Въпреки силната реакция в отвореното писмо, което изпратихме от името на над 50 организации и петицията подкрепена от почти  9 000 граждани, против задължителната предучилищна подготовка от 4-годишна възраст, есента се очаква тя да бъде гласувана. От разговори с родители, избрали домашната форма на образование, разбрахме, че макар и твърдо против ранния задължителен обхват, тези развития не ги притесняват особено към момента. 
За да разберем защо това е така и какви са предимствата и предизвикателствата ви се свързахме с Петър Порумбачанов, председател на Асоциация за домашно образование. 
​
​
- Петър, бихте ли се представили накратко?

- Роден съм в крайдунавския град Силистра и практически никога не съм искал да напускам Североизтока. Тук ми харесва, красиво е, обичам полето. Заради любовта си към плодородната добруджанска шир, днес живея в малко село, на 15 км. от Силистра – чудесно е! Заедно със съпругата ми имаме малък бизнес, но отделям голяма част от времето си за Асоциация за домашно образование (АДО). Със съпругата ми сме семейство от 26 години. Имам трима сина и една дъщеря. Завършил съм средното си образование в Силистра, а във Великотърновския университет – история. 

- Какво и кога породи интереса ви към домашното образование?

- Преди 25 години се запознах със семейството на Божидар и Маргарита Маринови, които образоваха децата си в дома. Разговарях с тях, макар решението да бе взето от мен още преди да се срещна с Божидар Маринов. Семейство Маринови емигрира скоро след запознанството ни в САЩ, но ние вече бяхме поели по пътя на домашното образование. Защо го направихме – това, смятам и до днес, е едно от най-правилните решения в живота ни.

- Какви са ползите от домашното образование? 

- Ползите са толкова много, че не е възможно да се изброят в кратък отговор. Сред тях са: индивидуален подход към образованието на всяко дете; подход, съобразен с талантите и дарбите на децата; спокойна и мотивираща среда за учебна работа; постоянна подкрепа и насърчаване на децата, преди всичко чрез личния пример на родителите; непосредствено предаване на ценности от родители на деца; изграждане на силна връзка между поколенията; създаване на приятелства; истинска социализация с различни хора в реална среда и други. 

Израстнал и възпитан съм в семейството на православен свещеник.  Учили са ме, че няма безгрешни хора, че хората са различни и дори уникални по идентичност, външен вид, душа. Възпитан съм във възможно най-висшата степен на толерантност, разбиране, приемане на другите с техните особености. Учен съм да не отвръщам на злото със зло. Без да търсят одобрение от околните ме учеха с личен пример, че когато се ожениш приемаш, обичаш човека до себе си за цял живот, в добро или лошо с пари или когато парите са намалели.  

Това бяха хора, които дори и не си представяха развода като възможност, дори и не си представяха да разнообразят живота си с друг мъж или жена.  Разказваха ми че и преди тях са постъпвали така. И виждайки ги щастливи, успешни, реших за себе си, че това е добре и аз ще действам така. Въпроси, с които днес се сблъскваме мъж ли съм, жена ли съм, нещо друго ли съм, при тях бяха много просто решени, а и мен така ме учеха-сваляш гащите в банята и кавото видиш това си! И пак ги виждах щастливи. 

Здравейте, приятели! Бих искала лично, доколкото е възможно това обръщение да е лично, да благодаря на всеки от вас, който  взе присърце моята номинация  за Евроизбори ‘2014 и видя в нея възможност за влияние в българското общество и политика.  

Както много пъти съм казвала – ценностите се носят от хора преди да се превърнат в политики. В политиката и обществото гарант за защита на определени ценности може да бъде единствено силното присъствие в тях на личности, които  припознават за свои тези ценности.  Смятам, че през годините ясно съм показала какви са ценностите, които аз защитавам и принципите, които отстоявам. 

    Лъчезар ТОШЕВ 

     България се намира в остра криза на представителната демокрация! Тази криза е феномен, който се наблюдава не само у нас. Но без съмнение тя е симптом за разрушаването на обществения договор, без който нацията се превръща в група хора, живеещи към дадения момент на една и съща територия. 
     Чувството за “заедност” все повече изчезва. Разрушаването на системата от морални ценности и егоцентризмът стават все по-голям проблем за обществата в Европа. А за България този въпрос стои особено остро. Българското общество е едно от най-разединените в света. Това показват данните от публикуваното наскоро изследване на германската Фондация "Бертелсман", включващо 34 страни. А освен това от три години насам българският народ води световната класация за най-нещастен народ. Чувства се остра липса на справедливост, която се изразява в протестите, които разтърсват нашето общество през тази година! Добре е да се запитаме защо е така? Може ли да продължим да живеем в подобна безпътица? Не е ли време да потърсим заедно решение? 

     Диагноза на развитието на обществото 

     След премахването на комунистическия режим нашето общество не постигна национално помирение.

Aсоциация Общество и Ценности напълно подкрепя и апелира към своите съмишленици за активно участие в демократичните граждански протести срещу непрозрачните назначения на компрометирани личности на ключови постове във властта  и срещу срастването на престъпността и корупцията с политическата система.

По-долу публикуваме писмото на Георги Александров, което бихте могли да разпратите до посочените инстанции. 

  Уважаеми приятели,
   На 27. 01. 2013г. ще се състои национален референдум, на който всички имащи право на глас ще гласуват с „ДА” или „НЕ” в отговор на въпроса: „ДА СЕ РАЗВИВА ЛИ ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА В БЪЛГАРИЯ ЧРЕЗ ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВА ЯДРЕНА ЦЕНТРАЛА?”.

   Този въпрос е подменен от тeзи, които на всяка цена искат да се построи АЕЦ ”БЕЛЕНЕ” със следния въпрос: „Искате ли да имате по-евтин ток?”.  Така поставен въпросът, всеки ще отговори с „ДА”. Така са събрани и тези 700 000 подписа, необходими за референдума.

Преди десетина дни написах онлайн оплакване относно секс магазин, който се намира на 30 метра от 125 училище, където учат две от моите деца и който се рекламираше изключително агресивно с  огромни разголени плакати. Само след 4-5 дни получих обаждане от столичния инспекторат и плакатите на магазина бяха свалени.

Истината е, че мен този магазин ме дразнеше сигурно от 2 години, но все отлагах да пусна жалба по ... разни причини - съмнявах се, че нещо ще се случи, все съм заета с "по-важни" неща и т.н. В един момент обаче картинката от една полугола жена стана една жена + един мъж + още една жена. Ядосах се и си казах: "Гледай, понеже никой не реагира, това нещо се разраства и вирее все по-добре - като плевел." 
И така, скъпи приятели и особено родители, искам да ви кажа: Бъдете смели и не отлагайте това, което ви гложди отвътре!

Гергана Иванова, майка