от Робърт Оскар Лопес
Емоционалното насилие може да бъде също толкова лошо, както физическото насилие. Всеки млад човек, който е чувал изречението: „Иска ми се да не се беше раждал изобщо” разбира, че възрастните могат да нанесат огромни щети на зависимите от тях личности, без да оставят ни най-малка синина. Емоционалното насилие е особено тежко, защото не се вижда и е много лесно да се отрече.
Още по-лошо е децата да се чувстват изоставени от една общност, която вижда жестокостта в дома на детето и не прави нищо по въпроса. Когато всички наоколо казват, че това което се случва с детето е нормално и няма причина то да бъде огорчено (дори още по-лошо, трябва да е благодарно), естественият инстинкт на детето е да обвинява себе си, че проявява последиците от лошото отношение, в допълнение към първичната травма на самото малтретиране. Ситуацията е още много по-лоша, ако външните лица, които се намесват, като например лекари, учители, братовчеди или правни органи са на страната на настойниците.
Емоционалното насилие може да бъде също толкова лошо, както физическото насилие. Всеки млад човек, който е чувал изречението: „Иска ми се да не се беше раждал изобщо” разбира, че възрастните могат да нанесат огромни щети на зависимите от тях личности, без да оставят ни най-малка синина. Емоционалното насилие е особено тежко, защото не се вижда и е много лесно да се отрече.
Още по-лошо е децата да се чувстват изоставени от една общност, която вижда жестокостта в дома на детето и не прави нищо по въпроса. Когато всички наоколо казват, че това което се случва с детето е нормално и няма причина то да бъде огорчено (дори още по-лошо, трябва да е благодарно), естественият инстинкт на детето е да обвинява себе си, че проявява последиците от лошото отношение, в допълнение към първичната травма на самото малтретиране. Ситуацията е още много по-лоша, ако външните лица, които се намесват, като например лекари, учители, братовчеди или правни органи са на страната на настойниците.
RSS Feed
