Асоциация Общество и Ценности
Следвайте ни чрез:
  • Начало
  • За нас
    • Ценности
    • Какво правим
    • Политика за поверителност
  • Граждански действия
    • Брак и семейство >
      • Седмица на брака
      • Фактическо съжителство
      • Ресурси
    • Деца
    • Достойнство на личността >
      • Евтаназия
      • Порнография >
        • Неприемливи реклами
      • Проституция и трафик на хора
      • ЛГБТИ
      • Сурогатно майчинство
      • Още
    • Европа >
      • Писма и петиции
    • Споделено
  • Медии
    • Съобщения до медиите
    • Медиите за нас
    • Новини
  • Контакти
  • Включи се
  • English
    • About us
    • News
    • Donate

Огромните ползи от брака за обществото

22/10/2012

0 Comments

 
Picture
Цяла поредица от изследвания, направени в цял свят, много ясно показва, че в сравнение с неженените хора, женените хора:
- са по-щастливи;
- са по-здрави и живеят по-дълго;
- печелят повече, работят по-усърдно и спестяват повече.

Според Уейт и Галахър (2000), ползите и протекцията, произтичащи от брака се дължат най-вече на „посвещението”. Дългосрочният характер на посвещението позволява на двойките да рискуват или да се „специализират” в семейните роли или да ги изоставят. Това е ефективно споразумение в термините на времето, стреса и парите. Посвещението също така мотивира брачните партньори да се грижат един за друг. Тези два фактора до голяма степен обясняват ползите по отношение на здравословно и материално състояние. Женените двойки също получават повече социална и финансова подкрепа от двете си разширени семейства (роднините от двете страни). Наскорошни продължителни изследвания са тествали предположението, че преди всичко женените хора са по-щастливи, по-здрави и по-богати – „ефектът на селекцията”.

 Макар че селекцията понякога е явна, понякога тя не може да се види. Ясно е, че бракът носи ползи и протекция. Много изследвания, като цитираното по-долу, започват с голяма група от хора, от които се събира първоначална информация. Години по-късно, първоначалните различия – като образование, раса, пол, социален статус, здравословно състояние и щастие – могат да бъдат изключени, за да се види, че бракът сам по себе си допринася за това хората да станат по-добри.

Брак, щастие и психическо здраве
Въпреки лошото представяне на брака в пресата, женените хора е много по-вероятно да са щастливи и много по-малко вероятно да бъдат нещастни от която и да било друга група от хора.

Десетгодишно проучване в САЩ сред 14 000 възрастни установило, че семейното положение е една от най-важните предпоставки за щастие (Дейвис, 1984 г). Тази група била изследвана отново и съвсем наскоро. 40% от женените са казали, че са „щастливи” от живота, сравнено с 15-22% несемейни – живеещи разделени, разведени, съжителстващи, вдовици или неженени. Също така само 7% от женените са казали, че „не са много щастливи”, сравнено с 13-27% от групите на несемейните (Уейт, 2000).

Дългосрочно изследване на психологическото благоденствие установило, че психическото здраве значително се е подобрило след женитбата. По подобен начин разводът или раздялата са причинили значително влошаване на състоянието, особено при жените. Структурата на изследването изключвала ефектите на селекцията (Марк и Ламбърт, 1998).

Подобно 7-годишно изследване изключило възможността по-ниските нива на алкохолизъм при женените жени и депресия при женените мъже да се дължи на селекцията (Хорвиц, 1996).

Брак, здраве и смъртност
Бракът е добър за твоето здраве. По-малко вероятно е женените хора да страдат от продължителни заболявания (Мърфи и др., 1997) и още по-малко вероятно да умрат в болница при оперативна намеса (Гуудуин и др. 1987).

Бракът ти помага да живееш по-дълго. Типично дългосрочно изследване на 6 000 семейства, което вземало предвид социално-икономически променливи като раса, образование, местоживеене, деца и доход, установило, че при една 48-годишна женена жена съществува само 8% риск да умре преди да е навършила 65 години, съпоставено с разведена жена, при която той е 18%. При един 48-годишен женен мъж, рискът да умре преди 65 години е 12%, срещу 35% при разведен мъж. Голямата разлика била между женени и неженени хора, а не между хора, които живеят заедно или не живеят заедно (Лилард и Уейт, 1995).

Обществената подкрепа е една от причините за здравословните ползи от брака и за подобряването на психическото здраве (Рос и др., 1990; Киколт-Глейзър и др., 1993). Но ползите са по-големи за мъжете, тъй като несемейните мъже са много по-склонни към рисково поведение, като тютюнопушене и алкохолизъм. И мъжете и жените се ползват от намаляването на тези рискови поведения в брака (Бахман и др., 1997).

Брак и материално положение
Бракът прави мъжете по-успешни. С 10-40% „по-високото работно възнаграждение”, което женените мъже получават в сравнение с нежените, е „едно от най-добре документираните явления в социалната наука” (Уейт и Галахър, 2000). Това се среща в почти всички развити страни (Шоени, 1995), като за САЩ то е 30%, което е увеличение на заплата, което се дава за университетска степен! Това нарастване на работното възнаграждение започва в годината преди брака, нараства по време на брака и намалява след развода като дори повлиява върху други фактори (Даниел, 1995)

Женените хора спестяват повече. Женените двойки в САЩ при навършване на 50 или 60 години имат приблизително два пъти повече нетни средства от разведените, вдовците или неженените хора. За петгодишен период женените спестяват по-бързо, дори ако се отчетат и средствата за образование и здравеопазване. (Смит, 1995).

Бракът изкарва хората от бедност. При американските семейства от средната класа 40% от самотните майки са бедни, в сравнение с 12% от женените майки. При висшата класа този процент е 12% за самотните майки  спрямо 3% от женените (Макланахан и Сандефур, 1994).

Бракът и съжителството не са едно и също нещо
Наскоро излязлото списание за семейни двойки в Обединеното кралство „Семеен живот” публикува изследвания за ползите от брака върху здравето. Тези изследвания обаче цитират едновременно категориите „брак” и „съжителство”, приемайки ги за едно и също нещо. Но те не са едно и също нещо. Възприето е схващането, че да се живее заедно преди брака е добър начин да се изпита едно взаимоотношение. Мнозина са стигнали до извода, че вече няма смисъл да се женят. Фактите сочат, че е вярно точно обратното.

Продължителност и раздяла
Съжителстващите двойки е много по-вероятно да се разделят от женените. Средната продължителност на съжителствата в Обединеното кралство е по-малко от 2 години. Само 4% от тях просъществуват повече от 10 години (Ермиш и Франкенсони, 1998). 84% от съжителстващите двойки в Обединеното кралство се разделят в рамките на 5 години (Киернан и Естаух, 1993). Неженените родители е 4-5 пъти по-вероятно да се разделят , отколкото женените родители (Бохайм и Ермиш, 1999; Линдгрен, 1997). В рамките на 5 години след раждането на дете 8% от женените двойки в Обединеното кралство се разделят, сравнено с 52% от съжителстващите и 25% от онези, които се оженват след раждането на детето (Киернан, 1999).
Предварителното съжителство повишава рисковете от развод. Много изследвания по целия свят са установили, че предварителното съжителство повишава риска от последващ развод в 40-85% от случаите (Бъмпас и Суит 1995; Кан и Лондон, 1991;Хаски 1992). Това особено много важи при съжителствата на много хора. Някои проучвания, но не всички, са установили, че съжителствата с планове за брак не оказват ефект върху последващия брак (Тийчман и Полонко, 1990).

Малтретиране и насилие
Бракът предпазва децата от малтретиране. Съжителството повишава риска. Едно изследване открило, че нивото на сериозното малтретиране на деца е 6 пъти по-високо при семейства с втори брак, 14 пъти по-висок при самотни майки, 20 пъти по-висок при биологични родители, които само съжителстват, 20 пъти по-висок при самотни бащи и 33 при съжителстващи майки, отколкото ако децата живеят с женени биологични родители (Уелан, 1993). Други изследвания в Америка потвърждават този по-голям риск от малтретиране 6-40 пъти при деца, които не живеят с биологичните си родители (Дейли Уилсън 1985). По-големият риск едно дете под двегодишна възраст да бъде убито от живеещ с него небиологичен родител е 3-100 пъти (Дали и Уилсън, 1998). Широкото разпространение на риска се дължи на различните методи на изследване.
Бракът, а не съжителството защитава партньорите от насилие. Една рецензия на проучване на семействата и домакинствата в САЩ посочва, че насилието между неженени партньори е четири пъти по-голямо от това при женените, дори след отчитане на образование, раса, възраст и пол (Уейт, 2000).

Здраве, материално положение и резултати за децата
Съжителството не предпазва от здравните рискове при несемейните. Степента на смъртност е малко по-различна (Лилард и Уейт, 1995). Според дългосрочно изследване на психичното здраве, благоденствието на съжителстващите не се различава от това на неженените. Но след като се вземели предвид медицинската история и стила на живот, съжителството се оказало силна предпоставка за алкохолизъм при мъжете. Проучването стигнало до извода, че намаляването на рисковото поведение става «едва след сключването на брак, а не по време на съжителството» (Хорвиц и Уайт, 1998).

- Възнаграждението при съжителстващите двойки е приблизително на половината на това при женените (Даниел, 1995). Но тъй като браковете имат тенденцията да просъществуват по-дълго, сравнителната възвращаемост нараства с времето. Странно, но при съжителстващите двойки, продължителността на съжителството не оказва влияние върху натрупването на богатства (Хао, 1996).

- Децата на женените двойки се справят по-добре в училище. В едно изследване в Австралия, при едни и същи възраст, образование, социално-икономическо състояние, лични качества и продължителност на взаимоотношението, децата на женените двойки се справяли значително по-добре в училище (Сарантакос, 1996). Изследване в САЩ потвърждава, че децата на съжителстващи родители се справят по-зле – понижени резултати, повече проблеми в училище.

- След  отчитане на социалните, икономически и родителските фактори, съжителстващите родители прекарват по-малко време с децата си (Макланахан и Сандефур, 1994).

- Децата на женените родители са по-здрави. В Обединеното кралство детската смъртност е 30-40% по-висока при съжителстващите двойки и 40-70% по-висока при самотните майки, в сравнение с женените двойки. Нивото на СПИН е 3 пъти, респективно 5-9 пъти по-високо (ОНС, 1999).

Едновременно селекция и причина
- Някои селекции са ясни. В Обединеното кралство бедните и заможните са еднакво склонни да съжителстват. Бедните обаче е по-вероятно да имат бебе, което от своя страна намалява вероятността за по-късен брак (Емиш и Франческони, 1998). Начинът на мислене също влияе върху избора между брак и съжителство. Жените, които ценят високо кариерата си и мъже, които ценят високо своите развлечения са много по-склонни към съжителство. (Кларкбърг и др., 1995). По същия начин действат и мисленето и изборите на родителите. Разводът на родителите и желанието за развод предопределят по-голямата вероятност техните деца един ден да изберат съжителството (Аксин и Торнтън, 1992; Киернан, 1999).
- Но има различия в поведението. Без посвещението и дългосрочното виждане, което го съпътства, съжителстващите не са склонни да се специализират в ролите си, както семейните двойки. Разделянето или дублирането на всички роли е неефективно и помага да се обясни например липсата на време за домашните на децата.

Развод и раздяла – нещата се влошават
В Обединеното кралство е изчислено, че най-малко един на всеки три брака завършва с развод. Съжителстващите двойки се разделят много по-често. Последиците от разрушаването на подобно взаимоотношение са големи. След развода възрастните срещат много по-големи рискове за благоденствието, здравето и материалното си положение. Бракът има тенденцията да изважда хората от бедност, докато разводът довежда до бедност. Децата на разведените също се сблъскват с последиците, които могат да им повлияят до края на живота.

Пряката цена на разрушаването на взаимоотношения коства на данъкоплатеца в Обединеното кралство 15 милиарда лири, равняващо се на една четвърт от средствата за здравеопазването. Много ярък е контрастът с мижавата сума от 5 милиона лири, която се харчи за пропагандиране на ползите от брака и защита на взаимоотношенията от разпадане. С други думи, за всеки 3 000 лири, които правителството харчи за последиците от развода, то харчи една лира за предпазване от влошаване на нещата. Ситуацията се влошава още повече.

Нарастващият брой разрушени взаимоотношения
С налагането на съжителството като норма, 40% от бебетата в Обединеното кралство се раждат от неженени родители. Освен това съжителстващите родители е 4-5 по-вероятно да се разделят, отколкото женените, изправяйки повече от всякога деца пред риска от влошено здраве и ниско материално състояние.
Това е основен въпрос за общественото здраве и богатство. Ако не се стабилизира нивото на съжителствата и разводите и браковете не се насърчават, щетите ще се увеличат главоломно.

Последствия от развода за децата
Бедност и стрес. В САЩ половината от децата на самотни родители са бедни сравнено с по-малко от една пета при чернокожи семейства с двама родители; при белите разликата е също толкова голяма, макар че процентите са по-малки. Липсата на пари, време с родителите и внимание от тяхна страна увеличава нивата на влошено здраве и стрес при бедните деца (Макланахан и Сандефур, 1994). Скорошен анализ е установил, че тези различия в степента на бедност не са предизвикани от расовата принадлежност, а от семейното положение и зависимостта от социални помощи (Ректор и др., 2001).

Благоденствие и взаимоотношения. Макар че при развод след брак с много конфликти, състоянието на децата може да се подобри, повечето разводи стават при бракове с не толкова големи конфликти: те имат почти незабавен ефект върху децата (Амато и Буут, 2001). Изследване, направено в Обединеното кралство на родените през 1958 година установило, че децата, преживели развод са подложени на 39% по-висок риск от психични проблеми (Черлин и др., 1998). Представително 25-годишно проучване на 93 деца на разведени родители установило, че непосредствената травма на развода става най-значима в първите десет години от пълнолетния живот, когато централно значение придобиват взаимоотношенията между мъжа и жената (Валерщайн, 2000). Порасналите деца на разведени родители са 2-3 по-склонни да съжителстват, а ако се оженят са по-уязвими към развод, особено в началото на брака и колкото по-малки са били при развода на своите родители, в толкова по-голяма степен важи това (Амато и Буут, 1997).

Престъпност. Дългосрочно изследване в Обединеното кралство на мъже от 8 до 32-годишна възраст установило, че разводът на родителите преди детето да е навършило 10 години е основна предпоставка за юношеска престъпност и криминално поведение в пълнолетна възраст (Фарингтън, 1990). В САЩ нарастването на разводите в даден град предвещава нарастване на обирите без значение на расовия му състав или икономическото състояние (Сампсън, 1992).

Последиците на развода върху възрастните
Здравни рискове. В сравнение с женените, случаите на алкохолизъм, депресия и някакво психическо разстройство и самоубийство са два пъти повече при всички категории неженени хора (Робинс и Райгер, 1991; Смит и др., 1988). Дългосрочно проучване на 1 500 хора от средната класа с висок коефициент на интелигентност установило по-висока степен на смъртност при онези, чиито родители са се развели (Тъкър и др., 1997) особено, ако разводът е станал преди да са навършили четири години (Синг и Ю, 1996).
Финансови рискове. Да живееш отделно струва повече. Следователно разводът пресушава спестяванията. Разведените мъже също така печелят по-малко, отколкото когато са били женени, а разведените жени са необлагодетелствани на пазара на труда, тъй като преди това са се специализирали да бъдат майки. Например: в САЩ приходът на домакинство спада с 42% след развода (Коркоран, 1994). Почти 50% от домакинствата в САЩ изпадат в бедност след развода (Хийт, 1992). До 3-4 пъти по-вероятно е самотните майки да живеят в бедност, отколкото женените майки (Макланахан и Сандеур, 1994).

Финансовата цена на разрушаването на взаимоотношенията
Доклад от Семейни въпроси (Линдзи, 2000) оценява преките загуби на данъкоплатеца в Обединеното кралство на 15 милиарда лири (консервативна стойност). Повече от 8 милиарда се харчат за социални помощи за самотни родители. Остатъкът се разпределя между разходи пряко по развода – например юридическа помощ, протекция срещу домашно насилие, влияние върху здравето и т.н.

Цената за икономиката в изгубени работни часове също се изчислява на още 15 милиона лири. Ефекта от понижената производителност на разведените работници и намалената покупателна способност на разделените семейства не е изчислена.

Докато обществото не разпознае различията в семейната структура, установени от проучванията и не подейства, за да намали негативните последици, нуждата от средства, отделени от правителството и данъкоплатеца ще нараснат неконтролируемо.
0 Comments



Leave a Reply.

    Полезни сайтове:

    www.semeistvo.bg
    www.aisk.bg
    www.svatbata.bg

    Archives

    October 2012
    February 2012

    Categories

    All
    брак
    взаимоотношения
    деца
    малтретиране
    насилие
    общество
    ползи
    последствия
    психично здраве
    развод
    раздяла
    финанси
    щастие

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.