Новата Стратегия за равенство на LGBTIQ+ 2026–2030 на Европейската комисия разширява въведената през 2020 г. политическа рамка и поставя джендър идентичността и „самоопределянето“ в центъра на политиката на ЕС за равенство, като същевременно пренебрегва защитата, основана на биологичния пол, на жените и момичетата. Макар и да не представлява правен акт, стратегията насочва финансиране, законодателство и институционално прилагане както на ниво ЕС, така и на ниво държави членки. Приета без демократичен контрол, стратегията прокарва програма, създадена от транс активистки лобита в Брюксел – много от които директно финансирани от Комисията и с голямо влияние в институциите на ЕС.
Въпреки протестите от организации за правата на жените, лесбийки и гейове, родители и лица, които се завръщат към биологичния си пол, Комисията прокарва закони за самоопределяне без възрастови ограничения и се стреми да наложи джендър идентичността във всички сфери на политиката: гражданско общество, жилищно настаняване, транспорт, икономика, здравеопазване, образование, наказателно право, семейно право, външна политика, убежище и – в особена степен – правата на жените. Въпреки това няма направена оценка на въздействието върху жените и момичетата, децата, младежите, лесбийките и гейовете.
Най-показателно е добавянето на „плюс“ към абревиатурата, което показва, че Комисията напълно е възприела тази идеологическа рамка – сякаш се опитва да прибави безкрайност към вече безкрайния списък от идентичности. Резултатът не е сериозен политически документ, а такъв, който крие рискове от сериозни и непредвидени последици за правото и управлението в Европа.
Области на загриженост
Особено тревожно е, че Европейската комисия възнамерява да наложи неясната концепция за „джендър идентичност“ като защитена категория, равностойна – а дори и разширяваща – сексуалната ориентация съгласно Хартата на ЕС. Този подход приема, че „джендър идентичност“ е измерима и реална категория, като същевременно игнорира основния конфликт със сексуалната ориентация, която е основана на биологичния пол, както и идеята, че хетеросексуални лица от противоположния пол могат да се „идентифицират“ като хомосексуални.
Стратегията се базира основно на данни от Агенцията за основни права (FRA) и проучвания на Евробарометър, и двете от които страдат от значителни методологични недостатъци. Сред тях са: смесването на пол, полова роля и джендър идентичност; сливането на джендър идентичност със сексуална ориентация; и разширяването на защитените характеристики отвъд изброените в Хартата на ЕС. Това води до включването на кросдресъри – мъже, които понякога носят стереотипно женски дрехи – като транс хора и съответно класифицирани като уязвими жени, което подчертава концептуалната несъгласуваност на данните, на които се основава стратегията.
В рамките на тази идеологически повлияна стратегия, се повдигат редица сериозни опасения:
🟡 Чрез насърчаване на законово самоопределяне без възрастови ограничения, Комисията прокарва закони, основани на чувства, а не на реалността. Това заличава защита, основана на биологичния пол, за жените и момичетата, премахва мерките за защита на непълнолетни и оказва натиск върху държавите членки да отменят родителски и медицински контрол.
🟡 Планът на Комисията да изгради база данни за забрана на “конверсионните практики” в целия ЕС смесва съвсем различни явления: насилствени опити за промяна на сексуалната ориентация с всяка терапевтична, родителска или образователна намеса, която не утвърждава декларираната джендър идентичност на човек. Такъв подход криминализира разговори и терапии с уязвими деца и юноши, които изпитват дистрес поради своя пол или сексуална ориентация. Обединявайки тези категории, Комисията използва ненадеждни данни и проправя път за законодателство, основано на идеология.
🟡 Инициативата на Комисията за включване на “реч на омразата” и “престъпления от омраза”, мотивирани от джендър идентичност в списъка на криминалните престъпления съгласно член 83 от ДФЕС, представлява опит за налагане на понятие, което няма ясно или законово определение. Въвеждането на толкова неясна и субективна категория в наказателното право подкопава правната яснота, отслабва защитата на жените и накърнява свободата на изразяване.
🟡 Като насърчава държавите членки, при транспонирането на Директивата на ЕС за насилието срещу жени, да класифицират TQI+ лицата като особено засегната група жени, стратегията заличава самата категория „пол“ и подкопава самото понятие за насилие срещу жени.
🟡 Промяната на рамките за събиране на данни за равенство, така че да включват „джендър идентичност“ в статистиките на Евростат и националните данни – под наблюдението на FRA и EIGE – изкривява демографската информация и подкопава надеждността на мониторинга за равенство в ЕС.
🟡 Разширеното обучение на полицията и съдебната система относно „ЛГБТИK-фобия“ налага предписана идеологическа интерпретация в работата на правоохранителните органи и съдебната власт.
🟡 Обвързването на финансирането от ЕС с идеологическо съответствие представлява сериозен демократичен проблем и може да доведе до това, че регионални власти, граждански организации или образователни институции ще бъдат лишени от финансиране, ако поставят под въпрос или не подкрепят програмата на Комисията за ЛГБТИK+.
🟡 Удвояването на финансирането за ЛГБТИK+ инициативи по новата програма CERV+ затвърждава едностранен модел на разпределение на средствата и отклонява публични ресурси от балансирани инициативи за равенство.
🟡 Натискът от страна на Комисията за приемане на Регламента за признаване на родителството между държавите членки, който включва и признаване на сурогатното майчинство, нарушава националната компетентност в областта на семейното право и пренебрегва собствените правни стандарти на ЕС за репродуктивна експлоатация, насилие срещу жени, трафик на деца и хора – всички забранени съгласно правото на ЕС.
🟡 Обвързването на напредъка в процеса на присъединяване към ЕС с изпълнение на ЛГБТИК+ приоритетите налага идеологически условия, които надхвърлят Копенхагенските критерии и превръщат политиката на разширяване в инструмент за политика на идентичността.
🟡 Активното прилагане на решения на Съда на ЕС и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по въпроси на джендър идентичността от страна на Комисията централизира съдебната интерпретация на равнището на ЕС и показва опит за използване на съдебната власт на Съюза за прокарване на политически цели извън първоначалния обхват на тези решения.
🟡 Чрез създаването на Политическия форум на ЕС за ЛГБТИK+, съставен от транс активистки организации, Европейската комисия допълнително институционализира едностранното влияние на специални интереси.
В обобщение: всички тези мерки сочат към широкомащабен процес на институционално овладяване, при който спорната и научно необоснована концепция за „джендър идентичност“ се третира като установено право и се интегрира в политическите механизми на ЕС без демократичен дебат, доказателства или оценка на въздействието.
👉 Призоваваме ви да се информирате и да споделите тези факти с вашите представители в националния и Европейския парламент.
Вашият глас и вашата активност могат да окажат реално влияние върху решенията, които засягат бъдещето на нашите деца и обществото ни.
Анализът по-горе е изготвен от Athena Forum athena-forum.eu и публикуван със съкращения.
Източник: https://athena-forum.eu/publications/policy-brief-the-eu-lgbtiq-strategy
Превод от английски език: Асоциация Общество и Ценности
Още по темата: Европейската комисия иска децата свободно да променят пола си по документи
