Правозащитни организации приветстват това решение, но предупреждават, че вече се подготвя заместваща инициатива, която да бъде приета с мнозинство.
Европейската комисия се отказва от петгодишния си опит да включи т.нар. „реч на омразата“ и „престъпленията от омраза“ в списъка на престъпленията, за които Европейският съюз може да установява общи определения и наказания. Новината е отразена в Работната програма на Комисията за 2027 г., приета на 4 ноември 2026 г.
Петгодишната законодателна инициатива на Европейската комисия не получи необходимата единодушна подкрепа на държавите членки.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за първи път лансира тази идея в речта си за състоянието на Съюза през 2020 г., а официалната законодателна инициатива беше представена на 9 декември 2021 г. Тя предвиждаше речта на омразата да бъде поставена редом с тероризма, трафика на хора, трафика на наркотици и изпирането на пари сред областите, в които ЕС може да установява общи определения на престъпленията и наказанията за тях.
Български граждани предупредиха за опасностите още при първоначалното предложение
Още при обсъждането на законодателното предложение 40 български граждански организации и над 2400 граждани отправиха призив България да се противопостави на включването на „речта на омразата“ и „престъпленията от омраза“ в списъка на тежките престъпления на ЕС. Това стана в петиция, инициирана от „Асоциация общество и ценности“, в която беше изразена сериозна загриженост, че неясните и подлежащи на субективно тълкуване понятия могат да се използват за ограничаване на свободата на словото, религията и убежденията, както и за избирателно наказателно преследване на хора заради техните възгледи.
Нов опит за регулиране на онлайн изразяването?
Въпреки оттеглянето на първоначалното предложение Европейската комисия не се отказва от намеренията си за законодателни действия в тази област. В Работната програма се посочва, че Комисията обмисля нова директива за борба с онлайн подбуждането към насилие и омраза.
Този подход би следвал различна правна процедура. За разлика от разширяването на списъка по член 83, параграф 1 от ДФЕС, приемането на минимални правила във вече включени области на престъпност може да стане с квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС.
Това поражда нови въпроси относно границите между борбата с действителното подбуждане към насилие и защитата на свободата на изразяване.
Изследователи на свободата на словото предупреждават за необходимостта от особено внимателен контрол, когато след неуспеха да бъде постигнато единодушие се търсят други правни основания за преследване на сходни законодателни цели.
Какво означава това за Европа?
Европейското законодателство вече задължава държавите членки да криминализират публичното подбуждане към насилие или омраза, основано на раса, цвят на кожата, религия, произход или национална или етническа принадлежност. Това задължение произтича от Рамково решение 2008/913/ПВР.
Следователно оттеглянето на инициативата не означава премахване на действащите европейски правила срещу подбуждането към насилие и омраза. То обаче показва, че държавите членки не постигнаха необходимото единодушие за предоставяне на допълнителни правомощия на ЕС в тази област.
Свободата на словото е основен стълб на демократичното общество. Защитата ѝ изисква ясни правни граници, правна сигурност и гаранции, че борбата с насилието и престъпленията няма да се превръща в средство за ограничаване на мирното изразяване на мнение.
По информация на: Европейска комисия, Работна програма за 2027 г., приложение II, позиция № 14; законодателно предложение COM(2021) 777 final.
Официален документ: https://commission.europa.eu/document/download/9ad0afe2-f9a8-46e9-bd3b-74c2de496c48_en?filename=COM_2026_710_1_annexe_EN.pdf
Петицията „Защити свободата на словото!“, подкрепена от 40 граждански организации и над 2400 граждани: https://civilactionbg.com/campaign/zashtiti-svobodata-na-slovoto
