Регламентът по въпросите за родителството нарушава националните компетенции на държавите членки по отношение на семейното право, сурогатното майчинство и принципа на субсидиарност, посочихме в писмото по-долу до министъра на правосъдието у нас.
ДО: Г-ЖА МАРИЯ ПАВЛОВА, МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТO Изх.№014/18.07.2024г.
УВАЖАЕМА МИНИСТЪР ПАВЛОВА,
Обръщаме се към Вас, във връзка с предложението на Европейската комисия за задължителен за всички страни-членки на Европейския съюз (ЕС) “Регламент по въпросите за родителството и създаване на европейско удостоверение за родителство”[1] и по-специално предложеното от белгийското председателство – изключение от обществената политика.
Считаме, че регламентът като цяло, както и предложеното от белгийското председателство – изключение от обществената политика[2] нарушават националните компетенции на държавите членки по отношение на семейното право, сурогатното майчинство и принципа на субсидиарност.
Белгийското председателство предлага да се изменят параграфи 56 и 75 от оригинала на Предложения регламент, като се включи следното:
“[c]съображенията за обществен интерес следва да позволяват на съдилищата и другите компетентни органи, установяващи родителството в държавата-членка, да пренебрегнат… някои разпоредби на приложим чужд закон, когато… прилагането на такива разпоредби би било явно несъвместимо с обществения ред на съответната държава-членка.
Сурогатното майчинство повдига основни въпроси от правно и етично естество в някои държави-членки. В резултат на това политиката и правната позиция по този въпрос се различават значително между държавите-членки. Държавите-членки, които считат в даден случай елементи, свързани със сурогатното майчинство… като явно несъвместими с тяхната обществена политика… могат да пренебрегнат тези разпоредби, доколкото съответната държава-членка предвижда други средства за поддържане на семейната връзка между детето, родено чрез сурогатно майчинство, и предвиденият родител(и) (например осиновяване).”
Според него, от една страна, когато държавата не е легализирала сурогатното майчинство, изключението от обществения ред може да се използва, за да се аргументира, че не може да се признае родителска връзка между детето и небиологичния, но предвиден „родител“.
От друга страна, според предложените от белгийското председателство промени държавата-членка трябва да предвиди механизъм за законово признаване на връзката родител-дете с небиологичния „родител“ (например чрез осиновяване на детето), позовавайки се избирателно[3] на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.
Следователно изключението от обществен ред може да се използва първоначално, но впоследствие няма да защити националните компетенции на държавите членки по отношение на брака и семейството. По същество то ще задължи държавите да признават родителството, независимо от факта, че е било чрез споразумение за сурогатно майчинство.
Дори с изключението от обществения ред, прилагано към случаите на сурогатно майчинство, признаването на родителство, установено в чужбина в противоречие с националните закони на приемащата държава, ще продължава да създава сериозен конфликт на норми и да отслабва компетентността на държавите-членки по тези въпроси. В крайна сметка държавата-членка ще бъде принудена да предвиди и приеме законово създаването на връзка родител-дете чрез сурогатно майчинство, макар и не веднага. Това ще продължи да нарушава приетите закони и взетите решения (за всеки отделен случай) на националното законодателство.
Предложеният регламент не е в „най-добрия интерес на детето“, тъй като продължава да поставя детето и сурогатната майка в позицията на субекти на договор. Налице са множество случаи на изоставени бебета, когато не отговарят на очакванията на тези, които са ги поръчали (поради увреждане, раса и др.).[4] Това нарушава присъщата ценност на детето, човешкото достойнство и основни права, което противоречи на Конвенцията. по правата на детето.[5]
Практиката на сурогатното майчинство не зачита правата и човешкото достойнство на децата и ги превръща в стока. То подкопава правото на детето да знае своя произход и да развие семейна идентичност. Дете, родено след договор за сурогатно майчинство, съзнателно е поставено в ситуация на планирано изоставяне от биологичната си майка, както и потенциално от единия или двамата си генетични родители, което има негативни последици в бъдеще. (Пример за това е историята на Оливия Маурел, родена от сурогатство, която тя споделя пред народните представители в парламента в Чехия[6]). Сурогатното майчинство подкопава човешкото достойнство на жените, превръщайки телата им в стока и обект на експлоатация.
Освен това предложенията на белгийското председателство не включват никакви ограничения или изисквания, като например оценка на пригодността на планираните родители в случаите на сурогатно майчинство (както се прави в случаите на осиновяване). Също така не се отчитат рисковете по отношение на произхода или оригиналността на документите – представляващи рискове по отношение на трафика на хора. Сурогатството бе осъдено като трафик на хора в приетата от Европейския парламент на 23.04.2024г. Резолюция за борба с трафика на хора[7].
Изключение от обществения ред, което в крайна сметка е безсилно, тъй като неизбежно води до налагането на споразумение за сурогатно майчинство, няма как да защити националните компетенции на държавите-членки по отношение на брака и семейството. Предложеният регламент, независимо от изключението от обществения ред, ще продължи да нарушава най-добрия интерес на детето и националните правомощия, вкл. като налага признаване на родителството и осиновяванията на деца от еднополови двойки, направени в други страни-членки на ЕС.
Във връзка с гореизложеното, и в продължение на изпратените до Вас писмо и петиция,[8] Ви призоваваме да защитавате правата на децата да имат връзка и с двамата си родители и Конституцията на страната ни, като се противопоставите на Регламента за признаване на родителството и в последващите му обсъждания.
С уважение,
МИХАЕЛА ДЖОРГОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ”
[1] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex%3A52022PC0695
[2] В параграфи 56 и 75
[3] Решението на Европейския съд по правата на човека по делото Mennesson срещу Франция от 2014 г. е единственото решение, посочено в предложението. Европейската комисия умишлено пропуска две противоречащи си съдебни решения: ЕСПЧ се произнесе срещу признаването на сурогатно майчинство на дете, закупено в Съединените щати по делото Valdís Fjölnisdóttir срещу Исландия през 2021 г.; по подобен начин Голямата камара на ЕСПЧ постанови, че Италия е права да не признае родителството на дете, закупено чрез договор за сурогатно майчинство в Русия, в решението Paradiso Campanella срещу Италия от 2017 г. (параграфи 18, 56 и 75).
[4] Саманта Хоули, „Комерсиалната сурогатна индустрия в Украйна оставя следа от бедствия“, ABC News, https://www.abc.net.au/news/2019-08-20/ukraines-commercial-surrogacy-industry-leaves-disaster /11417388; Linsay de Freitas, „Двойка остана „опустошена“ след раждането на сурогатно бебе с „азиатски“ черти“, News24, https://www.news24.com/you/parenting/couple-left-devastated-after-surrogate-baby- е роден-с-азиатски-черти-20190822; Дженифър Лал и Матю Епинет, Развъдчици: подклас жени? Център за биоетика и култура, 2014); Kishwar Desai, „Индийските сурогатни майки рискуват живота си“, The Guardian (5 юни 2012 г.), https://www.theguardian.com/commentisfree/2012/jun/05/india-surrogates-impoverished-die.
[5] Общото събрание на ООН, Конвенция за правата на детето, 20 ноември 1989 г., Обединените нации, Серия договори, том 1577
[6] https://www.youtube.com/watch?v=3vp6MohRCK0&t=2s
[7] https://howtheyvote.eu/votes/168442
[8] писмо до МП от 11.06.2024г. и внесената в МП петицията, качена на https://civilactionbg.com/zashtiti_dezata_i_semeistvoto/ от името на 51 граждански и родителски организации и над 14 450 граждани;
Снимка: pixabay.com
Против сурогатното майчинство съм, такъв закон, позволяваш тази сделка, в никакъв случай не трябва да се приема. Това е свързано с греха на блудството, свързано е и с други смъртни грехове. Сурогатното майчинство е против Божия закон.
Аз също съм бездетна, но се грижа за деца по друг начин, според силите си.
Деца на сурогатно майчинство са жертви през целия си съзнателен живот. Държавата озаконява това престъпление, за да има болни граждани, които да държи по-добре под контрол. Това е болна политика.
Изгледах и прочетох много за суроготното майчинство .Какъв е Извода? Трябва да се създаде изкуствена среда за създаването на деца .Всяка жена има право да бъде майка ,но поради обстоятелства не се случват нещата.В миналото всяка кокошка си люпеше пиленцата ,по късно се създадоха изкуствените люпилни . Това трябва да бъде и с хората да няма връзка втора жена ,а тази която иска да има дете ,а не може .Единственият вариянт е изкуствена среда за износване на детето . Вече медицината е на високо ниво и аз мисля ,че този метод може би е измислен.
Изгледах и прочетох много за суроготното майчинство .Какъв е Извода? Трябва да се създаде изкуствена среда за създаването на деца .Всяка жена има право да бъде майка ,но поради обстоятелства не се случват нещата.В миналото всяка кокошка си люпеше пиленцата ,по късно се създадоха изкуствените люпилни . Това трябва да бъде и с хората да няма връзка втора жена ,а тази която иска да има дете ,а не може .Единственият вариянт е изкуствена среда за износване на детето . Вече медицината е на високо ниво и аз мисля ,че този метод може би е измислен.