Сексуалното образование е възможно от предучилищна възраст

Това стана ясно от отговора на Министерство на науката и образованието (МОН), на запитване на сдружение “Асоциация общество и ценности”, по Закона за достъп до обществена информация.
 
Според Наредба 13 от 21.09.2016г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование[1] същите се осъществяват в процеса на придобиването на всички видове училищна подготовка вкл. предучилищната.
 
“Сексуалното и здравно образование присъстват в разработените и утвърдените нови учебни програми по следните задължителни учебни предмети: Околен свят, Човекът и природата, Биология и Здравно образование,” се казва още в отговора от МОН.

Кажи ‘НЕ’ на Стратегията за детето!

На въпроса с кои неправителствени организации МОН си е партнирало в сферата на здравното и сексуално образование в училищата от институцията отговарят, че “работят и подкрепят различни неправителствени организации, граждани и институции, свързани с инициативи и дейности в сферата на предучилищното и училищното образование, кореспондиращи с водещите политики на Министерството, а не само по посочената проблематика.” 

От МОН не отговарят какви суми и от какви източници са усвоили през последните осем години за провеждане на обучения свързани със сексуалното здраве на подрастващите. МОН отговаря, че разчита на “средствата от държавния бюджет”, и че ги управлява “консолидирано”.

Неотговорени остават въпросите кои неправителствени организации, в кои училища, колко ученици и на каква възраст са били обучени в програми, съдържащи сексуално образование. 

За момента МОН не предвижда промени в учебното съдържание, свързани със сексуалното и здравното образование.

За утвърдените учебните програми, заглавия, автори и издателства на учебни пособия пише, че са достъпни на страницата на институцията[2].

Напомняме, че следствие сигналите на родители във връзка с разпространените „джендър“ анкети по проекта Selfie и брошурите със снимки на хомосексуалисти в училищата просветният министър разпореди[3] да не се допускат анкети, въпросници, информационни материали, беседи срещи и обучения изискващи от учениците да определят половата си идентичност. Същото важи и за разпространението на материали с порнографско съдържание, противоречащи на добрите нрави и на обществените норми на поведение, включително такива съдържащи насилие, нетолерантност, дискриминация и неуважение.

Ако постъпят предложения за подобни практики, учителите трябва да уведомят директора, той от своя страна да докладва случая до регионално управление по образование (РУО) и оттам да съобщят на МОН. При съмнение, че дадена тема е дискусионна и би предизвикала обществено напрежение, а също и че може да бъде използвана за недоверие към институцията, ръководството следва да се съгласува предложението с РУО и МОН. По теми, по които липсва обществен консенсус и не са задължителни допускането им в образователните институции може да се осъществи при вземане предвид мнението на родителите.

Три десетилетия на проучвания доказват, че сексуалното образование в училищата не е ефективна стратегия за обществено здраве,  голям брой негативни последствия. Това се подкрепя от над 100 съвременни проучвания за сексуално образование в световен мащаб за оценка на ефективността от сексуалното образование. Те доказват, че тази стратегия е неуспешна и е основен фактор за голям брой негативни последствия.

[1] https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2136914662

[2] Учебните програми са достъпни на: www.mon.bg/bg/28
Заглавията, авторите, издателствата и учебните пособия, одобрени от МОН са достъпни на: www.mon.bg/bg/10

[3] http://ruo-sofia-grad.com/sites/default/files/letters/mon.pdf

* В края можете да се запознаете с целия отговор на МОН:

Още от съдържанието на Наредба 13:

Според приложение N 1 към Наредба 13 (в Допълнителните разпоредби към чл. 14 ал. 2 т.1. в сила от 29.09.2018г.) например  децата в предучилищна възраст следва да могат да описват “отношение и поведение на възрастни и деца, което нарушава правата”. 

Съгласно изискванията по интеркултурно образование децата в детските градини следва да бъдат запознати с основните човешки права, а тези в началния курс следва да са запознати с международни и национални нормативни документи отнасящи се до човешките права и да развият чувствителност към прояви на дискриминация.

Министърът може да определя и други теми, извън тематичните. (чл. 11 ал. 4) а педагогическият съвет  може да определя приоритетни тематични области.
​
Обучението по отделни тематични области по ал. 1 може да се осъществява от гост-лектори от съответните компетентни институции, от неправителствени организации или от общественици в присъствието на класния ръководител. (чл. 11 ал. 8)