Въпросите, свързани със сексуалността и пола, се отнасят до някои от най-интимните и лични аспекти на човешкия живот. През последните години те оформят политиките в различни страни. Докладът „Сексуалност и пол: данни и заключения от биологичната, психологичната и социалната науки“ показва, че някои от най-често чуваните твърдения за сексуалност и пол не са подкрепени с научни доказателства. Докладът е съвместна разработка на двама експерти-психиатри, свързани с Медицинския университет Джонс Хопкинс: д-р Лорънс С. Майер, епидемиолог и психиатър и д-р Пол Р. Макхю, който е един от най-добрите американски психиатри през последния половин век - с надежда да подобри общественото разбиране по тези въпроси.

Докладът се фокусира специално върху по-високите нива на психични проблеми сред ЛГБТ хората и поставя под въпрос научната основа на тенденциите в лечението на деца, които не се идентифицират с биологичния си пол. Докладът развенчава мита „роден по този начин” и натискът малки деца да бъдат обявени за „трансджендър”. 

Националната здравна служба (НЗС) на Великобритания тихомълком промени съвсем наскоро информацията на сайта си, по отношение на хормоналната терапия на деца с полова дисфория, с оглед на случващото се.
Състоянието, при което едно дете решава, че се е родило в грешното тяло е състояние, признато и лекувано от здравната служба.  В сайта на Националната здравна служба на Великобритания се казва, че:
„Лечението на полова дисфория има за цел да помогне на хората да живеят по начина, по който искат, в предпочитаната от тях полова идентичност или като небинарни.“
По отношение на хормоналната терапия за деца се казва следното: 
"Хормонална терапия
Ако вашето дете има полова дисфория и е достигнало пубертета, то може да се лекува с аналози на гонадотропин-освобождаващ хормон ​(GnRH). Това са синтетични (създадени от човека) хормони, които потискат хормоните, естествено произвеждани от организма.

На 17 годишна възраст Чарли Евънс живее като момче, като пристяга гърдите си и бръсне главата си. Десетилетие по-късно, през 2018 г., тя престава да бъде повече трансджендър пред околните. От този момент до сега, през годините, с нея се свързват „стотици“ трансджендъри, които искат да направят същото. Това сподели тя наскоро пред английското издание „Sky News“. 
 
Хората, които установяват връзка с нея „са предимно на около 25-годишна възраст, повечето жени, голяма част от които са имали влечение към жени, често също аутисти“, казва Евънс.

​През последното десетилетие във Великобритания се наблюдава увеличение с близо 4500 процента (от 40 през 2009-2010 до 1,806 през 2017-2018) при момичетата, определящи се като трансджендъри. Университетът „Браун“ миналата година се опита да ограничи първото голямо проучване, разглеждащо „бързо настъпващата полова дисфория“ като социална зараза, която изглежда особено силно засяга момичетата. 
 
По думите на Евънс, след обществено обсъждане, проведено неотдавна, млада жена с брада се приближила до нея и заявила, че тя самата също е предприела действия за връщане към пола, с който се е родила. Тази млада жена „сподели, че усеща как хората от ЛГБТ общ​ността я отбягват, заклеймявайки я като предател“, казва Еванс. „Така почувствах, че трябва да направя нещо“.

18.03.2019г. Великата тенисистка Мартина Навратилова е критикувана, след като казала, че е форма на "измама" транссексуалните жени да могат да се състезават в женския спорт.

18-кратната победителка от Големия шлем пише в The Sunday Times, че е "безумно", че "стотици спортисти, които са променили пола си по декларация и частично хормонално лечение, вече са постигнали награди като жени, които са извън възможностите им като мъже".

Това не е първият път, когато Навратилова, активист в кампанията за права на гейовете, претърпяла самата тя хомофобска злоупотреба, когато разкрила публично ориентацията си през 1981 г., предизвиква противоречия със забележките си към транссексуалните спортисти.
​

от доц. Марк Регнерус

Публикувано проучване, позоваващо се на New Family Structures Study (NFSS), (Изучаване на нови семейни структури),  the Early Childhood Longitudinal Study (ECLS), Преброяването в САЩ (ACS), Канадското преброяване и Националната здравноосигурителна система (NHIS), разкриват, че децата израснали заедно с женени майка и баща се справят най-добре.

Проучване, публикувано във февруарския брой от 2015 на Британското списание за образование, общество и поведенческа наука е най-обстойното към момента по темата за еднополовите домакинства и емоционалните последствия за децата. То анализира 512 деца от еднополови родители, изготвено от група от над 207 000 ответници, участвали в американското Национално здравно изследване в даден момент между 1997  и 2013 г.

Резултатите разкриват, че при осем от дванадесетте психометрични мерки рискът от клинични емоционални проблеми, проблеми с развитието или използване на услуги за лечение на психично здраве е почти двоен при деца с родители от един и същи пол, спрямо тези с родители от противоположния пол. Оценката на сериозните емоционални проблеми при деца с родители от един и същи пол е 17%, в сравнение със 7% при родителите от противоположния пол, след като се адаптират спрямо възрастта, расата, пола, образованието и доходите на родителите. Степените на наличие на синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност са били по-високи: 15,5 в сравнение със 7,1 процента. Същото важи и за умствените увреждания: 14.1 срещу 8 процента.

24 март, 2016 г. – Световната психиатрична асоциация (СПА) се присъедини към редица национални психотерапевтични организации в Европа и Северна Америка в осъждането на всички психотерапии, претендиращи за намаляване или премахване на хомосексуалното привличане у клиентите.

Според видния канадски психиатър Джоузеф Бергер твърдението на СПА представлява политическа позиция, която няма научна обосновка; организации като Алианс за терапевтичен избор и научна цялост (Alliance for Therapeutic Choice and Scientific Integrity) са категорични, че на хора, желаещи да намалят хомосексуалното си привличане, трябва да им бъде позволено да получат помощ.
​
Твърдението на СПА позволява на психиатрите и други психотерапевти законно да оказват помощ на хомосексуалистите, но само „за да им помогне да живеят по-спокойно, да намалят напрежението, да се справят със структурната дискриминация и да развият по-висока степен на приемане на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност.“