Следствие на доклада за конфликт на интереси между съдиите от ЕСПЧ и неправителствени организации са подобрени редица вътрешни процедури на съда
През февруари 2020 г. Европейският център по право и справедливост (ECLJ) публикува доклад за ЕСПЧ, който разкри, че поне 22-ма от последните 100 съдии в ЕСПЧ са бивши служители на седем неправителствени организации (НПО) и че те многократно са отсъждали по дела, подкрепени от организация, за която са работили, в ситуация на явен конфликт на интереси.
Сред тези частни организации се откроява "Отворено общество" на Джордж Сорос, тъй като 12 от нейните служители са станали съдии в Страсбург и тъй като тя участва във финансирането на останалите шест НПО. Масовото присъствие на съдии от една и съща мрежа показва влиянието на големите фондации и частните НПО върху европейската система за защита на правата на човека и поставя под въпрос нейната безпристрастност. Докладът повдигна редица въпроси относно съдебната процедура и етика, които са представени на вниманието на органите на Съвета на Европа.
През февруари 2020 г. Европейският център по право и справедливост (ECLJ) публикува доклад за ЕСПЧ, който разкри, че поне 22-ма от последните 100 съдии в ЕСПЧ са бивши служители на седем неправителствени организации (НПО) и че те многократно са отсъждали по дела, подкрепени от организация, за която са работили, в ситуация на явен конфликт на интереси.
Сред тези частни организации се откроява "Отворено общество" на Джордж Сорос, тъй като 12 от нейните служители са станали съдии в Страсбург и тъй като тя участва във финансирането на останалите шест НПО. Масовото присъствие на съдии от една и съща мрежа показва влиянието на големите фондации и частните НПО върху европейската система за защита на правата на човека и поставя под въпрос нейната безпристрастност. Докладът повдигна редица въпроси относно съдебната процедура и етика, които са представени на вниманието на органите на Съвета на Европа.
ЕСПЧ не реагира публично, за разлика от много политици и няколко министри, в т.ч. българския правосъден министър, които изразиха загриженост за ситуацията.
Комитетът на министрите, върховен орган на Съвета на Европа, състоящ се от 47 посланици, от който зависи Европейският съд, бе принуден публично да признае, че докладът е верен. На 8 април т.г., той посочи, че ще направи нова оценка "до края на 2024 г., в светлината на по-нататъшния опит, на ефективността на настоящата система за подбор и избор на съдии на Съда". Малко след това, на 20 април 2021 г., за първи път служител на Отворено общество не бе одобрен за съдия в Страсбург, посочва ECLJ.
На 26 юли Комитетът на министрите в отговор на отправените до него парламентарни въпроси посочи нефункционалният характер на процедурата за отвод и невъзможността да се поиска преразглеждане на решенията на Съда. Този отговор, както и предишният, показа ангажираността на посланиците, като същевременно даде да се разбере, че решаването на тези проблеми зависи единствено от Съда. В тази връзка Комитетът на министрите напомни, че Съдът е поел ангажимент да преразгледа своя правилник, "включително член 28", който се занимава именно с въпроса за конфликтите на интереси.
Неадекватността на чл. 28 от Правилника на Съда беше осъдена именно в доклада на ECLJ, тъй като той не изисква от съдиите да декларират ситуациите на конфликт на интереси и не предвижда официална процедура за отвод. Преразглеждането е вече в ход.
Следствие на доклада на 2 септември т.г. ЕСПЧ публикува нова версия на своята "Резолюция относно съдебната етика", приета на 21 юни 2021 г., в който се посочват Правилата на Съда и етичните задължения на съдиите. Според твърденията на специалисти преразглеждането е задълбочено и отчасти отговаря на доклада на ECLJ.
В новият текст има промени, които засилват задълженията за почтеност, независимост и безпристрастност на съдиите. Резолюцията задължава съдиите да бъдат независими от всяка институция, включително от всеки "орган" и "всеки частен субект", което включва НПО и фондации като "Отворено общество". В текста се добавя, че "те трябва да се пазят от неправомерно влияние от всякакъв вид, независимо дали е външно или вътрешно, пряко или непряко. Да се въздържат от всякаква дейност, изразяване на мнение и сдружаване, отказват да изпълняват всякакви инструкции и избягват всяка ситуация, за която може да се счита, че пречи на съдебната им функция и че влияе неблагоприятно на общественото доверие в тяхната независимост." Предишният текст от 2008 г. е много по-кратък.
По отношение на безпристрастността новият текст добавя изричната забрана съдиите "да не участват в разглеждането на дело, по което имат личен интерес", като по този начин засилва предотвратяването на конфликти на интереси. Съдиите трябва също така да се въздържат от "всякаква дейност, изразяване на мнение и сдружаване, за които може да се счита, че могат да повлияят неблагоприятно на общественото доверие в тяхната безпристрастност".
Новата Резолюция за съдийската етика на Съда също така налага ново задължение на съдиите да изпълняват съвестно съдебните си задължения, да ограничават външните си дейности и най-вече да ограничават езика си, като се въздържат "да се изразяват под каквато и да е форма и в каквото и да е средство по начин, който може да подкопае авторитета и репутацията на Съда или да породи основателни съмнения относно тяхната независимост или безпристрастност". Целта на Съда е да се ограничи критиката към него от страна на самите съдии; тази нова забрана следва книгата, в която бившият словенски съдия Бощян Зупанчич разкрива вътрешните механизми на ЕСПЧ, след като е заседавал там в продължение на 18 години (On the European Court of Human Rights: 1998-2016, Eleven International Publishing, 2019).
Друга нова забрана се отнася до приемането на "каквито и да било отличия или почести по време на мандата им като съдия в Съда". Тази мярка следва скандала, предизвикан от начина, по който настоящият президент на ЕСПЧ се „увлече“ по време на официално пътуване в Турция през септември 2020 г., като се съгласи да получи почетна докторска степен от държавния университет, като същевременно не се срещна с опонентите и жертви на режима.
Докладът "Сорос-съдии" дава резултати. Следствие на него са подобрени редица вътрешни процедури на съда.
Според ECLJ предстои дълъг път, тъй като Европейският съд все още не прилага всички правила, които самият той предписва на националните съдилища относно прозрачността и правото на справедлив съдебен процес. Няколко конкретни препоръки, подкрепени от изтъкнати юристи, все още очакват отговор. Както призна ЕСПЧ човек "трябва да може да насочва вниманието на обществеността към потенциални недостатъци в съдебната система; съдебната система може да се възползва от конструктивна критика". ("Морис срещу Франция")
И накрая, освен процедурните въпроси, от ECLJ се надяват, този доклад, както и новият за финансирането на експертите на Съвета по правата на човека към ООН, да допринесат за повишаване на осведомеността относно нарастващото явление на задушаваща власт на няколко частни фондации и НПО върху международните органи, които определят световната политика в областта на правата на човека и демокрацията.
Грегор Пупинг, директор на Европейски център за право и справедливост
По материал на: https://www.valeursactuelles.com/societe/ публикуван на български език в страницата на: ЗА СЕМЕЙСТВОТО
Съкращения и редакция: Асоциация Общество и Ценности
Комитетът на министрите, върховен орган на Съвета на Европа, състоящ се от 47 посланици, от който зависи Европейският съд, бе принуден публично да признае, че докладът е верен. На 8 април т.г., той посочи, че ще направи нова оценка "до края на 2024 г., в светлината на по-нататъшния опит, на ефективността на настоящата система за подбор и избор на съдии на Съда". Малко след това, на 20 април 2021 г., за първи път служител на Отворено общество не бе одобрен за съдия в Страсбург, посочва ECLJ.
На 26 юли Комитетът на министрите в отговор на отправените до него парламентарни въпроси посочи нефункционалният характер на процедурата за отвод и невъзможността да се поиска преразглеждане на решенията на Съда. Този отговор, както и предишният, показа ангажираността на посланиците, като същевременно даде да се разбере, че решаването на тези проблеми зависи единствено от Съда. В тази връзка Комитетът на министрите напомни, че Съдът е поел ангажимент да преразгледа своя правилник, "включително член 28", който се занимава именно с въпроса за конфликтите на интереси.
Неадекватността на чл. 28 от Правилника на Съда беше осъдена именно в доклада на ECLJ, тъй като той не изисква от съдиите да декларират ситуациите на конфликт на интереси и не предвижда официална процедура за отвод. Преразглеждането е вече в ход.
Следствие на доклада на 2 септември т.г. ЕСПЧ публикува нова версия на своята "Резолюция относно съдебната етика", приета на 21 юни 2021 г., в който се посочват Правилата на Съда и етичните задължения на съдиите. Според твърденията на специалисти преразглеждането е задълбочено и отчасти отговаря на доклада на ECLJ.
В новият текст има промени, които засилват задълженията за почтеност, независимост и безпристрастност на съдиите. Резолюцията задължава съдиите да бъдат независими от всяка институция, включително от всеки "орган" и "всеки частен субект", което включва НПО и фондации като "Отворено общество". В текста се добавя, че "те трябва да се пазят от неправомерно влияние от всякакъв вид, независимо дали е външно или вътрешно, пряко или непряко. Да се въздържат от всякаква дейност, изразяване на мнение и сдружаване, отказват да изпълняват всякакви инструкции и избягват всяка ситуация, за която може да се счита, че пречи на съдебната им функция и че влияе неблагоприятно на общественото доверие в тяхната независимост." Предишният текст от 2008 г. е много по-кратък.
По отношение на безпристрастността новият текст добавя изричната забрана съдиите "да не участват в разглеждането на дело, по което имат личен интерес", като по този начин засилва предотвратяването на конфликти на интереси. Съдиите трябва също така да се въздържат от "всякаква дейност, изразяване на мнение и сдружаване, за които може да се счита, че могат да повлияят неблагоприятно на общественото доверие в тяхната безпристрастност".
Новата Резолюция за съдийската етика на Съда също така налага ново задължение на съдиите да изпълняват съвестно съдебните си задължения, да ограничават външните си дейности и най-вече да ограничават езика си, като се въздържат "да се изразяват под каквато и да е форма и в каквото и да е средство по начин, който може да подкопае авторитета и репутацията на Съда или да породи основателни съмнения относно тяхната независимост или безпристрастност". Целта на Съда е да се ограничи критиката към него от страна на самите съдии; тази нова забрана следва книгата, в която бившият словенски съдия Бощян Зупанчич разкрива вътрешните механизми на ЕСПЧ, след като е заседавал там в продължение на 18 години (On the European Court of Human Rights: 1998-2016, Eleven International Publishing, 2019).
Друга нова забрана се отнася до приемането на "каквито и да било отличия или почести по време на мандата им като съдия в Съда". Тази мярка следва скандала, предизвикан от начина, по който настоящият президент на ЕСПЧ се „увлече“ по време на официално пътуване в Турция през септември 2020 г., като се съгласи да получи почетна докторска степен от държавния университет, като същевременно не се срещна с опонентите и жертви на режима.
Докладът "Сорос-съдии" дава резултати. Следствие на него са подобрени редица вътрешни процедури на съда.
Според ECLJ предстои дълъг път, тъй като Европейският съд все още не прилага всички правила, които самият той предписва на националните съдилища относно прозрачността и правото на справедлив съдебен процес. Няколко конкретни препоръки, подкрепени от изтъкнати юристи, все още очакват отговор. Както призна ЕСПЧ човек "трябва да може да насочва вниманието на обществеността към потенциални недостатъци в съдебната система; съдебната система може да се възползва от конструктивна критика". ("Морис срещу Франция")
И накрая, освен процедурните въпроси, от ECLJ се надяват, този доклад, както и новият за финансирането на експертите на Съвета по правата на човека към ООН, да допринесат за повишаване на осведомеността относно нарастващото явление на задушаваща власт на няколко частни фондации и НПО върху международните органи, които определят световната политика в областта на правата на човека и демокрацията.
Грегор Пупинг, директор на Европейски център за право и справедливост
По материал на: https://www.valeursactuelles.com/societe/ публикуван на български език в страницата на: ЗА СЕМЕЙСТВОТО
Съкращения и редакция: Асоциация Общество и Ценности
RSS Feed
