Как конвенциите на ООН за правата на децата и жените подриват устоите на семействата, религията и националния суверинитет

от д-р Пат Фегън

Предлагаме на вниманието ви един доклад от д-р Пат Фегън от Family Research Counsel, който повдига много въпроси за размисъл. Той ще е полезен на всеки, който иска да научи повече по какъв начин анти-семейни политики си проправят път. България също е спомената в този доклад. 

Малко американци знаят, че агенциите в системата на Обединените Нации участват в кампания, подриваща основите на обществото – семейството от двама съпрузи, сключили брак родители, религии, които обвързват основното значение на брака и традиционния сексуален морал, както и законови и социални структури, които защитават тези институции.¹ Като използва политическия чадър на международни договори, засягащи правата на жените и децата, секторът за социална политика на ООН – най-вече, комисии, които следят за спазването на договорите на ООН в областта на социалната политика и групите със засилен интерес, които ги подкрепят – оказва натиск върху страните да променят вътрешното си законодателство и национална конституция и да приемат политика, която в крайна сметка ще засегне жените и децата доста жестоко.²

---

Това е тревожна план-програма за организация, която твърди в своята Всеобща декларация за човешките права, че „Семейството е естествената и фундаментална групова единица на обществото и подлежи на закрила от обществото и държавата.”³ Обединените Нации в исторически план включват в договори и документи езикови изрази, потвърждаващи правото на дадена нация да определи културните си норми и практики. Самата Харта на ООН гласи, че „Нищо [от изброеното тук] не овластява ООН да се меси в дела, които са изцяло под вътрешната юрисдикция на някоя от страните или да изисква членовете да се подчинят  според настоящата Харта.”⁴ И Резолюция на Народното Събрание гласи, че „ Всички държави имат неотменимото право на пълна свобода, зачитане на техния суверенитет и неприкосновеност на националната им територия.”⁵

Все пак дългогодишното зачитане от страна на ООН на правото на суверенните страни да определят вътрешната си политика, е отстъпило пред нова антикултурна програма, възприета от доклади и документация на ООН, особено такива, които се отнасят до спазването на Конвенцията за Правата на Детето (КПД) и Конвенцията за Закрила на жените от всякакъв вид дискриминация. (CEDAW).⁷ Под покровителството на Главния представител на ООН за човешките права, много от тези доклади на комисии карат страните да:  

▪ вдигнат забраната си върху проституцията и в крайна сметка да я узаконят; например, доклад на CEDAW в Германия – която е узаконила проституцията – отбелязва с презрение, че „въпреки, че са законово задължени да плащат данъци, проститутките все още не се възползват от закрилата на трудовия и социалния закон [в Германия].”⁸

▪ направят аборта „право на избор” под закрилата на националното и международното законодателство с неограничен достъп за тийнейджърите и несъгласието за извършване на аборт да бъде престъпление във всяка ситуация, дори когато нещата опират до съвестта. Доклад от Хърватска например разкрива, че „отказът в някои болници да бъде извършен аборт, посочвайки за причина съвестта на докторите... представлява нарушаване на репродуктивните права на жената.”⁹

▪ подценяват ролята на майките и насърчават подтикването им към работа, пред възможността да стоят вкъщи и да се грижат за децата.¹⁰ ООН критикува Република Грузия, например заради „ преобладаващите стеротипни роли на жените в правителствената политика, в семейството, в обществения живот, които са базирани на модел на поведение и отношение, подчертаващи ролята на жените като майки.”¹¹ В една от страните дори докладът критикува спазването на Деня на майката.

▪ занижават родителския авторитет, като увеличат правата на децата. През 1995 комисия от КПД упреква Обединеното Кралство за това, че позволява на родители да оттеглят децата си от часове по сексуално образование, ако не одобряват съдържанието.¹²

▪ насърчават правителствата да променят религиозните правила и обичаи, които спъват усилията им. Доклад от Индонезийските щати, например, казва, че „най-важните фактори, които възпрепятстват възможността на жените да участват в обществения живот, идват от културните рамки и ценности и религиозните вярвания.”¹³

Всъщност, с използването на подобен език, социално политическите агенти, работещи за и в ООН предлагат програма, която атакува естествените права на семейството и независимия суверенитет на нациите да определят своята вътрешна политика по отношение на родителските права и свободното изповядване на ценности и вярвания. Комисиите на ООН от КПД и CEDAW може да настояват, че техните препоръки са в най-добър интерес на децата и жените, но в действителност те ще разширят неимоверно правителствените програми и вътрешната власт и грубо ще засегнат бъдещето за жените и децата. Потенциалните последствия са изключително сериозни.¹⁴   

Щателни академични проучвания показват, например, че отделянето на детето от майка му твърде рано или за твърде дълго, крие риск от дългосрочни вредни последствия върху детето.¹⁵ Въпреки това комисиите на ООН едновременно пренебрегват майките, които остават вкъщи и оказват натиск върху страните да осигурят обществено спонсорирани детски градини, достъпни за всеки, дори за новородени, така че повече жени да могат да ходят на работа или да се върнат на работа непосредствено след раждането.

Много проучвания показват, че семейната структура се отразява на доходите, здравето и щастието¹⁶, въпреки това комисиите поддържат политика, която ще увеличи извънбрачните  раждания, особено сред тийнейджърите. Проучванията също показват, че децата, отглеждани в семейства на двама родители със сключен брак, имат по-добри доходи, по-добро здраве, по-добро образование и по-редки прояви на престъпност, насилие, пристрастявания и самоубийства; семействата със сключен брак в развитите страни също проявяват по-малко насилие срещу жените и децата.¹⁷

Подобни доказателства от социално-научни проучвания продължават да нарастват и показват, че най-добрата среда за отглеждане на здрави и добре-адаптирани деца е бракът и семейството от двама родители, които се уважават. Още повече, различни анкети показват, че все повече майки искат да останат вкъщи да отглеждат децата си, но ако трябва да работят, искат децата им да бъдат гледани от близки, а не в държавна детска градина.¹⁸

Бившият президент на САЩ Бил Клинтън подписа КПД на 23 февруари 1995г, но Сенатът на Съединените Щати все още не я е ратифицирал, а CEDAW не е подписвана, нито ратифицирана от САЩ. Лидерите на Конгреса и бившите Администрации считат и двата документа за твърде противоречиви. Тъй като не са ратифицирали двете конвенции, Съединените Щати не са получили подобна оценка на политиките си от наблюдаващата комисия на ООН. Въпреки това по времето на президента Клинтън, представители на САЩ подкрепят общото доверие към тези договори в международния дебат за правата на жените и децата и се превръщат във водеща сила в полагането на усилия в тази посока.

Подкрепата на САЩ се вижда през 1997 г., когато се присъединяват към групата за преброяване на гласовете по социалните въпроси - група, която включва Япония, Съединените щати, Канада, Австралия и Нова Зеландия.¹⁹ Администрацията на Клинтън се присъединява към коалицията по много противоречиви социални въпроси в преговори, довели до петгодишното продължение на Пекинската световна конференция по въпросите на жените (известна като Пекин+5). Работната група гласува сваляне на ограничението за извършване на аборт по причини „съвест” от страна на медицинския персонал и легализиране на доброволната проституция.²⁰

Американската администрация и конгрес трябва да осъзнаят, че личната свобода и правата на родителите, хората и институциите са заложени на карта във всички дебати по социалните въпроси на ООН. Вместо да подкрепя начинa, по който комисиите на ООН използват КПД и CEDAW, за да предизвикат политически промени, които в крайна сметка биха разрушили семейния модел от двама родители и традиционни религиозни норми, администрацията на Буш следва да разгледа документите, произлизащи от наблюдаващите комисии на ООН, да развие план за засилване на гласовете на членките на ООН, които се противопоставят на тази програма и да поеме инициативата за възстановяване на традиционния подход на ООН да позволи на неприкосновените държави да определят собствената си вътрешна политика по отношение на брака, родителството и религията.

Вашингтон например, трябва да подтикне страните, подписали КПД и CEDAW да обмислят несътрудничество на докладната система на ООН в тези области. Съединените щати трябва да помогнат на по-малките и бедни страни, които се сблъскват с наказателни санкции заради този принципен подход, като им предложат сътрудничество за развитие на начини за подсигуряване на вътрешната им политика за защита на суверенитета им. Трябва също да се създаде работна група към ООН за страните, които искат да защитят и заздравят семейството, религиозната свобода и националния суверенитет и като крайна мярка, да откажат да спонсорират дейности, чиято цел е подриване авторитета на традиционното семейство и  ценности.

 

АНТИКУЛТУРНАТА ПРОГРАМА НА ООН

Автономното семейство винаги е получавало специално и почтително отношение поради стойността, която придава на социалния ред. В много от основополагащите декларации и договори на ООН, които са все още в сила, не само се подчертава централната роля на семейството, но също така се набляга на неспособността на държавата да замести ролята на семейството и религиозната свобода.

Например, Всеобщата декларация за човешките права – в допълнение на твърдението, че семейството „подлежи на закрила от обществото и държавата”²¹ – конкретизира, че „майчинството и детството подлежат на специална грижа и подкрепа.”²² Поне на повърхността това подсказва, че обществото би трябвало да подпомогне майките да отглеждат децата си и да не налага политика, която би принудили майките да пренебрегнат ценното време с малките си деца, за да отидат на работа.

Подобно разбиране се декларира и от Международната икономическа, социална и културна конвенция,²³ едно от двете споразумения за спазване на Всеобщата декларация за човешките права. То гласи:

“Най-широката възможна закрила и подкрепа трябва да бъде за семейството, което е естествената и фундаментална групова единица на обществото, най-вече за създаването му и докато е отговорно за грижата и възпитанието на несамостоятелни деца.²⁴

Държавните партии...зачитат свободата на родителите...да избират за децата си училища различни, от тези, постановени от обществената власт...и да осигурят религиозното и морално възпитание на децата си според собствените си убеждения.2⁵

Международната спогодба за човешките и политическите права,²⁶ вторият договор, подписан, за да се спазва Всеобщата декларация за човешките права, гласи, че: „Семейството е естествената и фундаментална групова единица на обществото и подлежи на закрила от обществото и държавата.”²⁷ Също там пише, че: „Всеки има правото на свобода на мислене, съвест и религия...и свобода, индивидуална или обществена, да заявява открито своите религиозни вярвания за поклонение, спазване, практики и учения.

Тази свобода, при това, се простира и за правата на родителите да изберат образованието на децата си „според своите лични убеждения.” ²⁸

Въпреки това, по отношение на правата на жените и децата, висшият представител на ООН за човешките права позволява на комисиите и агентите под чадъра на ООН да обръщат тези принципи през глава, когато комуникират със страните подписали КПД и CEDAW. Тези агенти се целят към модели на поведение и социални норми, които имат най-позитивен ефект върху обществото и личността: брака, майчинство и бащинство, грижа за децата в семейството, целомъдрие и специалната роля на религията. Те са помолили страните да променят вътрешната си политика по начин, който ще популяризира сексуална активност сред юношите, ще повиши абортите и ще узакони проституцията и като цяло ще измени основите на обществото. Сексуалните норми, които представя, са точно тези, преследвани от радикалните феминисти. Те се превръщат в принципи на нов „морален” кодекс, според който ще се сравняват всички религии, вътрешни политики и култури.

Реинтерпретирайки договори и споразумения, международното законодателство и Хартата на ООН зачитат правото на страната на самоопределение, особено когато се отнася за брака и семейството. В демократичните страни, неприкосновеността не произлиза от индивидуални управници, а от популярната воля на гражданите. Международната спогодба за гражданските и политическите права и Международната спогодба за икономически, социални и културни права гласят в уводните си членове, че „Всеки народ има правото на самоопределение. По силата на това те свободно определят политическия си статут и свободно се стремят към икономическо, социално и културно развитие.”²⁹ Въпреки това, комисиите от КПД и  CEDAW нарушават подобни правила, като променят и реинтерпретират договорите.

Например, през декември 1996 г., служители за човешките права организират кръгла маса в Ню Йорк, именно за да измислят как да моделират съществуващите международни споразумения по отношение на абортите и сексуалната ориентация. Ето заключението им:

“Зачитането на човешките права по отношение на здравето на жените, създава международен стандарт, които излиза извън рамките на културата, тардицията и обществените норми. Въпреки, че тези сили могат да сплотят обществото, те не могат да оправдаят ценностни системи, които запазват женското робство.”³⁰

С други думи, според социално политическите агенти на ООН, ограничаване на достъпа до аборт, дори и за тийнейджъри,³⁰ е форма на подчинение, която нарушава човешките права. Но няма основание да се вярва, че представителите и бюрократите на ООН знаят по-добре от отделните общества как да оформят културата и законите си за семейството, брака, сексуалното поведение, както и за отглеждането и възпитанието на децата.

Както показва и извадката от държавния доклад, комисиите на ООН са намерили тих начин да разрушат устоите на суверенитета на страните: като променят смисъла на международните спогодби. На всеки 10 години и все по-често на всеки 5 години, ООН провежда конференции по КПД и CEDAW, за да ги преоцени и да промени смисъла, който подписалите страни са вложили в тях.  В почти всички случаи, комисиите на ООН защитават тълкувания, които са все по-сурови спрямо женените семейства, ролята на родителите (особено майките, който остават вкъщи) и религиозните норми. Доколкото бюрокрацията на ООН е засегната, използваният в договорите език се възприема все повече; въпреки че договорите са много внимателно обсъждани от подписалите страни, те могат постоянно да се тълкуват така, че да задоволят целите на всеки етап от новата програма.

Отстояване на позицията и специален интерес

ООН, чрез тези комисии, също погазва установените правила и суверенитет на страните, като умело повишава статута на неправителствените организации (НПО), които прокламират радикална социална политика на срещи, където договорите и споразуменията се развиват и тълкуват и се разработват стратегии за прилагането им. През 1994 г. на Конфернцията на ООН за населението и развитието в Кайро, например, председателят на комисията, изготвяща документите за конфернцията, беше президента на Международно планиране на родителството.  

Подобна позиция усложнява обективния процес на формулиране на международни споразумения и политика и отслабва ролята на официалните дипломати на страните на конференциите. То също подценява способността и авторитета на държавното управление да определят вътрешната си политика и решения. Австралия излиза напред, за да се противопостави на подобен род намеса, която предоставя на особено заинтересованите НПО възможност да изместят упражняването на лигитимен авторитет на страната. Австралия наскоро информира ООН, че няма повече да си сътрудничи с докладната система на ООН, заради действията й, които позволяват на съответните НПО в Австралия да съдят правителството за съмнителни несъответствия с договорите на ООН по въпроси, които съвсем явно са в компетенцията на държавния суверенитет.³² Решението да се противопоставят на посегателството на ООН в област на традиционна  неприкосновеност,  служи като модел за страните, които искат на устоят пред новата социална програма на ООН.

 

ПОДРИВАНЕ НА ФУНДАМЕНТАЛНАТА РОЛЯ НА СЕМЕЙСТВОТО

За повечето читатели самата идея, че ООН може да участва в усилията да се очерни майчинството и семейната институция, може да звучи доста пресилено. Но почти никой няма да може да оспори контраста между поддържането на семейната структура в докладите на комисиите на ООН и увеличаващите се доказателства в обратната посока от социалните проучвания, че разбитите семейства произвеждат по-слаби поколения деца. В Съединените щати ръстът на раждаемостта при самотни родители, разведени семейства и извънбрачни деца е довел до разработването на още правителствени програми, които да се занимаят със създадената крехка семейна структура.³³ Ако целта е да се завиши държавният контрол върху всички функции на обществото, тогава подходът на ООН има смисъл.

В социалните проучвания всички форми на семейство, различни от естественото семейство, в което децата се отглеждат от женени майка и баща, се свързват с по-високи нива на престъпност, незаконност, зависимост от социално подпомагане и пристрастяване към алкохола и наркотиците, както и с по-ниско ниво на образованост, по-ниски доходи, по-лошо здраве и по-кратка продължителност на живота.³⁴ Извънбрачните раждания се свързват с по-висок риск от детска смъртност, особено сред майки тийнейджърки; затруднено умствено и вербално развитие; засилени емоционални и поведенчески проблеми; и повишена малолетна престъпност. Социалните науки също документират влиянието на развода върху децата,³⁵ което включва престъпност сред непълнолетните и малтретиране на деца, повече бедност, ниска социална компетентност, ранно сексуално поведение, повече извънбрачни раждания и незаконно съжителство.

Въпреки тези открития, ООН не настоява за програми, които биха спомогнали държавите да стабилизират брачната институция и семействата. Вместо това, комисиите на ООН налагат политика, която в крайна сметка ще направи семействата по-слаби. Следната дискусия на ООН показва конкретни примери за тази развиваща се тенденция, компилация от директиви на ООН, които комисиите са дали на държавите през изминалите шест години. Повечето доклади са инструкции към страните членки как най-добре да въведат следващите етапи от споразуменията на КПД и CEDAW.

 

Подриване ролята и правата на родителите

Нобеловият лауреат от Университета в Чикаго, Гари Бекер заключава от проучването си, че една жена, която отглежда децата си вкъщи има по-голям икономически принос към семейството и общността, отколкото съпруга й, който работи на трудовия пазар.³⁶ Докато жените във всички култури са постигнали голям напредък извън семейството ( в изкуството, образованието, науката, медицината, политиката и бизнеса), жените също постигат отличие в отглеждането на здрави и щастливи деца. Членките на ООН потвърждават това във Всеобщата декларация за човешките права, която гласи, че „Майчинството и детството подлежат на специална грижа и подкрепа.”³⁷

Въпреки това, в близкото минало, в предписанията на ООН към страните относно правата на жените, се вижда силно пренебрегване на майчинството, много често подминаване на тази роля, като прост стереотип. Вместо да се посочи на страните членки заблудата на политиката, която излага на опасност позицията на жените, избрали да останат вкъщи, за да отглеждат децата си, ООН омаловажава ролята на тези майки, представяйки я за незадоволителна и вредна за самите жени и заклеймява държавните политики, които я подкрепят.

Докладите на ООН инструктират държавите как да премахнат чрез закон културните норми, които подкрепят ролята на неработещата майка. В името на издигането на статута на жените и намаляване на дискриминацията, комисиите на ООН дават предписания, които омаловажават позицията на жените като майки. Докладите предписват, наред с другите политики, страните:

▪ да гледат на майчинството като на маловажна „социална позиция” и на Деня на майката като „притеснителен”;

▪ да променят конситуцията си, която защитава ролята на неработещата майка;

▪ да подчертаят, че жената професионалистка, работеща извън дома си, има по-високо обществено положение от тази, която остава вкъщи.

Доклад от пленарна сесия на CEDAW например препоръчва на правителството на Нова Зеландия „да припознае майчинството като социална функция, която да не представлява структурен недостатък за жените по отношение на заетостта им.”³⁸  Също изразява пред Ирландия „притеснението си за все още присъстващата в член 41.2 от ирландската конституция концепция, която отразява „стереотипна гледна точка” за ролята на жените вкъщи и като майки.”³⁹ В този член конституцията ясно изразява значението на семейството и майките за обществото:  

“Държавата, следователно, гарантира закрилата на семейството и неговия авторитет, като необходима основа за социален ред и като неделима част от благополучието на народа и  страната. В частност, държавата признава, че с живота си в дома, жената дава на държавата подкрепа, без която общото благо е невъзможно. Следователно, държавата полага всички усилия, майките да не са принудени от икономическа необходимост да участват в трудови отношения и да пренебрегват задълженията си в дома.⁴⁰

Очевидно членовете на комисиите на ООН възприемат подобна роля за жените като унизителна. За да я предотврати, комисията на CEDAW „силно” настоява правителството на Армения да използва образователната система и електронните медии, за да се пребори с традиционния стереотип на жените в ролята на майки.⁴¹ Комисията също критикува Беларус заради „ преобладаването на стереотипи на полова основа, демонстрирани чрез символи като „Ден на майката и Награда на майката, които възприема като насърчаване на традиционите роли на жените.”⁴²

Следните предписания за по-малко развитите страни не са толкова невинни, колкото изглеждат. По отношение на Индонезия, комисията на ООН изразява своята голяма загриженост за съществуването на социални, религиозни и културни норми, които разглеждат мъжа като глава на семейството, осигуряващ прехраната, и свежда ролята на жената до майка и съпруга, което се вижда в много от законите, правителствените политики и насоки. Не е ясно какви стъпки ще предприеме правителството, за да се справи с подобно отношение.⁴³

Тази тема се повтаря и в доклади за други страни като Хърватска⁴⁴ и Чешката република⁴⁵. Посланието към тези страни е ясно: Жените трбва да бъдат насърчени да работят на трудовия пазар, а не да остават вкъщи да отглеждат малки деца.

ООН не просто е ”загрижена” за високия статут, даден на майките в дома. Тя се стреми да разруши статута на семейството, като кара страните да нормализират извънбрачната раждаемост. Островната държава St. Kitts е критикувана заради „очевидната липса на правна закрила по отношение на правата на деца родени без брак.”⁴⁶ Комисиите изготвят доклад, насърчаващ някои от страните да понижат статута на семейното бащинство в обществената политика, да започнат масови разплащателни трансфери, които да компенсират дефицита за разбити семейства и да променят семейните закони, за да се премахне статута на брака при бедност.  

Стъпка по стъпка всички тези предписания имат за цел да променят културните ценности и норми и да разколебаят позицията на жененото семейство в обществото. Въпреки че децата, родени извън брачния обет заслужават искрено и любящо отношение, това не означава, че значението на брака за стабилността на семейството и ролята на омъжените майки и бащи за отглеждането на добри граждани, трябва да се омаловажава със закон или с обществена политика.

 

Държавно-спонсорираната детска градина като "сурогатно" семейство

За да се подпомогнат майките да излязат на трудовия пазар, докладите на ООН настояват страните да променят законите си така, че:

▪ детската градина да бъде широко достъпна, дори за новородени и

▪ правителството да спонсорира предучилищното образование (друга форма на държавна детска градина).

Наблюдаващите комисии на ООН постоянно оказват натиск върху държавите да лансират управляваните и субсидирани от правителството детски градини, въпреки широката статистика, показваща, че повечето майки по света предпочитат да останат вкъщи да отглеждат децата си⁴⁷ и изследванията, сочещи, че грижите за децата извън дома често водят до трайни отрицателни резултати върху децата. Например, скорошен анализ на Канадската национална фондация за семейно проучване и образование открива, че средно децата в детските градини се справят по-зле интелектуално, емоционално и социално от връстниците им, отглеждани вкъщи.⁴⁸

В докладите за детските градини, които ООН изпраща на по-малко развитите страни, дори и за силно развитите и богати страни, най-добрият интерес на детето никога не се изтъква като причина за намеса. Относно Словакия ООН констатира, че „намаляването на предучилищното образование е особено вредно за равните възможности на жените на пазара, тъй като поради по-малък брой детски градини, те трябва да прекратят кариерата си.”⁴⁹ Предписанието на комисията към Словения: „Създаване на повече установени инситуционални детски заведения за деца до 3 години, както и за деца от три до шест.”⁵⁰ Комисията изразява недоволство, че само 30 процента от децата до 3 години са настанени в детски градини, а за останалите се грижат членове на семейството или други частни лица.⁵¹

Също, комисията от CEDAW директно предписва на Колумбия да промени вътрешните си закони:

“Съответните мерки трябва да бъдат взети, за да се подобри статута на работещите жени, включително изграждането на дневни центрове и въвеждането на тренировъчни програми, за да се въведат жените в трудовата сила и да се разнообрази участието им чрез въвеждането на законодателни мерки.” ⁵²

По отношение на политиката на Германия, комисията на ООН е „загрижена, че мерките с цел уравновесяване на семейството и работата, укрепват стереотипните очаквания за жените и мъжете. По този повод Комисията е загрижена за незадоволената нужда от места в детските градини за групи деца от 0-3.”⁵³

Обществената цена за субсидиране на детските градини е по-малко поносима сред неразвитите, отколкото при развитите страни. Въпреки това комисията от CEDAW към ООН пренебрегва този съществен въпрос в докладите си.  

 

Увеличаване правата на децата

Ако стане, както искат комисиите на ООН, свободата на родителите да отглеждат децата си, да оформят поведението им и да защитават моралното им възпитание ще остане в миналото – въпреки точното формулиране на родителските права във Всеобщата декларация за човешките права: „Родителите имат водеща роля да изберат какво образование да дадат на децата си.”⁵⁴ Фактът, че почти всички култури и религии са запазили дългогодишно почитаната роля на родителите за формирането на характера на децата, не пречи на ООН да иска промени, така че вътрешното законодателство да заобикаля родителите по въпроси, свързани с децата им.

Комисиите на ООН пришпорват страните да дадат на непълнолетните деца:

▪ правото на лично пространство, дори в дома;

▪ правото на професионално консултиране без съгласието на родител или настойник;

▪ пълното право на аборт и контрацептиви, дори когато това би нарушило родителската етика или желания;

▪ правото на пълна свобода на изразяване в къщи и в училище;

▪ правови механизми да успорват авторитета на родителите си вкъщи.

Например, Комисията на ООН за правата на детето препоръчва на японското правителство да ”гарантира правото на детето на лично пространство, особено в семейството.”⁵⁵ Подобна мярка ще наложи законови и структурни резцепления между родителите и техните деца вкъщи. Обикновено, когато децата се изправят срещу родителите си, обществото не одобрява тази тенденция. Но ООН се опитва да намеси в политиката и законите структури, които поощряват този вид бунт.

Сред широките „права” на децата в КПД са свобода на изразяване; свобода да получават и използват всякаква информация и идеи, било то устно, писмено, или под формата на някакво изкуство или чрез някаква медия по избор на детето;⁵⁶ свобода на асоцииране; свобода на мирно сдружаване.⁵⁷ Изплзваният в договора език може да се тълкува и да забрани на родителите да използват софтуер за компютъра на децата, който да филтрира порнография⁵⁸, ако децата им се противопоставят на тази намеса. След като веднъж това „право” е вклинено във вътрешното законодателство, децата могат лесно да получат достъп до законова помощ от НПО или правителствени агенции и да изправят родителите си пред съд.

В действителност, докладът на ООН към Белиз предписва на правителството да наложи законови механизми, за да подпомогне децата да съдят родителите си, включително „независими приятелски за детето механизми” достъпни за децата, които да „се занимават с оплаквния за нарушаване на техните права и да осигуряват мерки за подобно нарушаване.”⁵⁹ С други думи, комисията от КПД предлага държавите да създадат структури, които да ръководят родителите, които позволяват на децата в Белиз да съдят родителите си. КПД отива и по-далеч: Докладът твърди, че са „загрижени, че законът не позволява на децата, особено на юношите, да искат медицинско или правно съветване без съгласие на родителите, дори когато това е в най-добър интерес на детето.”⁶⁰ Това твърдение показва намерението на комисията да урони авторитета на родителите, особено на тези, които се придържат към традиционите религиозни вярвания, или които не се съгласяват с радикалното тълкувание на комисията от КПД.

Определението за медицинска намеса и консултиране за юношите продължава да се дискутира на конференциите на ООН, както се вижда в подготвителните доклади и конферентните процедури⁶¹ за такива срещи като Международна конференция в Кайро за Населението и развитието (ICPD) през1994, Световна конфернция в Пекин по въпросите на жените през 1995, конфернция ICPD+5 през 1999, и конференцията Пекин+5 през 2000 г. Консултирането за деца вероятно ще включва информация за аборти и контрацепция, независимо от желанието на родителите. Последното, най-авторитетно проучване, побликувано в журнала на Американската медицинска асоциация показва, че опозицията от страна на родителите спрямо контрацепцията при тийнейджърите е ефективна за намаляване на бременността сред тийнейджърите.⁶² На конференцията Пекин+5, сблъсъкът между защитниците на родителските права и противниците на тези права почти провали възможността за краен документ от конференцията.

Опозицията от страна на комисиите на ООН срещу свободата на родителите да ръководят моралното образование на децата си се вижда ясно в мъмренето на комисията от КПД, насочено към Обединеното Кралство през 1995 г. Комисията констатира, че

“Незначително внимание е отделено на правото на детето да изразява своето мнение, включително в случаи, при които родители в Англия и Уелс имат възможност да оттеглят децата си от от програмата по сексуално образование в училище. В това, както и в други решения, включително изключването от училище, детето не е подканяно систематично да изразява своето мнение и на мнението му не се отдава дължимото значение, както е записано в чл.12 от конвенцията.⁶³

Комисията на ООН отива дори по-далеч в предписанията си към правителството на Етиопия, настоявайки страната да промени законите си така, че „ограничаването на правото на правно съветване за децата да бъде премахнато приоритетно.”⁶⁴

Преценете колко директна е комисията на КПД в съветите си към Австрия да увеличи правата на децата над авторитета на родителите: „Австрийското законодателство и наредби не осигуряват правен минимум за възрастта за медицинско съветване и лечение без съгласието на родителите... [и] че изискването за намеса на съда ще обезсърчи децата да търсят медицинско мнение и ще наложи предразсъдъци пред най-добрия интерес на детето.”⁶⁵ Австрия, както всички страни, е определила възрастта, на която детето става законно независимо от родителите. Тези опити от страна на ООН да накара страните да променят тази възраст за медицинско консултиране и лечение има за цел конкретно да спре контрола на родителите върху моралното формиране на децата им и параметрите на сексуалното поведение на децата им.

ООН показва малка загриженост, че Мали е сред най-бедните страни в света, като 65% от територията й е или пустиня или полу-пустиня. Около 10% от населението са номади, а около 80% от трудовата сила е заета с фермерство и риболов.⁶⁶ Брутният вътрешен продукт на глава от населението през 1998г. е изчислен на $790. Въпреки това ООН предлага на Мали да разпредели „подходящи човешки и финансови ресурси, да развие младежко съветничество, да открие здравни и рехабилитационни заведения за юноши, които да могат да посещават без съгласие на родителите, като това е в най-добрия интерес на детето.”⁶⁷ Подготвителната сесия, довела до Конференцията в Пекин през 1995 г. илюстрира, че превръщането на „консултирането” и „рехабилитационните заведения” в достъпни е „израз на ООН” за даване на правото на правителствени агенции и НПО да насочват непълнолетните към услуги за аборт и съвети за контрацепция, независимо от желанието на техните родители.⁶⁸

Цялостната програма е да се търсят промени в законите на всички страни, които да отслабят свободата и авторитета на родителите да насочват моралното образование и отношения на децата си. Никъде няма предложение в докладите на КПД към страните членки, ролята на родителите да бъде укрепена, въпреки че повечето родители и наблюдатели се съгласяват, че отглеждането на деца става все по-трудно.

ООН заявява, че повече не е приятел на родителите в категоричната си позиция на Първата ООН конференция  на министрите, отговорни за младежта, която води до приемането на декларацията на ООН за младежта в Лисабон през август 1998 г.⁶⁹ По време на дебатите конфернцията на ООН отхвърля включването на становище за значението на брака, родителите и семейството за възпитанието на младежите. Позицията на ООН предизвиква реакция от страна на Ватикана, който отново иска да въведе концепцията за родителските права, задължения и отговорности за създаването на подходяща посока за младите по начин, отговарящ на развитието и способностите им, право, съхранявано в най-важните международни документи на века. “Въпреки най-добрите ни обединени усилия...

Декларацията продължава да се проваля в отчитането на жизненоважната роля, която родителите трябва да изпълняват... [няма] текст към момента в черновата на Лисабонската декларация, която да засяга брака и създаването на семейство.⁷⁰

Както става ясно от становището, това че в декларацията е изпуснат момента за брака и важната роля на родителите за възпитанието на детето, не е недоглеждане - било е целенасочено. Програмата на ООН подкопава авторитета на родителите и позицията на брака, независимо от текста във Всеобщата декларация за човешките права.⁷¹

 

ПРОМЕНЯНЕ НА КУЛТУРАТА ЧРЕЗ ПРОМЯНА В СЕКСУАЛНИТЕ НОРМИ

За обществото, ползата от канализиране на сексуалността и възпроизвеждането в брака са значителни. Иронично, подобни културни норми, осигуряват много по-добре от каквито и да е реформи, спад в насилието над деца и жени, което също се оказва, че е една от целите на феминисткото движение. Също, гарантира по-ниски нива на престъпност, по-голяма обществена сплотеност, по-голяма продължителност на живота, по-добро здраве, по-високо ниво на образование и по-високи доходи.⁷²

Въпреки всичко, ООН продължава да обявява секса извън брака като приемлива културна норма и тази програма се вижда ясно в политиката за абортите, контрацепцията, половото определение, проституцията и порнографията. ООН насърчава правителствата да дадат правна и финансова подкрепа на усилията да се променят дългогодишни и разумни културни норми. Докато традиционните култури регулират сексуалния акт в рамките на брака, ООН настоява за неограничен, по взаимно съгласие секс, заедно с по-големи социални гаранции и „защитени мрежи”, да се обърне внимание на проблематичните резултати. Ако ООН успее да промени сексуалните норми за младежта, ще успее да промени и семейната структура.

 

Преформулиране на сексуалните норми

Контрацепцията при тийнейджърите е силно противоречива тема, особено когато правителството защитава интереса на малолетните над желанието на техните родители. Никъде в докладите на комисиите на ООН или на уеб-сайта на организацията не се предлага въздържане преди брака. Вместо това, комисиите от CEDAW постоянно насърчават тийнейджърите към:

▪неограничен достъп до контрацептиви и аборти без разрешението на родителите им и

▪достъп до  медицинско консултиране без съгласието на родителите им.  

▪Например, комисията на ООН принуждава Ирландия да „подобри услугите за семейно планиране и достъпът до контрацепция, включително за тийнейджъри и младежи.”⁷³ Но, откакто е направила контрацепцията достъпна за несемейни хора, преди три десетилетия⁷⁴, Ирландия е станала свидетел на силното покачване на нивата на разводи, извънбрачна раждаемост⁷⁵, сексуално предавани болести⁷⁶, насилие и аборти⁷⁷. ООН дава подобни съвети и на други страни, включително Перу,⁷⁸ Русия,⁷⁹ Малдивите,⁸⁰ Йемен,⁸¹ и Македония.⁸²

Комисията на ООН отдавна иска защита за абортите във вътрeшното законодателство, но през 1995 г. конференцията на CEDAW в Пекин и през 2000 г. на Пекин+5 в Ню Йорк, достатъчно от участващите страни повторно гласуват да не се включва защита за абортите в договора и ефективно го премахват от приетата програмата на ООН. Въпреки този ясен избор, наблюдаващите комисии на ООН продължават да защитават избягването на родителския авторитет и вместо него защитават разширяване на правата на държавата в личното пространство на семейството:

▪ В страни, където абортът е силно противоречива тема, като Перу, ООН защитава абортите на основата на сигурността (въпреки че абортът е около четири пъти по-опасен за здравето на майката от раждането⁸³);

▪ В страни, в които законите забраняват абортите, като Мексико, комисията на ООН насърчава местното управление да „преразгледат законодателството си така, че, където е необходимо, на жените да се осигурява достъп до бърз и лесен аборт.”⁸⁴ Комисията дори принуждава Мексиканския национален парламент да „прецени възможността за узаконяване на употребата на контрацептиви RU-486, които са евтини и лесни за употреба, ако са достъпни”.⁸⁵  

▪В страни, в които конституцията забранява абортите, като Ирландия, ООН „кара правителството да проведе национален диалог за репродуктивните права на жените, включително закона забраняващ абортите.”⁸⁶ Народът на Ирландия обаче вече два пъти е отхвърлял предоставената възможност да се промени националната конституция, за да се разрешат абортите.  

Комисията на ООН дори стига до там да посегне на националните закони за свободната съвест. Тя порицава Хърватско за отказа на някои болници да предлагат аборт на пациенти, защото лекарите им на щат не са съгласни с него.⁸⁷ Когато има сблъсък между традиции и святи норми на лична свобода и нови, но радикални „права”, промотирани от международното феминистко движение, комисиите на ООН се целят към старото и вярното, за да отворят път за новото. Например, комисията „изразява особена загриженост по отношение на ограничения достъп до услуги за аборт за жени в южна Италия, в резултат на силни съвестни подбуди сред лекарите и болничния персонал.”⁸⁸

 

Узаконяване и поощряване на проституцията

Препоръките на ООН по отношение на проституцията драматично онагледяват една от социалните политически цели на организацията: разделянето на възпроизводителния процес и брака. Преглед на препоръките на комисията от CEDAW за проституцията показва ясно, че наблюдателите от ООН искат да повишат статута на проституцията до професия и да й позволят да бъде изцяло под закрилата на трудовия закон, както и да се ползва от социалните облаги, предвидени за другите професии. Началните стъпки, предложени от комисията за страните забраняващи проституцията са доста благи, но водят до пълното й узаконяване. От докладите се виждат следните стъпки:

▪ Премахване на уязвимостта на бедните жени, които проституират, за да си докарат някакъв доход;

▪ Справяне с феминизирането на бедността;

▪ Реабилитиране на проститутките;

▪ Прекратяване на международния трафик с цел проституция;

▪ Въвеждане на закони за проституцията;

▪ Наказание за сводниците и доставчиците на тези услуги;

▪ Декриминализиране на проституцията;

▪ Легализиране на проституцията;

▪ Регулиране на проституцията; и

▪ Даване на цялостна закрила под трудовото и социално законодателството на проституцията като професия.

Обърнете внимание на последователното развитие на докладите в следния откъс: “Комисията на ООН съветва Република Чехия да „предприеме ефективни действия да се справи с бедността сред жените и да подобри икономическото състояние на жените, за да предотврати трафика и проституцията.”⁸⁹ ООН принуждава България да сътрудничи на регионално и международно ниво по проблемите за трафик на жените и експлоатирането им като проститутки. ООН предлага, за да се разрешат проблемите с трафик на жени, да се разгледа икономическата уязвимост на жените, която е корена на проблема.⁹⁰

Последното изречение открива, че за ООН „проблемът: е просто икономическото състояние на жените, а не сексуалното им експлоатиране. Но в Германия, Франция, Холандия, Белгия,⁹¹ и други силно развити икономики, проституцията просперира; там нито бедността, нито „икономическата уязвимост” са корена на проблема. Още повече, в развитите западни страни, феминизирането на бедността се дължи на разпадането на брака, както показват социалните изследвания.⁹¹

Комисията на ООН настиска Мексико да легализира проституцията и „силно препоръчва новото законодателство да не дискриминира проститутките, а да наказва сводниците и доставчиците.”⁹³ На малката страна Лихтенщайн, ООН предписва „да се преразгледат законите, свързани с проституцията и проститутките да не се наказват.”⁹⁴ Целта в политиката на ООН става ясна в доклада за Гърция, където проституцията е декриминализирана и „вместо това е уредена” – въпреки, че ООН е „загрижена, че съществуват неподходящи структури за справяне с наложената рамка.”⁹⁵ Съветът на ООН към Германия е да се повиши статута на легализираната професия дори по-високо, защото „въпреки че са правно задължени да плащат данъци, проститутките не се ползват от закрилата на трудовия и социален закон.”⁹⁶

Този прогрес от подтикване на страните да забранят проституцията, до бързото свикване на нацинален дебат за легализиране на тази дейност⁹⁷, до порицаването на Германия, че дейността не е издигната до нивото на правно защитените професии, е дори още по-тревожна, когато си спомняме, че за ООН празнуването на Деня на майката е притеснително, а политиката и законите, закрилящи ролята на майката в дома, са тревожни.

 

Редефиниране на пола: преобразуване на социални норми

ООН интензивно премахва културни и правни структури, които са ръководели възпроизвеждането и отглеждането на деца в женените семейства. Комисиите на ООН предписват:

▪ справяне с традиционните роли на полов принцип и стереотипите;

▪ определяне на пола просто като социално понятие, а не като биологично определение;

▪ пренаписване на учебници и програми за всички класове, за да се наложи новата дефиниция на пола;

▪ спонсориране на проучвания върху пола, които да изместят съществуващото към него отношение;

▪ преобразуване на професиите с безпристрастност спорямо пола; и

▪ провеждане на обществени кампании по въпросите на пола.

За обикновения човек, темата за предефиниране на пола звучи като странна семантична битка, тъй като определянето на пола е биологично разпределено – женски и мъжки. Но в политическите документи на ООН полът се възприема като „социално понятие”, изразяване на начините, по които мъжете и жените действат и структурите, които обществото организира, около тези разлики. По този начин, „пол” включва алтернативни форми на живот като хомосексуалността.

Предефинирането на пола има два компонента: премахване на социалните спънки и създаване на нова рамка, в която хомосексуалността и други нетрадиционни стилове на живот се приемат за нормални.⁹⁸ Според бюрокрацията на ООН, всички „структури” трябва да имат равни позиции пред обществото и законите; всички аспекти на пола, които подчертават биологичните разлики между мъжете и жените, включително и традиционите им роли, трябва да се елиминират.

Когато комисиите на ООН говорят за пол, те понякога имат предвид различното отношение, което мъжете и жените получават. Друг път имат предвид отношението към хетеросексуалните и хомосексуалните. Скорошни международни дебати в ООН показват решителността на развитите страни да изкоренят разграничаването на тези разделения в социалната политика. Например, няколко заможни страни се съюзяват с радикални феминистки НПО на Пекин+5 в Ню Йорк през юни 2000 г. и искат термина „сексуална ориентация” да бъде включен в заключителните документи от конференцията.⁹⁹ Въпреки факта, че достатъчно на брой делегати са гласували за премахване на термина „сексуална ориентация” и използването на „различен статут” вместо него, членовете на това обединение заявяват, че няма да приемат одобрения израз и ще тълкуват референциите към „различен статут” и за сексуалната ориентация.¹⁰⁰ Подобни дефиниционни спречквания са фасадата на продължаващите дебати относно културни теми в ООН.

Промяна на законите и учебниците 
Усилията на правителството да режисира социалните норми не са нови. Те са пословични за тоталитарните режими, които се опитват да променят личностите и обществата чрез твърд контрол. Социалистите вярват, че най-бързия начин за промяна на социалните нрави е да се променят законите и общественото образование.¹⁰¹ Комисиите на ООН, следящи за спазването на КПД и CEDAW, не са по-различни. Дания,¹⁰² Китай,¹⁰³ и Грузия,¹⁰⁴ получават препоръки, подобни на тези, отправени към Ирландия: „разпространете разбивки и данни за пола на академичния персонал в университетите и информация за дейностите и програмите от центровете за проучване на жените... показващи до каква степен полът и изучаването на жените са навлезли в програмата на конвенционалните дисциплини в третичното обучение.”¹⁰⁵

Комисията на CEDAWсъщо моли Ирландия да докаже по различни начини и канали, че половото обучение не е само съставна част от програмата на правните училища, но е и част от продължаващото обучение на правните професионалисти и съдебното право. Също насърчава правителството да се погрижи значителен брой жени да бъдат избрани и насочени към специализирани съдилища, като семейните съдилища.¹⁰⁶

Темата често се повтаря. На Перу ООН препоръчва като приоритет въвеждането на програми за полово равенство като компонент за постепенното премахване на вредни стереотипи и кампании за повишаване на информираността за изкореняването им.”¹⁰⁷ Подобно преобучение, предефиниране и преобразуване са част от усилията да се променят сексуалните и социалните норми, за да се насърчи неограниченото сексуално поведение. За постигането на тази цел обаче правителствата трябва да осигурят всенародна правна подкрепа за секса извън брака; да се погрижат за тривиализирането на брака, майчинството, бащинството и семейството в закона; да започнат да изграждат структури за постоянен трансфер на средства, за да се заплатят масовите резултати от разбиването на семейството.


Враждебност спрямо религиозната свобода

Западните морални норми произлизат главно от юдео-християнската традиция. И двете имат стриктни норми за лично поведение. Тъй като ООН се стреми към приемане на поведение, което дълго време е било забранявано от тези основни религии осъзнава, че политиката й в крайна сметка ще провокира директен сблъсък с тези религии. Да цитираме Радика Кумарасуами, Специален пратеник на ООН за Насилието срещу жените:

“Правото на себе-определение (на страната) се изправя срещу членовете на CEDAW, които задължават страната да коригира всяко несъответствие между международните закони за  човешките права¹⁰⁸ и религиозните обичаи и закони, действащи на територията й.” Докато международните човешки права се движат в посока на задоволяване на изискванията на международните женски движения, в много общества реалността показва, че правата на жените (изтълкувани от феминисткото движение) са застрашени от алтернативни културни прояви…Движението не само генерира нови тълкувания на съществуващата доктрина за човешките права... но също така генерира и нови права. Най-противоречива е темата за сексуалните права. Можем само да се надяваме, че възприетите ценности за човешко достойнство и свобода ще триумфират над ограничените сили, опитващи се да затворят жените вкъщи.¹⁰⁹

Моралният въпрос за абортите подчертава този сблъсък на култури. Комисията на ООН вярва например, че религиозно обвързаните болници, които отказват да извършват аборти, извършват дискриминация срещу жените.¹¹⁰ Болници и доктори, които се придържат към религиозните вярвания и издигат традиции, които датират от древна Гърция и Хипократ, са виновни за нарушаване на човешките права според Офиса на специалния комисар на ООН за човешките права. Една илюстрация на това е докладът за Италия, който отбелязва „загриженост конкретно по отношение на ограниченото предлагане на услуги за аборт за жените в южна Италия, поради силни съвестни подбуди и отхвърляне от страна на докторите и болничния персонал.”¹¹⁰ В тази така силно католическа част от Италия ще бъде парадоксално, ако нещата стоят по друг начин.

В Съединените Щати и много други страни, се поставя ясна граница между ролята на църквата и държавата в даването на религиозна свобода. Не е така с ООН. Комисиите на ООН нападат националната религиозна култура на Ирландия като претендират, че изразяването на всеобщата воля, дори в демокрацията, е невалидно именно защото хората имат дълбоки вярвания и религия. Народът на Ирландия два пъти отхърля референдуми, целящи легализация на абортите.

Според доклада въпреки че Ирландия е светска страна, влиянието на Църквата се усеща силно не само в обществените нагласи и стереотипи, но и в държавната политика. Конкретно, правото на жените на здравеопазване, включително репродуктивно здраве [напр. аборт], се компрометира от това влияние...¹¹²

И за силно светската Норвегия, която защитава малцинствата със закон, ООН пише:

“Комисията е изключително загрижена заради клаузи в норвежкото законодателство, целящи да се освободят определени религиозни общности от съобразяване със законите за равноправие. Тъй като жените често се сблъскват с дискриминация в семейството, личните им дела и религията, те искат правителството да поправи норвежкия закон за равни права, така че да бъдат премахнати изключенията на религиозна основа.¹¹³

Суровостта на ООН спрямо религиозната свобода също се вижда ясно в съветите им към Индонезия, която е много по-различна в културно отношение от Ирландия: “Културните и религиозни ценности не бива да омаловажават правата на жените,”¹¹⁴ и “във всички страни най-важните фактори, пречещи на възможността на жените да участват в обществения живот са именно в рамките на културните ценности и религиозните вярвания.”¹¹⁵

За Хърватско ООН констатира: „има доказателства, че църковно-повлияни организации силно влияят на политикат на правителството по отношение на жените и следователно възпрепятстват пълното прилагане на Конвенцията на [CEDAW]”¹¹⁶ Комисията на ООН заявява на Китай, след като са изисквали промяна на традицията за религиозните права в Хонг Конг, че са най-много притеснени от факта, че Китай „е възприела седем резервации и декларации по отношение на клаузите на Конвенцията, приложена в Хонг Конг. Под особена загриженост е резервацията за изваждането „на въпроси за религиозни деноминации и порядки от влиянието на Конвенцията.”¹¹⁷

Очевидно, това сурово отношение  към всякакви въпроси за религиозни вярвания в обществената политика, ще въвлече ООН в директна конфронтация с хората, държащи на традиционните си вярвания.¹¹⁸

Комисията на ООН дори препоръчва на правителството на Либия да преразгледа религиозните закони на страната и писанията, с цел да се отвори път за други ислямски правителства да направят същото.¹¹⁹

 

КАКВО ВАШИНГТОН ТРЯБВА ДА НАПРАВИ

Съединените щати и другите страни, подписали Хартата на ООН признават, че всеки народ има право да определя собствената си вътрешна политика. Съединените щати ревностно защитават своя суверенитет и съответно трябва да уважават суверенитета на другите страни, ако политиката им не е в разрез с важни интереси на САЩ. Очевидно, докато САЩ работят за укрепване на семейството чрез вътрешно законодателство, чрез реформа за благоустройството и повишаване на родителските права, същите тези усилия сред страни, които са подписали и ратифицирали Конвенцията на ООН за премахване на всякаква дискриминация срещу жените и нейната Конвенция за правата на детето, са под обстрел.

Въпреки, че САЩ не са ратифицирали нито един от тези договори, по времето на президента Бил Клинтън са подкрепили усилията на ООН да се внедрят институции, които да накарат страните, допускащи правна и институционална подкрепа за женените семейства от двама родители, за ролята на майката и бащата в отглеждането на децата и за значението на традиционните социални норми, да променят тези закони и политики. Като лидер на свободния свят и силен пропонент на човешките и религиозни свободи, САЩ, под Президента Джордж Буш, трябва да поведе в усилията да се разкрият залегналите вреди в тази радикална нова програма на ООН. По този повод, Администрацията и Конгреса трябва:

▪ да покажат ясно на ООН, че Съединените щати няма да ратифицират Конвенцията за правата на детето, нито да подпишат Конвенцията за премахване на всякаква дискриминация срещу жените, поради противоречивото им интерпретиране от ООН и желанието им да ги наложат.

▪ да заявяват пред ООН, че САЩ твърдо поддържа правото на родителите да вземат решения за здравето, образованието и религиозното възпитание на техните деца. Конгресът трябва да наблегне върху това, като въведе закони за защита на семейството, закона за родителските права и отговорности (S. 984/H.R. 1946), предложен на 104 Конгрес, който утвърждава фундаменталното право на родителите да направляват възпитанието на децата си. Подобен закон би могъл да предложи на страните модел за укрепване на собствените им закони в подкрепа на семейството

▪ да принуди страните-членки на ООН да откажат, както е направила Австралия, да сътрудничат на докладната система на ООН, когато комисиите на ООН целят да уронят суверенитета им. САЩ трябва да насърчи страните, следващи този съвет.  Например Норвегия, Швеция и Германия заплашиха да оттеглят помощта си за Никарагуа миналата година, ако министърът по семейните въпроси Макс Падила, не бъде свален от поста си. На подготвителните конференции Кайро+5 и Пекин+5, Падила е спрял резолюции, като е гласувал за JUSCANZ120 за предефиниране на пола, който изисква всички гинеколози и акушери да се научат да извършват аборти, независимо от техните вярвания и да се премахне клаузата „съвест”.  За Никарагуа и западащата й икономика,¹²¹ да изгуби този източник на инвестиции е сериозна заплаха, от която трудно ще се възстанови в краткосрочен план, така че президентът свалил Падила от поста.

За да не се стига до подобни заплахи, САЩ трябва ясно да дадат да се разбере, че ще подпомогнат страни, които отхвърлят предложенията на ООН. Твърде много малки държави имат малък ресурс и са зависими от помощ за развитието си, за да се борят с атаки по отношение на неприкосновеността си от бюрокрацията на ООН. Съединените щати трябва да защитават интересите и  на тези страни. Например, трябва да подкрепят представители от НПО, които поддържат семейството и брака, както и страни, които се опълчват на атаките на комисията спрямо тези ценни институции, да им помогнат да присъстват на конференциите на ООН и гласът им да бъде чут заедно с този на ляво-клонящите НПО, които водят политика срещу семейството и брака.

▪ да провежда изслушване за усилията на агентите от ООН да накарат страните да започнат политика срещу семейството, религиозната свобода и националната неприкосновеност, да се отдаде специално внимание на начина, по който САЩ са гласували на конференциите на ООН по тези социални въпроси.

▪ да изиска от Щатския департамент годишен доклад за дейностите на агенциите на ООН и нейните комисии. Съдействитето на САЩ към ООН трябва да се оценява спрямо действията,122 в съответствие с националните интереси и да отговаря на приемливо ниво на професионална компетентност. Конгресът трябва да постави маркери за изпълнение с оглед укрепване на семейството и традиционните религиозни институции. Спонсорството за ООН и организации, които целенасочено работят за подценяване на правото на неприкосновеност на страните да определят сами вътрешната си политика, трябва да бъде ограничено. Агенциите на ООН трябва да бъдат подложени на същото наблюдение, каквото Конгресът осъществява към вътрешната политика. Конгресът да изисква доклад за резултатите от дейността от правителствените агенции на САЩ според закона за правителствените дейности и резултати; не трябва да се очаква по-малка отчетност от международни организации, използващи парите от данъците на САЩ. Тези доклади трябва да се следят всяка година, за да се определи дали програмите, организациите и агенциите на ООН заслужават спонсорирането да продължи.

▪ да изиска втория секретар заедно с правния съветник на щатския департамент в годишния щатски президентски доклад пред Конгреса за участието на САЩ в ООН, да докладва за дейността на комисиите от CEDAW и КПД и да състави нови инструкции за включването на САЩ в конвенции и срещи по въпросите на семейството, брака, сексуалната активност и абортите.

▪ Да прикрепи допълнителна клауза към спонсорството за ООН и Световната банка, конкретизираща, че използването на каквито и да било фондове или договори, дарявани на НПО, трябва да бъдат публично оповествявани по начина, практикуван от правителството на САЩ в процесите за конкурентни поръчки. Не трябва да се одобряват фондове за дейности, които нарушават традиционните норми за семейството и религиите или подриват суверенитета на страната.

▪ Да изиска оценка от Сметната палата на САЩ за поток от фондове от САЩ към НПО, действащи под егидата на ООН през изминалите осем години, за да се определи дали е имало индиректна подкрепа за антикултурни  дейности.

▪ Да започне формирането на нов алианс с ООН и със страни, които работят в посока опазване и заздравяване на семейството, религиозната свобода и националната неприкосновеност.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Организацията на Обединените Нации се е превърнала в мощен инструмент на феминистко-социалистически алианс, който целенасочено работи за популяризирането на радикални реконструкции в обществото. Този алианс се стреми да убеди страните да приемат програма, която от основаването на ООН е извън нейната юрисдикция. Алиансът прокарва програмата си основно чрез реинтерпретиране на договорите по КПД  и CEDAW в 5 и 10-годишните продължения и насърчава страните да променят вътрешната си политика. Съединените щати трябва да възразят на това вмешателство и да работят в обратна посока, за добруването на семействата, жените и децата по целия свят. Конгресът и президента трябва да отделят необходимото време и усилия да преценят опасността, която тази политика на ООН представлява за суверенитета и стабилността на страните и да съставят алианс от страни – приятели на семейството, които заедно ще работят за спазването на правата на родителите и религиозната свобода в политиката на ООН.

 

Оригинален линк: http://www.heritage.org/research/reports/2001/02/how-un-conventions-on-womens

Превод: Гергана Стоименова

Copyright ⓒ 2001 Patrick F. Fagan, Публикувана с разрешение.


Patrick F. Fagan is William H. G. FitzGerald Fellow in Family and Cultural Issues at The Heritage Foundation.

 

Бележки

1. The key U.N. bodies involved include the Office of the U.N. High Commissioner for Human Rights, the U.N. Committee on the Rights of the Child and the U.N. Committee on the Elimination of Discrimination Against Women that work under that Office of the High Commissioner, the Economic and Social Council, and the bureaucracies of the United Nations Children’s Fund, the U.N. High Commissioner for Refugees, the World Food Programme, the U.N. Development Programme, the U.N. Environment Programme, and the U.N. Centre for Human Settlements (Habitat).

2. A compilation of numerous excerpts from the actual reports issued by these committees to the member states and to the U.N. General Assembly is available at http://www.heritage.org/library/backgrounder/bg1407quotes.html. >

3. Universal Declaration of Human Rights, Article 16, at http://ww.unhchr.ch/udhr/lang/eng.htm. >

4. United Nations Charter, Article 2, Para. 7.

5. U.N. General Assembly Resolution 1514 (XV), December 14, 1960, reiterated in General Assembly Resolution 52/119, December 12, 1997: “Popular sovereignty intensifies and fortifies the claim about the vital role that popular sovereignty plays in protecting and enhancing fundamental international human rights.” See Robert John Araujo, “Sovereignty, Human Rights and Self-Determination: The Meaning of International Law,” Brigham Young University Conference on the United Nations and the Family, June 2000, p. 14.

6. The 10 members of the United Nations Committee on the Rights of the Child (CRC Committee) include “experts” in human rights and international law, juvenile justice, social work, medicine, journalism, and governmental and non- governmental work. The committee holds three sessions a year. See http://www.unhchr.ch/html/menu6/2/fs10.htm#ii.

7. The United Nations Committee on the Elimination of Discrimination Against Women (CEDAW Committee) includes 23 “experts” on women’s issues. Its mandate is to monitor progress made by signatories in fulfilling treaty obligations. At biannual meetings, members review reports submitted by states the year after signing the treaty and every four years thereafter. See http://www.un.org/womenwatch/daw/cedaw/reports.htm  for most of the CEDAW reports cited in this study.

8. CEDAW Committee, 22nd Sess. (2000), “Report on Germany,” Para. 39.

9. Report of the United Nations Committee on the Elimination of Discrimination Against Women, 13th Sess., to the General Assembly of the United Nations, 53rd Sess. (1998), “Report on Croatia,” Document #A/53/38, Para. 109.

10. See Mark Genuis, The Myth of Quality Day Care (Calgary, Alberta: National Foundation for Family Research and Education, 2000).

11. CEDAW Committee, 21st Sess. (1999), “Report on Georgia,” Para. 30.

12. CRC Committee, 8th Sess., Concluding Observations of the Committee on the Rights of the Child: United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, CRC/C/15/Add.34, February 15, 1995.

13. Report of the United Nations Committee on the Elimination of Discrimination Against Women, 18th Sess., to the General Assembly of the United Nations, 53rd Sess. (1998), “Report on Indonesia,” Document #A/53/38, Para. 10.

14. Nicky Ali Jackson, “Observational Experiences of Intrapersonal Conflict and Teenage Victimization: A Comparative Study Among Spouses and Cohabitors,” Journal of Family Violence, Vol. 11 (1996), pp. 191-203. For a review of literature on the effects of family structure on child abuse, see Patrick F. Fagan, “The Child Abuse Crisis: The Disintegration of Marriage, Family, and Community,” Heritage Foundation Backgrounder No. 1115, May 15, 1997, at http://www.heritage.org/library/categories/family/bg1115.html. >

15. For a review of the literature, see Robert Karen, Becoming Attached: First Relationships and How They Shape Our Capacity to Love (New York: Oxford University Press, 1998). See also Patrick F. Fagan, “How Broken Families Rob Children of Their Future Income,” Heritage Foundation Backgrounder No. 1283, June 1999, and National Foundation for Family Research and Education (Canada), “The Myth of Quality Day Care,” April 2000.

16. See, for example, Nadine F. Marks and James D. Lambert, “Marital Status Continuity and Change Among Young and Midlife Adults: Longitudinal Effects on Psychological Well-Being,” Journal of Family Issues, Vol. 19 (1998), pp. 652-686. For a review of the literature on the effects on income, see Patrick F. Fagan, “How Broken Families Rob Children of Their Future Income,” Heritage Foundation Backgrounder No. 1283, June 1999, Chart 10, at http://www.heritage.org/library/backgrounder/bg1283.html. For findings on Great Britain, see F. McAllister, Marital Breakdown and the Health of the Nation (London: One Plus One, 1995).

17. For a review of the literature, see Linda Waite and Maggie Gallagher, The Case for Marriage (New York: Doubleday, 2000), pp. 150-160, Chapter 11.

18. A 1998 Wirthlin Worldwide poll, for example, found that 74 percent of parents in the market for day care want their children in family or extended family day care. Options for care were, in order of preference: (1) with the mother; (2) with a grandmother or other family member; (3) with the parents working split shifts; (4) at a church-run center; (5) with a trusted neighbor or friend; (6) with a day-care provider at home; (7) with a nanny or au pair; (8) at a commercial day-care center; and (9) at a government-run day-care center. See also Stuart M. Butler and Kim R. Holmes, eds., Issues 2000: The Candidate’s Briefing Book (Washington, D.C.: The Heritage Foundation, 2000).

19. The bloc is known as JUSCANZ. Members may vary, and additional states may join depending on the issues they are voting on. The United States first became part of this voting bloc during the United Nations Framework Convention on Climate Change in Kyoto, Japan, in December 1997.

20. See, for example, George Archibald, “Feminist Proposals Routed at Conference; Sexual Orientation Is the Sticking Point,” The Washington Times, June 12, 2000; “U.S. Seeks Softer Stance on Hookers; Clinton-Led Agenda Weakens Porn Curb,” The Washington Times, June 7, 2000; and “China `Sex Workers’ Treaty Backed; Shalala Does Not See Any Clash in White House Policies,” The Washington Times, June 1, 2000.

21. Universal Declaration of Human Rights, Article 16.

22. Universal Declaration of Human Rights, Article 25, Para. 2.

23. Adopted by the U.N. General Assembly on December 16, 1966.

24. International Covenant on Economic, Social and Cultural Rights, Article 10 (emphasis added). The covenant entered into force on January 3, 1976.

25. Ibid., Article 13.3.

26. Adopted by the U.N. General Assembly on December 16, 1966.

27. International Covenant on Civil and Political Rights, Article 23.1 (emphasis added).

28. Ibid., Article 18, which entered into force on March 23, 1976.

29. Ibid., Article 1.1, and International Covenant on Economic, Social and Cultural Rights, Article 1.1.

30. United Nations, “Round Table of Human Rights Treaty Bodies on Human Rights Approaches to Women’s Health, with a Focus on Sexual and Reproductive Health and Rights,” Glen Cove, New York, December 1996, p. 7.

31. In its directions to nations, the CRC committee urges “medical and legal counseling without parental consent” to mean particularly abortion and contraceptive services. See, for example, CRC Committee, 20th Sess. (1999), “Report on Belize,” and CRC Committee, 20th Sess. (2000), “Report on Austria.” See also discussion on “Expanding Children’s Rights.”

32. See Shawn Donnan, “Australia Vows to Stop Working with UN Panels,” The Financial Times, August 30, 2000. At issue was control of mining on property designated by the U.N. as a World Heritage site.

33. For an overview of the issues and research, see Patrick F. Fagan, “The American Family: Rebuilding Society’s Most Important Institution,” in Butler and Holmes, eds., Issues 2000, at http://www.heritage.org/issues/chap6.html. >

34. See Patrick F. Fagan, “Rising Illegitimacy: America’s Social Catastrophe,” Heritage Foundation F.Y.I. No. 19/94, June 29, 1994.

35. For an overview of the literature, see Patrick F. Fagan and Robert Rector, “The Effects of Divorce on America,” Heritage Foundation Backgrounder No. 1373, June 3, 2000, at http://www.heritage.org/library/backgrounder/bg1373.html. >

36. Becker stressed this fact, for example, in a keynote address at a 1998 U.N.-sponsored conference on the family in Caracas, Venezuela.

37. Universal Declaration of Human Rights, Article 25, Para. 2.

38. CEDAW Committee, 19th Sess. (1998), “Report on New Zealand,” Para. 269.

39. CEDAW Committee, 21st Sess. (1999), “Report on Ireland,” Para. 193.

40. See http://www.irlgov.ie:80/taoiseach/publication/constitution/english/contents.htm  (emphasis added).

41. CEDAW Committee, 17th Sess. (1997), “Report on Armenia,” Para. 65.

42. CEDAW Committee, 22nd Sess. (1999), “Report on Belarus,” Para. 27.

43. CEDAW Committee, 18th Sess. (1998), “Report on Indonesia,” Para. 289.

44. The U.N. explained that the “Committee is particularly concerned about the consistent emphasis placed on women’s roles as mothers and caregivers in Croatian legislation pertaining to a variety of areas.” Report of the United Nations Committee on the Elimination of Discrimination Against Women, 18th Sess., to the General Assembly of the United Nations, 53rd Sess. (1998), “Report on Croatia,” Document #A/53/38, Para. 103.

45. The U.N. committee expressed concern about “the increase in over-protective measures for pregnancy and motherhood...[and] the cultural glorification of women’s family roles [that] could exacerbate the negative impact of economic rationalization policies on women.” Report of the United Nations Committee on the Elimination of Discrimination Against Women, 18th Sess., to the General Assembly of the United Nations, 53rd Sess. (1998), “Report on Czech Republic,” Document #A/53/38, Para. 185 and Para. 196, at /static/reportimages/6ED7355BA76ECB4748235B4151F588C2.pdf.

46. CEDAW Committee, 21st Sess. (1999), “Report on St. Kitts,” Para. 21.

47. Wirthlin polling data, op. cit.

48. Researchers analyzed data on over 32,000 children for a variety of variables, including sponsor of care (for-profit nursery schools, government-run centers, “the woman down the street”); education of the caregivers; caregiver-to-child ratio; and program quality. Negative effects persisted, regardless even of the “quality” of care. See National Foundation for Family Research and Education (Canada), “The Myth of Quality Day Care,” April 2000.

49. CEDAW Committee, 19th Sess. (1998), “Report on Slovakia,” Para. 89.

50. CEDAW Committee, 16th Sess. (1997), “Report on Slovenia,” Para. 115.

51. Ibid., Para. 161.

52. CEDAW Committee, 20th Sess. (1999), “Report on Colombia,” Para. 388.

53. CEDAW Committee, 22nd Sess. (2000), “Report on Germany,” Para. 27 (emphasis added).

54. Universal Declaration of Human Rights, Article 26, No. 3.

55. CRC Committee, 19th Sess. (1998), “Report on Japan,” Para. 36.

56. United Nations Convention on the Rights of the Child, Article 13, at http://www.unhchr.ch/html/menu3/b/k2crc.htm. >

57. Ibid., Article 15.

58. The author has been told that in Montgomery County, Maryland, public libraries are not allowed to use such filters on the computers in the children’s section because doing so would infringe on the rights of children.

59. CRC Committee, 20th Sess. (1999), “Report on Belize,” Para. 11.

60. Ibid, Para. 14 (emphasis added).

61. See http://www.undp.org/popin/icpd/enb/index.html. >

62. Michael D. Resnick et al., “Protecting Adolescents from Harm: Findings from the National Longitudinal Study on Adolescent Health,” JAMA, September 1998, p. 830.

63. CRC Committee, 8th Sess. (1995), “Report on the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland,” CRC/C/15/Add.34. This report is not available on the CRC Web site.

64. CRC Committee, 14th Sess. (1998), “Report on Ethiopia,” Para. 27 (emphasis added).

65. CRC Committee, 20th Sess. (2000), “Report on Austria,” Para. 15 (emphasis added).

66. See http://www.odci.gov/cia/publications/factbook/ml.html#econ.

67. CRC Committee, 22nd Sess. (2000), “Report on Mali,” Para. 27 (emphasis added).

68. Evidence of this interpretation is found in the records of preparatory sessions leading up to major conferences like Beijing+5, at which nations intent on protecting the family thus far have succeeded in keeping the definitive final language from undermining traditional moral norms.

69. See http://www.un.org/events/youth98. >

70. Nunciatura Apostolica Portugal, press release, Lisbon, August 12, 1998.

71. Allan Carlson, “A History of `The Family’ in the United Nations,” Brigham Young University, World Policy Forum, Provo, Utah, July 11, 2000.

72. For an overview of the issues and research, see Fagan, “The American Family.”

73. CEDAW Committee, 21st Sess. (1999), “Report on Ireland,” Para. 26.

74. Contraception was first legalized by the courts in Ireland in 1973; legalized by the Dail in 1980; liberalized in 1985 by Desmond O’Malley, Minister for Health and long-term member of the U.N.’s oldest NGO, International Planned Parenthood; and further liberalized in 1992 and 1994.

75. Out-of-wedlock births in 1980 represented 5 percent of all births; by 1998, they represented 28.3 percent of all births.

76. Sexually transmitted diseases have increased 400 percent between 1982 and 1998, from 1,823 to 7,436 per 100,000 population.

77. Abortion as a percentage of total live births increased from 4.5 percent in 1980 to 11 percent in 1998.

78. CEDAW Committee, 19th Sess. (1998), “Report on Peru,” Para. 341.

79. CRC Committee, 22nd Sess. (2000), “Report on Russia,” Para. 48.

80. CRC Committee, 18th Sess. (1999), “Report on Maldives,” Para. 39.

81. CRC Committee, 20th Sess. (2000), “Report on Yemen,” Para. 25.

82. CRC Committee, 23rd Sess. (2000), “Report on Macedonia,” Para. 41.

83. David C. Reardon, “Abortion Is Four Times Deadlier Than Childbirth,” The Post-Abortion Review, Vol. 8, No. 2 (April-June 2000).

84. CEDAW Committee, 18th Sess. (1998), “Report on Mexico,” Para. 426.

85. Ibid., Para. 408.

86. See http://www.un.org/womenwatch/daw/cedaw/Irl.htm  (September 19, 1999).

87. Report of the United Nations Committee on the Elimination of Discrimination Against Women, 18th Sess., to the General Assembly of the United Nations, 53rd Sess. (1998), “Report on Croatia,” Document # A/53/38, Para. 109.

88. Report of the United Nations Committee on the Elimination of Discrimination Against Women, 17th Sess., to the General Assembly of the United Nations, 52nd Sess. (1997), “Report on Italy,” Document #A/52/38/Rev. 1, Para. 353 and Para. 360.

89. CEDAW Committee, 18th Sess. (1998), “Report on Czech Republic,” Para. 208.

90. CEDAW Committee, 18th Sess. (1998), “Report on Bulgaria,” Para. 256.

91. The top eight destination countries for women in illegal prostitution rings include the Netherlands, Germany, the United States, Greece, Italy, Spain, Turkey, and Kosovo. According to Dr. Laura Lederer of Harvard University’s John F. Kennedy School of Government, “Over the last 10 years the number of women and children who have been trafficked have
multiplied so that they are now on a par with estimates of the numbers of Africans who were enslaved in the 16th and 17th centuries.” Laura J. Lederer, Ph.D., “The New Slavery,” presented at a Conference on Sex Trafficking, U.S. Senate Caucus Room, September 13, 1999.

92. For a review of the literature, see Patrick F. Fagan, “How Broken Families Rob Children of Their Chances for Future Prosperity,” Heritage Foundation Backgrounder No. 1283, June 11, 1999.

93. CEDAW Committee, 18th Sess. (1998), “Report on Mexico,” Para. 414.

94. CEDAW Committee, 20th Sess. (1999), “Report on Liechtenstein,” Para. 168.

95. CEDAW Committee, 20th Sess. (1999), “Report on Greece,” Para. 197.

96. CEDAW Committee, 22nd Sess. (2000), “Report on Germany,” Para. 39.

97. CEDAW Committee, 18th Sess. (1998), “Report on Mexico,” Para. 414.

98. Also worthy of note is the fact that the Department of State delegation to 1996 Habitat negotiations in Istanbul held out for language that called for equal respect of “various forms of the family,” including homosexual couples; during that same week, on September 21, 1996, President Clinton signed the Defense of Marriage Act (P.L. 104-199), which protects states from having homosexual “marriage” forced upon them.

99. The alliance included member nations of the European Union and JUSCANZ, a voting bloc made up of Japan, the United States, Canada, and New Zealand, as well as other nations depending on the issues.

100. See http://www.iisd.ca/4wcw/csw44/informals.html. >

101. There are a number of parallels in recent history: the French Revolution in the late 1700s, Bismarck in the 1800s, and Lenin in the early 1900s.

102. CEDAW Committee, 17th Sess. (1997), “Report on Denmark,” Para. 270.

103. CEDAW Committee, 20th Sess. (1999), “Report on China,” Para. 313.

104. CEDAW Committee, 21st Sess. (1999), “Report on Georgia,” Para. 31.

105. CEDAW Committee, 21st Sess. (1999), “Report on Ireland,” Para. 37.

106. Ibid., Para. 39.

107. CEDAW Committee, 19th Sess. (1998), “Report on Peru,” Para. 318.

108. In this case, the family, moral, and religious issues discussed in this paper.

109. Radhika Coomaraswamy, Reinventing International Law: Women’s Rights as Human Rights in the International Community (Cambridge, Mass.: Harvard Human Rights Program, 1997).

110. CEDAW Committee, 18th Sess. (1998) “Report on Croatia,” Para. 109.

111. Report of the United Nations Committee on the Elimination of Discrimination Against Women, 17th Sess., to the General Assembly of the United Nations, 52nd Sess. (1997), “Report on Italy,” Document #A/52/38, Para. 353 (emphasis added).

112. See http://www.un.org/womenwatch/daw/cedaw/Irl.htm  (September 19, 1999).

113. Report of the United Nations Committee on the Elimination of Discrimination Against Women, 14th Sess., to the General Assembly of the United Nations, 50th Sess. (1995), “Report on Norway,” Document #A/50/38, Para. 460.

114. Report of the United Nations Committee on the Elimination of Discrimination Against Women, 18th Sess., to the General Assembly of the United Nations, 53rd Sess. (1998), “Report on Indonesia,” Document #A/53/38, Para. 282.

115. Ibid., Para. 10.

116. CEDAW Committee, 18th Sess. (1998), “Report on Croatia,” Para. 108.

117. CEDAW Committee, 20th Sess. (1999), “Report on China,” Para. 314.

118. Coomaraswamy, Reinventing International Law.

119. CEDAW Committee, 13th Sess. (1995), “Report on Libya,” Para. 132 (emphasis added).

120. See footnote 19.

121. Nicaragua is one of the hemisphere’s poorest countries, with an estimated 50 percent of the population below the poverty line in 1999, an estimated GDP per capita of $2,650 in 1999, and huge external debt. See CIA World Factbook 2000, at http://www.odci.gov/cia/publications/factbook/geos/nu.html#Econ.

122. For more on this reform, see Virginia L. Thomas, “Restoring Government Integrity Through Performance, Results, and Accountability,” Heritage Foundation Backgrounder No. 1380, June 23, 2000.