкова враждебно, че животът ти се превръща в мъчение. Не си добре приет никъде. Така бе не само през социализма, но и след това. Непрекъснато са ми се подигравали, чувствах се страшно унизен и нещастен. Накратко може да се каже, че до преди 8 години въобще не съм живял.
- А как си намираше партньори?
- В Разград прелъстявах момчета от селата. Издържах ги и ги прибирах да живеят при мен. Имало е случаи, при които съм вярвал, че се обичаме. Глупости! Не съм Мадона, какво да харесат у мен? Всъщност те ме използваха и аз тях също. Когато останех сам, ходех в големите градове. Там мъжете не са наивни като селските момчета, а аз съм прост човек. Демонът в мен обаче ме учеше да говоря и лъжа толкова изкусно, че даже улегнали женени мъже с положение в обществото се изкушаваха да правят секс с мен. Ходехме по хотели или из храсталаците. Всичко бе за час-два и после всеки тръгваше по пътя си. Да ми прости Бог!
- Гейовете били виртуози във френската любов?
- Не това е изкушавало партньорите ми. Всъщност никой от тях не е бил мъж на място. Нищо
не може да изкуши истинския мъж да легне със себеподобен. Обяснимо е, Бог ни е създал мъже и жени. Иначе щеше да има двама Адамовци и две Еви, а човечеството щеше да изчезне. Честно казано, в повечето случаи съм си плащал. Сега като се замисля, всъщност никога не съм изпитвал особено удоволствие от половия акт с мъж. Че вътре в мен е имало демон, е най-логичното обяснение защо въпреки това не спирах да търся нови и нови връзки.
- Не се ли е случвало да те набият някъде?
- Не ми се е случвало, защото никога не съм нахалствал. Ако отсреща клъвнат - добре, ако не, тръгвах си, без да упорствам.
- Защо се подложи на операция за смяна на пола?
- Противоречието външно да съм мъж, а вътрешно жена ме измъчваше жестоко. Трудно е да се опише, но винаги съм чувствал, че това ми е натрапено, че нещо ме държи като в клещи и ме принуждава да правя отвратителни неща. Вероятно се реших на операцията, за да унищожа противоречието и да не страдам повече. Оказа се, че не това е начинът да постигна мир със себе си. Напротив, чувството, че съм затворен в клетка, от която няма измъкване, започна да ме терзае още повече. Вместо да ме приемат, околните ми се подиграваха още повече.
- Промени ли се сексуалният ти живот след операцията?
- Не особено. Продължих да поддържам връзки с мъже още няколко месеца.
- Какво преобърна живота ти?
- Трудно е за обяснение. След операцията изведнъж изпитах отвращение към това, което върша. Запитах се каква жена съм аз? Душата ми копнееше за разбиране и прошка. Не е за вярване, но осъзнах, че няма нищо по-отвратително от това мъж да ляга с мъж. Спомних си, че навремето майка ми ходеше в евангелистка църква, макар че по рождение е мюсюлманка. Тогава й се подигравах, както повечето гейове, бях атеист. Мисля, че хомосексуалистите подсъзнателно обвиняват Бог, че ги е създал такива и затова отказват да го приемат. Искаше ми се да отида в църквата им, но се страхувах, че заради грешния ми живот в миналото и операцията няма да искат да ме приемат. Накрая снаха ми Гюлбие, която също е евангелистка, ме заведе на богослужение. Беше точно на Великден и това преобърна живота ми.
- Операцията ли те промени?
- Не, след нея продължих известно време да живея както преди. Даже пиех женски хормони и носех женски дрехи. Вярата го направи. По време на молитва усетих как тялото ми олеква и става безплътно. Изпълних се със светлина и топлина, те изтласкаха от мен нещо тъмно и зло. Усетих как излиза със свистене през ушите ми. Когато дойдох на себе си, бях като човек, оздравял след дълго и тежко боледуване. Въпреки че половите ми органи са отстранени, за първи път в живота си се почувствах мъж. Поникна ми брада и вече мога да оценя красотата на жените.
- Как приеха роднините ти това, че си станал християнин?
- Аз съм човек на възраст и имам право да вземам такива решения. Никой не ме укори, вероятно защото видяха промяната в мен. Коренно се измени и отношението към мен, вече никой не ме обижда. Ходя с вдигната глава. Най-после живея спокойно и съм свободен от бремето, което ме разяждаше 45 години. Вярно, не мога да правя секс, но той не ми липсва. Съжалявам само, че никога не съм бил с жена.
- Те бяха общи работници, но го приеха с разбиране. Казваха, че Аллах ме е създал такъв и аз нямам вина за това. Поне в първото много са грешали, но го разбрах преди 8 години. През юношеството си осъзнах напълно какъв съм и изпитах панически ужас. Бях наясно, че ме очаква живот, изпълнен с унижения.
- Какво беше да си гей в България през социализма, особено в по-малък град като Разград?
- Отношението към теб е толкова враждебно, че животът ти се превръща в мъчение. Не си добре приет никъде. Така бе не само през социализма, но и след това. Непрекъснато са ми се подигравали, чувствах се страшно унизен и нещастен. Накратко може да се каже, че до преди 8 години въобще не съм живял.
- А как си намираше партньори?
- В Разград прелъстявах момчета от селата. Издържах ги и ги прибирах да живеят при мен. Имало е случаи, при които съм вярвал, че се обичаме. Глупости! Не съм Мадона, какво да харесат у мен? Всъщност те ме използваха и аз тях също. Когато останех сам, ходех в големите градове. Там мъжете не са наивни като селските момчета, а аз съм прост човек. Демонът в мен обаче ме учеше да говоря и лъжа толкова изкусно, че даже улегнали женени мъже с положение в обществото се изкушаваха да правят секс с мен. Ходехме по хотели или из храсталаците. Всичко бе за час-два и после всеки тръгваше по пътя си. Да ми прости Бог!
- Гейовете били виртуози във френската любов?
- Не това е изкушавало партньорите ми. Всъщност никой от тях не е бил мъж на място. Нищо
не може да изкуши истинския мъж да легне със себеподобен. Обяснимо е, Бог ни е създал мъже и жени. Иначе щеше да има двама Адамовци и две Еви, а човечеството щеше да изчезне. Честно казано, в повечето случаи съм си плащал. Сега като се замисля, всъщност никога не съм изпитвал особено удоволствие от половия акт с мъж. Че вътре в мен е имало демон, е най-логичното обяснение защо въпреки това не спирах да търся нови и нови връзки.
- Не се ли е случвало да те набият някъде?
- Не ми се е случвало, защото никога не съм нахалствал. Ако отсреща клъвнат - добре, ако не, тръгвах си, без да упорствам.
- Защо се подложи на операция за смяна на пола?
- Противоречието външно да съм мъж, а вътрешно жена ме измъчваше жестоко. Трудно е да се опише, но винаги съм чувствал, че това ми е натрапено, че нещо ме държи като в клещи и ме принуждава да правя отвратителни неща. Вероятно се реших на операцията, за да унищожа противоречието и да не страдам повече. Оказа се, че не това е начинът да постигна мир със себе си. Напротив, чувството, че съм затворен в клетка, от която няма измъкване, започна да ме терзае още повече. Вместо да ме приемат, околните ми се подиграваха още повече.
- Промени ли се сексуалният ти живот след операцията?
- Не особено. Продължих да поддържам връзки с мъже още няколко месеца.
- Какво преобърна живота ти?
- Трудно е за обяснение. След операцията изведнъж изпитах отвращение към това, което върша. Запитах се каква жена съм аз? Душата ми копнееше за разбиране и прошка. Не е за вярване, но осъзнах, че няма нищо по-отвратително от това мъж да ляга с мъж. Спомних си, че навремето майка ми ходеше в евангелистка църква, макар че по рождение е мюсюлманка. Тогава й се подигравах, както повечето гейове, бях атеист. Мисля, че хомосексуалистите подсъзнателно обвиняват Бог, че ги е създал такива и затова отказват да го приемат. Искаше ми се да отида в църквата им, но се страхувах, че заради грешния ми живот в миналото и операцията няма да искат да ме приемат. Накрая снаха ми Гюлбие, която също е евангелистка, ме заведе на богослужение. Беше точно на Великден и това преобърна живота ми.
- Операцията ли те промени?
- Не, след нея продължих известно време да живея както преди. Даже пиех женски хормони и носех женски дрехи. Вярата го направи. По време на молитва усетих как тялото ми олеква и става безплътно. Изпълних се със светлина и топлина, те изтласкаха от мен нещо тъмно и зло. Усетих как излиза със свистене през ушите ми. Когато дойдох на себе си, бях като човек, оздравял след дълго и тежко боледуване. Въпреки че половите ми органи са отстранени, за първи път в живота си се почувствах мъж. Поникна ми брада и вече мога да оценя красотата на жените.
- Как приеха роднините ти това, че си станал християнин?
- Аз съм човек на възраст и имам право да вземам такива решения. Никой не ме укори, вероятно защото видяха промяната в мен. Коренно се измени и отношението към мен, вече никой не ме обижда. Ходя с вдигната глава. Най-после живея спокойно и съм свободен от бремето, което ме разяждаше 45 години. Вярно, не мога да правя секс, но той не ми липсва. Съжалявам само, че никога не съм бил с жена.
RSS Feed
