Абортите по желание противоречат не само на Хипократовата клетва, но и на Божията заповед да не убиваме
„Също така не ще дам на жена песар за унищожаване на плода; ще пазя своя живот и своето изкуство винаги чисти и неопетнени от никакво престъпление.“
Из Хипократовата клетва

Д-р Данаил Даков е кореняк казанлъчанин. Завършил е Първа гимназия в родния си град, а след това и медицина в столичната Медицинска академия. Започва работа в Града на розите, но спечелва клинична ординатура по акушерство и гинекология. След придобиването на специалността, започва работа в Първостепенна окръжна болница в Стара Загора. Повече от 20 години е бил началник на Родилно отделение в Университетската болница в Града на липите.

„Жестокият проблем с демографската катастрофа у нас си има морална първопричина. – казва д-р Даков. - България е преживявала и по-ужасни периоди в своята история, но въпреки това е оцелявала, тъй като народът е имал вяра и упование в Бога, имал е морална опора в лицето на Българската православна църква. За жалост, днешното обезверяване, липсата на нравствени ценности, се отразяват и на инстинкта за самосъхранение на нацията ни. Така мисля аз.“

В Женевската декларация (клетва) на Световната медицинска асоциация, приета в Женева през 1948 година, има и такъв член: "Ще уважавам човешкия живот от самото зачатие". Това припомня гинекологът. 
„Аз изминах дълъг и мъчителен път в моята професионална кариера, докато осъзная, че да абортираш, да убиваш невинни деца е нещо ужасно. – споделя Д. Даков. - И от много години отказвам да извършвам аборти по желание. Да, усещал съм къде гласния, къде немия ропот от страна на гилдията, един психологически натиск по отношение на това мое решение. Защото за много от колегите това е просто един добър доход, едни 150 лв. за всеки умъртвен плод. Но аз осъзнах, че това са буквално кървави пари… Много се надявам, че все повече и повече лекари гинеколози ще започнат да се замислят върху този морален проблем.“

„Абортът просто не е решение. – подчертава опитният лекар. - В утробата на жената, тръгнала към лекарския кабинет, тупти още едно мъничко човешко сърчице. Ако поради различни причини - незнание, отчаяние - тя убие това дете, този грях ще ѝ тежи вечно като воденичен камък на шията. Затова трябва да стигнем до душите на младите хора, да кажем на младите българки: „Спри се, момиче, ти убиваш собственото си дете!”
​
Как биха могли да се променят обществените нагласи у нас по отношение на абортите? Трябва да се действа в много направления, казва д-р Даков. Първо Българската православна църква трябва да удари камбаната за тревога, после трябва да се действа по линия на колегите-гинеколози. Трябва да отидем при младите хора, при средношколците, при студентите и да им говорим откровено, с душа и сърце за този страшен проблем, какъвто са абортите. И една цифра – от легализирането на абортите по желание в НРБ през 1956 година са убити близо 7 000 000 невинни български деца. Цяла една България!

Историята и снимката ни изпрати Петър Марчев, със съгласието на д-р Даков, който той е интервюирал. 
Допълнително по темата може да видите от 8 мин. филм "Българският Холокост," в който участва д-р Даков: https://www.youtube.com/watch?v=RsgYQ2q8nwM&t=3s

Ако имате пример за отстояване човешкото достойнство и свобода, брака и семейството може да го споделите на: sva@sva.bg  

През ноември т.г. съдът оправда по всички обвинения д-р Христо Лафчиев, в наказателното дело от частен характер заведено от Георги Богданов, ръководител на мрежата от НПО Национална мрежа за децата, срещу него за твърдени "обида" и "клевета”. 

"Моят клиент, д-р Лафчиев, бе оправдан от съда по всички обвинения. Това е категорична победа не само за д-р Лафчиев, но и за Конституцията и свободата на словото. На практика д-р Лафчиев бе обвинен в престъпление за това, че публично защитаваше традиционното семейство и отношенията родители-деца от идеологическо вмешателство и търсеше отчетност от публичните организации и личности въвлечени в тези процеси. За нас беше привилегия да участваме в защитата на д-р Лафчиев, както и в защитата на свободата и демократичните принципи в едно свободно общество,” споделя адв. д-р Виктор Костов от Свобода за всеки.
Адв. Шейтанов и адв. Стефанова също са участвали в екипа при защитата на д-р Лафчиев.

Също така в заведено от Георги Богданов и Национална мрежа за децата (НМД) дело, срещу адв. д-р Виктор Костов, адв. Владимир Шейтанов и телевизия "Алфа," съдът отхвърли всички искове на Георги Богданов и НМД, според които упражняването на конституционното право на свобода на изразяването, чрез защитена от Конституцията критика, ги увреждала. В същото време съдът удовлетвори насрещните искове за непозволено увреждане, осъществено от Георги Богданов, ръководител на НМД, чрез клеветническа публикация срещу адвокатите Шейтанов и Костов.

Информацията ни подаде адв. Стефанова, налична също на фейсбук страницата на Свобода за всеки.

Въпреки силната реакция в отвореното писмо, което изпратихме от името на над 50 организации и петицията подкрепена от почти  9 000 граждани, против задължителната предучилищна подготовка от 4-годишна възраст, есента се очаква тя да бъде гласувана. От разговори с родители, избрали домашната форма на образование, разбрахме, че макар и твърдо против ранния задължителен обхват, тези развития не ги притесняват особено към момента. 
За да разберем защо това е така и какви са предимствата и предизвикателствата ви се свързахме с Петър Порумбачанов, председател на Асоциация за домашно образование. 
​
​
- Петър, бихте ли се представили накратко?

- Роден съм в крайдунавския град Силистра и практически никога не съм искал да напускам Североизтока. Тук ми харесва, красиво е, обичам полето. Заради любовта си към плодородната добруджанска шир, днес живея в малко село, на 15 км. от Силистра – чудесно е! Заедно със съпругата ми имаме малък бизнес, но отделям голяма част от времето си за Асоциация за домашно образование (АДО). Със съпругата ми сме семейство от 26 години. Имам трима сина и една дъщеря. Завършил съм средното си образование в Силистра, а във Великотърновския университет – история. 

- Какво и кога породи интереса ви към домашното образование?

- Преди 25 години се запознах със семейството на Божидар и Маргарита Маринови, които образоваха децата си в дома. Разговарях с тях, макар решението да бе взето от мен още преди да се срещна с Божидар Маринов. Семейство Маринови емигрира скоро след запознанството ни в САЩ, но ние вече бяхме поели по пътя на домашното образование. Защо го направихме – това, смятам и до днес, е едно от най-правилните решения в живота ни.

- Какви са ползите от домашното образование? 

- Ползите са толкова много, че не е възможно да се изброят в кратък отговор. Сред тях са: индивидуален подход към образованието на всяко дете; подход, съобразен с талантите и дарбите на децата; спокойна и мотивираща среда за учебна работа; постоянна подкрепа и насърчаване на децата, преди всичко чрез личния пример на родителите; непосредствено предаване на ценности от родители на деца; изграждане на силна връзка между поколенията; създаване на приятелства; истинска социализация с различни хора в реална среда и други. 

Израстнал и възпитан съм в семейството на православен свещеник.  Учили са ме, че няма безгрешни хора, че хората са различни и дори уникални по идентичност, външен вид, душа. Възпитан съм във възможно най-висшата степен на толерантност, разбиране, приемане на другите с техните особености. Учен съм да не отвръщам на злото със зло. Без да търсят одобрение от околните ме учеха с личен пример, че когато се ожениш приемаш, обичаш човека до себе си за цял живот, в добро или лошо с пари или когато парите са намалели.  

Това бяха хора, които дори и не си представяха развода като възможност, дори и не си представяха да разнообразят живота си с друг мъж или жена.  Разказваха ми че и преди тях са постъпвали така. И виждайки ги щастливи, успешни, реших за себе си, че това е добре и аз ще действам така. Въпроси, с които днес се сблъскваме мъж ли съм, жена ли съм, нещо друго ли съм, при тях бяха много просто решени, а и мен така ме учеха-сваляш гащите в банята и кавото видиш това си! И пак ги виждах щастливи. 

Здравейте, приятели! Бих искала лично, доколкото е възможно това обръщение да е лично, да благодаря на всеки от вас, който  взе присърце моята номинация  за Евроизбори ‘2014 и видя в нея възможност за влияние в българското общество и политика.  

Както много пъти съм казвала – ценностите се носят от хора преди да се превърнат в политики. В политиката и обществото гарант за защита на определени ценности може да бъде единствено силното присъствие в тях на личности, които  припознават за свои тези ценности.  Смятам, че през годините ясно съм показала какви са ценностите, които аз защитавам и принципите, които отстоявам. 

    Лъчезар ТОШЕВ 

     България се намира в остра криза на представителната демокрация! Тази криза е феномен, който се наблюдава не само у нас. Но без съмнение тя е симптом за разрушаването на обществения договор, без който нацията се превръща в група хора, живеещи към дадения момент на една и съща територия. 
     Чувството за “заедност” все повече изчезва. Разрушаването на системата от морални ценности и егоцентризмът стават все по-голям проблем за обществата в Европа. А за България този въпрос стои особено остро. Българското общество е едно от най-разединените в света. Това показват данните от публикуваното наскоро изследване на германската Фондация "Бертелсман", включващо 34 страни. А освен това от три години насам българският народ води световната класация за най-нещастен народ. Чувства се остра липса на справедливост, която се изразява в протестите, които разтърсват нашето общество през тази година! Добре е да се запитаме защо е така? Може ли да продължим да живеем в подобна безпътица? Не е ли време да потърсим заедно решение? 

     Диагноза на развитието на обществото 

     След премахването на комунистическия режим нашето общество не постигна национално помирение.

Aсоциация Общество и Ценности напълно подкрепя и апелира към своите съмишленици за активно участие в демократичните граждански протести срещу непрозрачните назначения на компрометирани личности на ключови постове във властта  и срещу срастването на престъпността и корупцията с политическата система.

По-долу публикуваме писмото на Георги Александров, което бихте могли да разпратите до посочените инстанции.