38 организации и над 2330 граждани поискаха в отворено писмо правосъдният ни министър да се противопостави на предприетите действия от Европейската комисия за включването на “слово на омраза” и “престъпления от омраза” в списъка на тежките престъпления на ЕС, наравно с тероризма, организираната престъпност, трафика на хора и сексуалната експлоатация на жени и деца. Писмото е във връзка с предстоящото обсъждане на въпроса от страните-членки в Люксембург, в края на седмицата.

В писмото се посочва, че тези термини нямат общоприета дефиниция, не са използвани в международните договори за правата на човека, нито са определени от европейски или международен съд.

Според организациите включването им ще доведе до нова форма на потисничество и разделение на обществото, поради несправедливо и неравно третиране на едно и също престъпление.

Те изразяват загриженост за начина, по който “словото на омраза” се прилага, чрез националните законодателства, засягайки пряко свободата на словото, вярата и убежденията. ​

Асоциация Общество и Ценности, заедно с още 17 организации, изпрати днес отворено писмо до Върховния комисар на ООН по правата на човека, във връзка с отправени от нейната служба препоръки до Министерство на външните работи, относно третия цикъл на преглед на страната, по време на 36-та сесия на Работната група за универсален периодичен преглед (УПП).

В писмото си организациите изразяват своята загриженост, че въпреки суверенното право на България да отхвърли препоръки, касаещи значението на пола и половата идентичност, брака и ратификацията на т.нар. Истанбулска конвенция, службата на върховния комисар на ООН по правата на човека насърчава страната ни да ги приложи като част от новоразработен „всеобхватен национален план за действие по правата на човека“, като по този начин призова за тяхното преразглеждане.

В писмото те посочват, че за да могат държавите-членки и гражданското общество да продължат добросъвестно да участват в универсалния периодичен преглед, те трябва да са уверени, че неговите принципи ще бъдат спазвани от всички заинтересовани страни. 

Според гражданските организации естеството на писмото и изборът на препоръки от Службата на Върховния комисариат за правата на човека, превишават нейния мандат. 

Писмото на службата нарушава основните принципи и насоки на ООН и УПП и представлява неправомерна намеса, подкопаваща ролята й за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи, посочват организациите. 

То дублира усилията на държавите-членки за периодичния преглед по избирателен начин, като прави опит да преразгледа отговорите на правителството на България на препоръки, които то законно и категорично избра да не подкрепи, се казва още в писмото на организациите.

В обръщението си те настойчиво призовават Службата на върховния комисар да оттегли писмото си и да се въздържа от предприемане на подобни действия в бъдеще.

Копие от писмото е изпратено на Теодора Генчовска, министър на външните работи на България, Биргит ван Хаут от Регионалният офис на ООН за правата на човека за Европа и Джани Магацени, началник на клон на УПП към Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека.

Цялото писмо, заедно с имената на подкрепилите го организации, може да видите по-долу и също на:
https://www.sva.bg/10511043104110581048/5103120

Управяващите подкрепиха пол и полова идентичност, различни от биологичните, в разрез с решенията на Конституционния съд

София, 17.01.2022г. България подкрепи без резерви резолюция на ООН за демократизацията и изборите, в която са включени термините “полова идентичност“, различна от биологичната и „жени в цялото им разнообразие“, обхващащ също биологични мъже, които се идентифицират като жени.

Българските представители не са подкрепили предложените поправки за отпадане на проблемните термини, нито са направили резерва, с оглед  решенията на Конституционния съд от 2018 и 2021г., по повод пол и полова идентичност.

В тази връзка Асоциация Общество и Ценности отправи запитване до министъра на външните работи на какво се основава позицията на България да не подкрепи предложенията на други държави за отпадане на гореспоменатите термини от текста на резолюцията, нито да направи резерва по отношение на тяхното значение.

Въпросът е повдигнат въз основа на решенията на Конституционния съд по отношение на пол и полова идентичност и тяхната задължителност за всички държавни органи и граждани на страната ни, както и на изпратената от страната ни позиция до ООН година по-рано, в която се застъпва конституционното значение на “пол и полова идентичност”.

Писмото, с препратки към начина по-който страната ни е гласувала по отправените предложения и видео записа от заседанието на Общото събрание на ООН може да видите на: https://www.sva.bg/10511043104110581048/9612934

ДО Г-Н РАДАН КЪНЕВ
ЕВРОДЕПУТАТ 

КОПИЕ ДО: ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ В НС
СВОБОДНА ЕВРОПА
МЕДИИТЕ
 
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-Н РАДАН КЪНЕВ ПО ПОВОД НЕГОВО ИЗКАЗВАНЕ ЗА ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ
 
УВАЖАЕМИ Г-Н КЪНЕВ,
 
 
Загриженост буди Ваше изказване в онлайн интервю, озаглавено “Кампаниите срещу ваксините и ЛГБТ имат общ корен”[1]. В него казвате: “Обществото ни беше убедено, че Истанбулската конвенция е нещо свързано с третия пол, с гей браковете, а то не е. Конвенцията не е за това.”
 
Понятието „идентичност, основана на пола ” (gender identity) е включено в текста на Истанбуската конвенция по настояване на европейската секция на Международната организация на лесбийките, гейовете, би-, транс- и интерсексуалните хора (ILGA-Europe)[2], за да може тя да обхване не само биологичните жени, но и биологичните мъже, които се идентифицират като жени (т. нар. “транс-жени”).
 
Авторите на Конвенцията са се погрижили това да стане ясно в дадената в Oбяснителният доклад[3], който е неразделна част от Конвенцията, дефиниция за полова идентичност. В т. 53 от Обяснителния доклад се посочва: “Някои групи от хора също могат да бъдат дискриминирани въз основа на тяхната полова идентичност, което с прости думи означава, че полът, с който се идентифицират, не е в съответствие с пола, определен за тях при раждането. Това включва категории лица като трансджендър и транссексуални лица, лица обличащи дрехи, подходящи за противоположния пол, травестити и други групи лица, които не съответстват на това, което обществото е определило като принадлежащо към "мъжки" или "женски" категории.”
  
           
 
За първи път в обвързващ международен документ като Истанбулската конвенция се въвеждат понятия за пол и полова идентичност различни от биологичните. Още повече член 78 от Конвенцията не дава право страните да предявят резерви по отношение на чл. 4 включващ тези термини.
 
В тази връзка Конституционният съд посочва в своето решение[4] от 27.07.2018г., че “Изискванията на чл. 4, § 3 от Конвенцията биха наложили в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията.”
 
Въвеждането на пол и полова идентичност различни от биологичните неминуемо ще се отрази върху институцията на брака и защитата на жените от насилие, която ще остане един формален ангажимент, както посочват и конституционните съдии.
 
С оглед позицията, която заемате е изключително важно да се запознаете по-добре с изложената в решението на Конституционния съд подробна аргументация, както и с Обяснителния доклад към Истанбулската конвенция.
 
Насреща сме да предоставим допълнителна информация във връзка с гореизложеното, както и за последствията от горепосочените политики в други страни[5].
 
 
Асоциация Общество и Ценности
За контакт: sva@sva.bg
www.sva.bg
​
[1] https://www.svobodnaevropa.bg/a/31541819.html
[2] https://rm.coe.int/1680594272
[3] https://rm.coe.int/16800d383a
[4] http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/f278a156-9d25-412d-a064-6ffd6f997310
[5] https://www.sva.bg/105310861074108010851080/5821721

Следствие на доклада, разкриващ конфликта на интереси между съдиите от ЕСПЧ и неправителствени организации, са подобрени редица вътрешни процедури на съда

Изготвеният от Европейският център по право и справедливост (ECLJ) през февруари 2020 г. доклад разкри, че поне 22-ма от последните 100 съдии в ЕСПЧ са бивши служители на седем неправителствени организации и че те многократно са отсъждали по дела, подкрепени от организацията, в която са работили, в ситуация на явен конфликт на интереси. 

Сред тези частни организации се откроява "Отворено общество" на Джордж Сорос. Освен че 12 от нейните служители са станали съдии в Страсбург  "Отворено общество" участва във финансирането на останалите 6 организации. 

Масовото присъствие на съдии от една и съща мрежа показва влиянието на големите фондации и частни неправителствени организации върху европейската система за защита на правата на човека и постави под въпрос нейната безпристрастност. Докладът повдигна редица въпроси относно съдебната процедура и етика, които бяха представени на вниманието на органите на Съвета на Европа.

ЕСПЧ не реагира публично, за разлика от много политици и няколко министри, в т.ч. и българският правосъден министър, които изразиха загриженост за ситуацията.

Наложи се Комитетът на министрите, върховен орган на Съвета на Европа да признае публично, че докладът е верен, като посочи на 8 април т.г., че ще направи нова оценка "до края на 2024 г., в светлината на по-нататъшния опит, на ефективността на настоящата система за подбор и избор на съдии на Съда". Преразглеждането на Правилника на Съда е вече в ход. От ECLJ посочват, че за първи път на 20 април 2021 г., за първи път служител на Отворено общество не е одобрен за съдия в Страсбург.

Следствие на доклада на 2 септември т.г. ЕСПЧ публикува нова версия на своята "Резолюция относно съдебната етика”. Тя съдържа промени, които завишават изискванията за почтеност, независимост и безпристрастност на съдиите. 

​Резолюцията задължава съдиите да бъдат независими от всяка институция, включително от всеки "орган" и "всеки частен субект", имайки предвид организации и фондации като "Отворено общество". 

В текста се добавя, че "те трябва да се пазят от неправомерно влияние от всякакъв вид, независимо дали е външно или вътрешно, пряко или непряко. Да се въздържат от всякаква дейност, изразяване на мнение и сдружаване, отказват да изпълняват всякакви инструкции и избягват всяка ситуация, за която може да се счита, че пречи на съдебната им функция и че влияе неблагоприятно на общественото доверие в тяхната независимост." Предишният текст от 2008г. е много по-кратък.

По отношение на безпристрастността новият текст добавя изричната забрана съдиите "да не участват в разглеждането на дело, по което имат личен интерес", като по този начин засилва предотвратяването на конфликти на интереси. Съдиите трябва също така да се въздържат от "всякаква дейност, изразяване на мнение и сдружаване, за които може да се счита, че могат да повлияят неблагоприятно на общественото доверие в тяхната безпристрастност".

Повече информация за направените промени следствие на доклада вижте ОТТУК

​Подготвил съобщението: Асоциация Общество и Ценности

Докладът на английски език може да видите ОТТУК

Целта е Европейската комисия да изготви директива за приемане на разпоредбите от Истанбулската конвенция 

София, 13.09.2021г. В сряда Европейският парламент  ще гласува предложение за резолюция за признаване на джендър основано насилие, като нова област на престъпления в ЕС.

Резолюцията цели да поиска от Европейската комисия изработването на директива, която да включи джендър основаното насилие в престъпленията изброени в разпоредбата от Договора за функциониране на Европейския съюз (чл.83, ал.1).

Отправеното предложение не дава определение на понятието „джендър“ основано насилие, а препраща по този въпрос към Истанбулската конвенция. 

Предвид че, Конституционният съд на Република България е приел, с решение № 13 от 27.07.2018г. по к.д.№ 3/2018г., че Истанбулската конвенция  не съответства на Конституцията на страната граждански организации*, изпратиха писмо до европейските народни представители. В него те посочват решението на Конституционния съд, в което се казва, че “Изискванията на чл. 4, § 3 от Конвенцията биха наложили в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията.”

Така отправеното до Европейския парламент предложение, за приемане на резолюция с препоръки до Комисията за изработване на всеобхватна директива за джендър насилието, цели да заобиколи и обезсили разпоредбите на Конституцията на Република България и решение № 13 от 27.07.2018г. на Конституционния съд, се казва още в писмото.

Те посочват, че една приета директива на Европейския съюз, съдържаща пол, различен от биологичния, ще има предимство над нормите на вътрешното българско право и ще породи задължение за България да промени законодателството си.

Гражданските организации посочват че действащото национално законодателство обхваща престъпленията, които всяка форма на агресия може да причини. Още повече престъпление основано на “джендър” насилие не следва да попада в чл. 83 на Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), тъй като има строго идеологическа основа, се посочва в писмото. 

Според организациите предложената резолюция нарушава правата и най-добрия интерес на детето, презумпцията за невинност и насърчава потискаща система за наблюдение и тормоз със създаването на специални съдилища. 

Съгласно чл. 14 ал.6 от закона за Конституционния съд, решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. В тази връзка организациите призовават българските евродепутати да отхвърлят резолюцията за признаване на джендър основано насилие, като нова област на престъпления в ЕС.

Щателно проучване на Европейския център по право и справедливост (ЕЦПС)/European Center for Law and Justice извади на светло, в доклад този месец, финансовата обвързаност на редица експерти от Съвета на ООН по правата на човека с фондации и частни организации. 

Основният извод от доклада е, че частни фондации директно финансират експерти на ООН за изготвяне на доклади в съответствие с програмите на тези частни фондации. След това тези доклади се популяризират като независими препоръки от ООН и се използват от правителствата и международните съдилища, за да подкрепят или обосноват своите решения. Това е грубо нарушение на кодекса за поведение на експертите и резолюциите на Съвета по правата на човека. Експертите трябва да бъдат независими не само от държавите, но и от частни фондации, които се стремят да накарат експертите да приемат техните програми.

Отворено общество и свързаните с него фондации са сред най-щедрите финансиращи експерти на Съвета по правата на човека, наред с Фондация Форд.

Разследването на ЕЦПС показва, че положението на експертите варира значително. Едни не се финансират, други се противопоставят на това или подават оставка, трети все още приемат частно финансиране, без да разбират защо би било проблематично, а четвърти с удоволствие приемат стотици хиляди долари, за да популяризират каузи, поддържани от фондациите, въпреки че тези идеологически битки може да излязат извън обхвата на техните мандати.

В своя доклад ЕЦПС се опитва да обясни причините за този недостатък в защитата на независимостта на експертите. Докладът дава отговори защо частните фондации инвестират масово в специалните процедури на ООН, защо същите фондации често действат пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и какво може да се направи, за да се реши проблема.

Докладът е направен на база подробно проучване на декларациите за публично финансиране на експертите на ООН и провеждане на над двадесет и пет интервюта с тези експерти.

Данните и заключенията на доклада се основават на официални публикации, достъпни на уебсайта на Съвета на ООН по правата на човека, на уебсайтовете на фондациите, финансиращи експертите и на преки изявления на някои от тези експерти по специални процедури.

В един от случаите Фондации Отворено общество открито признават, че искат да „повлияят“ на експерт, заявявайки, че са платили 100 000 долара през 2017 г., в рамките на своята програма „Правата на жените“, към Центъра за глобално лидерство на жените (CWGL), център на феминистки активистки към Университета Рътгърс (Ню Джърси), с цел „да повлияе на Специалния докладчик на ООН за съвременните форми на робство, неговите причини и последствия“. Целта е била да накара специалния докладчик да разпознае домашната работа като форма на робство. Тази цел е постигната, когато през следващата година специалният докладчик Урмила Була посвещава годишния си тематичен доклад, публикуван под името на ООН, за изследване на „въздействието на робството и робството на маргинализираните жени мигрантки в световната вътрешна икономика“. Междувременно CWGL представи на докладчика „брифинг документ за джендър измерението на съвременните форми на робство, неговите причини и последствия: предизвикателства, възможности и стратегии за изкореняване на това явление и неговия особен ефект върху жените и момичетата“ и участва в експертна кръгла маса, проведена на 11-12 април 2018 г. под егидата на докладчика, със същата тема. ​