Това заяви Европейският съд по правата на човека в решението си по делото Шапен и Шарпантие срещу Франция
Запазването на брака между мъж и жена не е дискриминация. Това беше потвърдено от решението на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), публикувано на 9 юни. В случая на Шапен и Шарпантие от Франция, Съдът разкри че, правото на брак (клауза 12), съпоставено със забраната на дискриминация (клауза 14) и правото на зачитане на личния и семейния живот (клауза 8), съпоставена с клауза 14, не се нарушават. Това означава, че когато френската държава пречи на двама мъже да сключат брак, в момент, когато закона не може да даде тази възможност, това не нарушава Европейската конвенция за защита на правата на човека.
Запазването на брака между мъж и жена не е дискриминация. Това беше потвърдено от решението на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), публикувано на 9 юни. В случая на Шапен и Шарпантие от Франция, Съдът разкри че, правото на брак (клауза 12), съпоставено със забраната на дискриминация (клауза 14) и правото на зачитане на личния и семейния живот (клауза 8), съпоставена с клауза 14, не се нарушават. Това означава, че когато френската държава пречи на двама мъже да сключат брак, в момент, когато закона не може да даде тази възможност, това не нарушава Европейската конвенция за защита на правата на човека.
Както беше обяснено от Секретаря на Съда: "През май 2004г. г-н Шапен и г-н Шарпантие са подали молба за сключване брак в гражданския регистрационен департамент на общината в Бегл. Общинският секретар обявил забрана на брака. Прокурорът на съда от най-висша инстанция в град Бордо официално разяснил своето възражение срещу сключването и вписването на такъв брак в гражданския регистър на Бегл и срещу Шапен и Шарпантие. Въпреки това кметът на Бегл извършил сватбената церемония и я вписал в регистрационната книга.
Получили отказ на всяко ниво на френската съдебна система, тъжителите се обърнали лъм ЕСПЧ, спорейки, че са "дискриминирани на базата на тяхната сексуална ориентация".
На 9 юни ЕСПЧ потвърди решението на Френския върховен съд, утвърждавайки, че не е дискриминация ако държавата откаже правото на двама възрастни от един и същ пол да се оженят.
Това решение е взето в исторически момент, в който някои европейски страни променят институцията на брака, често пъти под силен международен натиск, който не е законово оправдан. В същото време други страни разпознават значението на брака в техните конституции като съюз между един мъж и една жена. По тази причина бе стартирана и Европейска гражданска инициатива "Мама, татко и деца", която събира подкрепа от гражданите на ЕС, с цел да се съхрани независимостта на страните-членки по отношение законите, касаещи семейството.
С това решение на Европейския съд по правата на човека единодушно припомни, че Европейската конвенция за правата на човека не включва правото на брак за хомосексуалните двойки, нито по силата на правото на зачитане на личния и семейния живот (чл. 8), нито правото да встъпват в брак и да образуват семейство (чл. 12).
По-точно, това ново решение потвърждава поредица от съдебни решения и най-вече припомня, че:
Въпросът за еднополовите бракове е "предмет на националните законодателства на договарящите държави" (§ 36, като се позовава на решението по делото Schalk and Kopf v. Austria (№ 30141/04);
Член 12 потвърди традиционното възприятие за брака, който е съюз между един мъж и една жена, и "не налага задължение на правителствата на договарящите държави да предоставят на еднополовите двойки правото да сключат брак" (§ 36, като споменава решението по делото на Gas and Dubois срещу Франция, (N 25951/07, § 66);
Член 12 "не може да се тълкува за налагане на такова задължение на правителствата на договарящите държави да предоставят на еднополовите двойки достъп до брак". Това ни връща към неотдавнашните решения по Hämäläinen срещу Филандия (N 37359/09), и Oliari и други срещу Италия (№ 18766/11 et 36030/11) и е с много силно въздействие, тъй като признава теоретичните граници на тълкуването на правото да сключиш брак (§ 39);
По отношение на правото на неприкосновеност на личния живот (гарантирано от член 8) и на принципа за недопускане на дискриминация (член 14), "Страните-членки са все още свободни (...), да ограничат достъпа до брак на база пола на двойките", (става въпрос за Schalk and Kopf ,§ 108 и Gas и Dubois, § 66)
Страните "се ползват с определена свобода на преценка по отношение на правното положение, предоставено от алтернативни средства за разпознаване" на еднополовите връзки, и техните различия по отношение на правата и задълженията, предоставени от брака (§ 58).
Организации в защита на децата и семейството приветстват тези решения, като съвместими с правилното тълкуване на Европейската конвенция за правата на човека. Те не изключват възможността за бъдещо развитие в позицията на Съда в полза на правото на еднополовите бракове. Подобно тълкуване обаче не може да се основава на текста на Конвенцията.
Въпросът за еднополовите бракове поставя Европейския съд до границите на неговата способност да тълкува Конвенцията. Тези ограничения са белязани от самия текст на този договор и с изрично волята на мнозинството от нейните държави-членки.
източник: Асоциация Общество и Ценности
по информация на: European Center for Law and Justice, Strasburg и FAFCE, Brussels
Получили отказ на всяко ниво на френската съдебна система, тъжителите се обърнали лъм ЕСПЧ, спорейки, че са "дискриминирани на базата на тяхната сексуална ориентация".
На 9 юни ЕСПЧ потвърди решението на Френския върховен съд, утвърждавайки, че не е дискриминация ако държавата откаже правото на двама възрастни от един и същ пол да се оженят.
Това решение е взето в исторически момент, в който някои европейски страни променят институцията на брака, често пъти под силен международен натиск, който не е законово оправдан. В същото време други страни разпознават значението на брака в техните конституции като съюз между един мъж и една жена. По тази причина бе стартирана и Европейска гражданска инициатива "Мама, татко и деца", която събира подкрепа от гражданите на ЕС, с цел да се съхрани независимостта на страните-членки по отношение законите, касаещи семейството.
С това решение на Европейския съд по правата на човека единодушно припомни, че Европейската конвенция за правата на човека не включва правото на брак за хомосексуалните двойки, нито по силата на правото на зачитане на личния и семейния живот (чл. 8), нито правото да встъпват в брак и да образуват семейство (чл. 12).
По-точно, това ново решение потвърждава поредица от съдебни решения и най-вече припомня, че:
Въпросът за еднополовите бракове е "предмет на националните законодателства на договарящите държави" (§ 36, като се позовава на решението по делото Schalk and Kopf v. Austria (№ 30141/04);
Член 12 потвърди традиционното възприятие за брака, който е съюз между един мъж и една жена, и "не налага задължение на правителствата на договарящите държави да предоставят на еднополовите двойки правото да сключат брак" (§ 36, като споменава решението по делото на Gas and Dubois срещу Франция, (N 25951/07, § 66);
Член 12 "не може да се тълкува за налагане на такова задължение на правителствата на договарящите държави да предоставят на еднополовите двойки достъп до брак". Това ни връща към неотдавнашните решения по Hämäläinen срещу Филандия (N 37359/09), и Oliari и други срещу Италия (№ 18766/11 et 36030/11) и е с много силно въздействие, тъй като признава теоретичните граници на тълкуването на правото да сключиш брак (§ 39);
По отношение на правото на неприкосновеност на личния живот (гарантирано от член 8) и на принципа за недопускане на дискриминация (член 14), "Страните-членки са все още свободни (...), да ограничат достъпа до брак на база пола на двойките", (става въпрос за Schalk and Kopf ,§ 108 и Gas и Dubois, § 66)
Страните "се ползват с определена свобода на преценка по отношение на правното положение, предоставено от алтернативни средства за разпознаване" на еднополовите връзки, и техните различия по отношение на правата и задълженията, предоставени от брака (§ 58).
Организации в защита на децата и семейството приветстват тези решения, като съвместими с правилното тълкуване на Европейската конвенция за правата на човека. Те не изключват възможността за бъдещо развитие в позицията на Съда в полза на правото на еднополовите бракове. Подобно тълкуване обаче не може да се основава на текста на Конвенцията.
Въпросът за еднополовите бракове поставя Европейския съд до границите на неговата способност да тълкува Конвенцията. Тези ограничения са белязани от самия текст на този договор и с изрично волята на мнозинството от нейните държави-членки.
източник: Асоциация Общество и Ценности
по информация на: European Center for Law and Justice, Strasburg и FAFCE, Brussels
RSS Feed
