от Робърт Оскар Лопес

Емоционалното насилие може да бъде също толкова лошо, както физическото насилие. Всеки млад човек, който е чувал изречението: „Иска ми се да не се беше раждал изобщо” разбира, че възрастните могат да нанесат огромни щети на зависимите от тях личности, без да оставят ни най-малка синина. Емоционалното насилие е особено тежко, защото не се вижда и е много лесно да се отрече.

Още по-лошо е децата да се чувстват изоставени от една общност, която вижда жестокостта в дома на детето и не прави нищо по въпроса. Когато всички наоколо казват, че това което се случва с детето е нормално и няма причина то да бъде огорчено (дори още по-лошо, трябва да е благодарно), естественият инстинкт на детето е да обвинява себе си, че проявява последиците от лошото отношение, в допълнение към първичната травма на самото малтретиране. Ситуацията е още много по-лоша, ако външните лица, които се намесват, като например лекари, учители, братовчеди или правни органи са на страната на настойниците.