По-долу е изказването на адв. Диана Даскалова* по време на второ четене на Законопроекта за семеен кодекс в Правна комисия; София, 29 април, 2009 г.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз съм адвокат и съучредител на Център за правна помощ, което е неправителствена организация, развива обществено полезна дейност - защитава правата на уязвими групи от обществото, част от които са сираци и самотни майки.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз съм адвокат и съучредител на Център за правна помощ, което е неправителствена организация, развива обществено полезна дейност - защитава правата на уязвими групи от обществото, част от които са сираци и самотни майки.
Всички промени, които са дискутирани тук имат много съотносимост към дейността на нашата организация и за това си позволявам да отнема от времето на Комисията. Ще ви помоля за малко търпение. Няма да отнема повече от три минути.
Първо, приветстваме много от промените и уважаваме работата, която вършите.
Искаме да наблегнем и на някои сериозни опасности, които се крият главно с този нововъведен институт на чл. 13.
На първо място, фактическото съжителство не отговаря на актуалните условия в Република България и е против традициите и ценностите на българския народ, определени в Конституцията като основен закон на страната.
Фактическото съжителство е на практика опит за “легално” заобикаляне на чл. 46 от Конституцията, който гласи, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена и постановява, че законен е само гражданският брак. Атакувайки устоите на брачната институция засега индиректно, но за в бъдеще напълно директно, новосъздаденото фактическо съжителство представлява на практика опит за замаскирано изменение на Конституцията и подкопаване на едно от основните задължения на държавата, което е регламентирано в чл. 14 на Конституцията да осигурява закрила за семейството, майчинството и децата.
Как правното уреждане на съжителството ще навреди на институцията на брака е видно от следното:
Чл. 13 от законопроекта регламентира съжителството между мъж и жена.
С жалба от 11 април 2008 г. на Българската гей организация “Джемини” пред Комисията за закрила от дискриминация се повдига въпроса за дискриминационния характер на тази разпоредба спрямо лица с хомосексуална ориентация.
Официалната препоръка на Комисията от юли 2008 г. е, че отказът да се признае фактическото съжителство между еднополови двойки е проява на пряка дискриминация съгласно не само българското, но и европейското законодателство и съответно разпоредбата би трябвало да включва уреждането на съжителство между двама партньори, а не между мъж и жена.
Описаното ни разкрива една тенденция, че веднъж българският законодател допусне ли отклоняване от традиционното разбиране на брак и семейство чрез институциализирането на фактическото съжителство той не би могъл да спре или задържи бъдещото бързо и прогресивно подкопаване на самата изконна дефиниция на брака като доживотен съюз с цел възпроизводство, който се основава на различната и допълваща се роля на мъжа и жената.
Вследствие на вече действащото европейско и българско антидискриминационно законодателство аргументите на хомосексуалното лоби за необходимостта фактическото съжителство да включва и еднополовите двойки, лесно ще бъде узаконено, ако не сега, то в близкото бъдеще.
Но истинската цел и аз мисля, че законодателят трябва да гледа прозорливо и в бъдещето, истинската цел на това лоби всъщност не е хомосексуалното фактическо съжителство, а признаването на хомосексуалното семейство, т.е. промяна на самата дефиниция за брак. А веднъж постигнато това лесно би могло да се атакува за в бъдеще и хетеросексуалния моногамен стандарт, стигайки до възможността така наречените двойни или свободни взаимоотношения. Това е съвсем реална перспектива.
Моят въпрос към всички вас днес е, подготвено ли е българското общество и най-вече българският правен мир за такава рязка промяна, която да афектира основни идеологически, социални и икономически устои?
Въпросът в случая е дали чрез институциализирането на фактическото съжителство държавата насърчава и закриля брака и семейството, от които тя отчаяно се нуждае или подкопава собствените си устои?
Вярвам, че законодателят ще намери правилния отговор на този въпрос сега преди да е твърде късно, за да поправи грешката си евентуално за в бъдеще.
Благодаря ви за търпението и за това, че ни изслушахте. Смятам, че е важно.
* Адвокат Диана Даскалова е съучредител на Център за правна помощ "Глас в България", неправителствена организация, която развива обществено полезна дейност, защитавайки правата на уязвими групи от обществото, част от които са сираци и самотни майки.
Първо, приветстваме много от промените и уважаваме работата, която вършите.
Искаме да наблегнем и на някои сериозни опасности, които се крият главно с този нововъведен институт на чл. 13.
На първо място, фактическото съжителство не отговаря на актуалните условия в Република България и е против традициите и ценностите на българския народ, определени в Конституцията като основен закон на страната.
Фактическото съжителство е на практика опит за “легално” заобикаляне на чл. 46 от Конституцията, който гласи, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена и постановява, че законен е само гражданският брак. Атакувайки устоите на брачната институция засега индиректно, но за в бъдеще напълно директно, новосъздаденото фактическо съжителство представлява на практика опит за замаскирано изменение на Конституцията и подкопаване на едно от основните задължения на държавата, което е регламентирано в чл. 14 на Конституцията да осигурява закрила за семейството, майчинството и децата.
Как правното уреждане на съжителството ще навреди на институцията на брака е видно от следното:
Чл. 13 от законопроекта регламентира съжителството между мъж и жена.
С жалба от 11 април 2008 г. на Българската гей организация “Джемини” пред Комисията за закрила от дискриминация се повдига въпроса за дискриминационния характер на тази разпоредба спрямо лица с хомосексуална ориентация.
Официалната препоръка на Комисията от юли 2008 г. е, че отказът да се признае фактическото съжителство между еднополови двойки е проява на пряка дискриминация съгласно не само българското, но и европейското законодателство и съответно разпоредбата би трябвало да включва уреждането на съжителство между двама партньори, а не между мъж и жена.
Описаното ни разкрива една тенденция, че веднъж българският законодател допусне ли отклоняване от традиционното разбиране на брак и семейство чрез институциализирането на фактическото съжителство той не би могъл да спре или задържи бъдещото бързо и прогресивно подкопаване на самата изконна дефиниция на брака като доживотен съюз с цел възпроизводство, който се основава на различната и допълваща се роля на мъжа и жената.
Вследствие на вече действащото европейско и българско антидискриминационно законодателство аргументите на хомосексуалното лоби за необходимостта фактическото съжителство да включва и еднополовите двойки, лесно ще бъде узаконено, ако не сега, то в близкото бъдеще.
Но истинската цел и аз мисля, че законодателят трябва да гледа прозорливо и в бъдещето, истинската цел на това лоби всъщност не е хомосексуалното фактическо съжителство, а признаването на хомосексуалното семейство, т.е. промяна на самата дефиниция за брак. А веднъж постигнато това лесно би могло да се атакува за в бъдеще и хетеросексуалния моногамен стандарт, стигайки до възможността така наречените двойни или свободни взаимоотношения. Това е съвсем реална перспектива.
Моят въпрос към всички вас днес е, подготвено ли е българското общество и най-вече българският правен мир за такава рязка промяна, която да афектира основни идеологически, социални и икономически устои?
Въпросът в случая е дали чрез институциализирането на фактическото съжителство държавата насърчава и закриля брака и семейството, от които тя отчаяно се нуждае или подкопава собствените си устои?
Вярвам, че законодателят ще намери правилния отговор на този въпрос сега преди да е твърде късно, за да поправи грешката си евентуално за в бъдеще.
Благодаря ви за търпението и за това, че ни изслушахте. Смятам, че е важно.
* Адвокат Диана Даскалова е съучредител на Център за правна помощ "Глас в България", неправителствена организация, която развива обществено полезна дейност, защитавайки правата на уязвими групи от обществото, част от които са сираци и самотни майки.
RSS Feed