Закони за “речта на омраза”

Защо демокрацията се нуждае от истинска свобода на изразяване

Национални правителства, технологични компании и международни агенции използват термина „реч на омразата“ по различни начини в различни документи. Няма общоприето определение за „реч на омразата“ и повечето опити разчитат на неясно дефинирани термини и субективност.
 
Опасни двусмислени закони
 
Стотици драконовски закони за наказателна реч съществуват в Европа. В Австрия „обидата или омаловажаването с намерението да се наруши човешкото достойнство на другите“ води до двугодишна присъда в затвора[1]. В Гърция „публичната обида на Бог“ води до присъда от две години затвор[2], а в
Дания, обиждайки знамето на Обединените нации, носи същото наказание[3]. В Унгария самата държава може да бъде жертва на „речта на омразата“, като разпалването на омраза срещу унгарската нация потенциално носи три години затвор[4].

---

Подобни закони съществуват в цяла Европа, с правоприлагане, фокусирано върху онези, които не споделят вижданията на държавата по определени обременени политически теми. Следователно в Европа от двадесет и първи век публичните, а понякога, дори и частните, дискусии за абортите, имиграцията, исляма, брака и еднополовите връзки са много рискови.

Законите за „реч на омразата“ накърняват демокрацията

Тъй като законите за „речта на омразата“ разчитат изключително много на субективни и неясни термини (такива като: „обида“, „омаловажаване“ и „засягане“) те се тълкуват непоследователно и произволно се налагат. Обикновено „речта на омразата“ се счита за омраза по отношение на слушателя, което го прави субективен и често без никакво или малко внимание към съдържанието на самата реч.

Поради неясния и субективен характер на тези твърдения, властите следва да решат кои дела да продължат  да водят. Това често води до насочване към малцинствени групи или към мненията на онези, които не са съгласни. В някои случаи дори фактът, че казаното е очевидно вярно, не е защита.

Не само говорната реч привлича вниманието на цензурата, но и активността онлайн. Интернет гиганти, включително Facebook, Twitter, Google и Microsoft, си партнират с Европейската комисия за активно премахване на „речта на омразата“ онлайн[5]. На практика това доведе до значителна цензура върху интернет платформите, с много малко яснота за това как се взима всяко решение какво потребителско съдържание да се премахне и как такива решения могат да бъдат обжалвани.

Важността на свободата на изразяване в обществото

Свободата на изразяване несъмнено е една от най-основните свободи и заема видно място във всички основни договори за правата на човека и национални конституции по целия свят.

Член 10 от Европейската конвенция за правата на човека гарантира, че всеки има право на свобода на изразяване, а в знаковото дело Handyside срещу Обединеното кралство[6] Европейският съд по правата на човека признава, че:
Свободата на изразяване представлява един от основните фундаменти на [демократичното] общество, едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек … тя е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които се приемат благосклонно или се считат за обидни или се третират с безразличие, но също така на онези, които обиждат, шокират или притесняват държавата или който и да е сектор от населението. Такива са изискванията на този плурализъм, толерантност и широкомислие, без които няма „демократично общество“.

Освен това Европейският съд подчерта, че държавите са положително задължени да създадат благоприятна среда за участие в публичния дебат от всички засегнати лица, което им позволява да изразяват своите мнения и идеи без страх[7].

Публикации съдържащи реч на омразата (в %)

​Премахване на съдържание от IT комании (в %)

Законите за „реч на омразата“ пречат на свободата на изразяване

Законите за „реч на омразата“ свиват границите на свободата на словото и създават смразяващ ефект върху множество важни дискусии. Предвид неясния характер на „речта на омраза“, гражданите се стараят да избягват включването си в деликатни или потенциално обидни теми от страх, че това може да бъде квалифицирано като „реч на омразата“ и да доведе до наказателно разследване.

Това неправомерно ограничава личната свобода, тъй като хората трябва да могат свободно да изразяват своите мисли, идеи и лични убеждения. Това също така задушава дебата, различията в мненията или непопулярните възгледи и създава климат на подозрение и недоверие. Законите за „речта на омразата“ отварят вратата към неоснователни съдебни спорове и инкриминиране на „рационална“ или „нормална“ реч, на неясни и необосновани основания.

„Речта на омразата“ може в крайна сметка да означава каквото държавните органи счетат, че означава. Това дава изключително много правомощия на държавата да контролира речта на своите граждани. След като се приеме предпоставката, че държавата може да даде или отнеме правото да се говори свободно, няма граница до къде тя може да стигне.

​
Необходими и обосновани ограничения на свободата на изразяване

Има ограничения върху правото на свобода на изразяване, съдържащи се в член 10, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека, но всички ограничения трябва да се считат за „необходими в демократичното общество“ и пропорционални на преследваната легитимна цел[8].

По делото Handyside Европейският съд отбеляза, че прилагателното „необходим“ предполага съществуването на „належаща социална нужда“ и думата не притежава гъвкавостта на изрази като „полезен“, „разумен“ или „желателен“.

Свободата на изразяване може законно да бъде ограничена в ограничени и специфични ситуации, които включват подбуждане към непосредствено незаконно физическо насилие. Но такива граници трябва да останат изключение, което е тясно тълкувано, добре дефинирано и пропорционално.

Законите за „реч на омразата“ не отговарят на тези стандарти, защото са неясни, субективно дефинирани и позволяващи произвол. Нещо повече, такова ограничение не може да се приеме по отношение на непроверимите твърдения, че подобна реч ‘вреди’ на обществото или отделните хора.

Реални хора са засегнати

Тези закони за „реч на омразата“ могат да разрушат репутацията и професионалното развитие на хората, дори когато в крайна сметка не доведат до наказателно преследване. В този смисъл процесът се превръща в наказание, а други биват възпирани да правят подобни изявления в бъдеще.

През 2007 г. полицията призова британския евангелист Джулиан Хърст да не раздава великденски листовки, които съдържали снимка на цвете нарцис с надпис: „Нов живот, свежа надежда“. Това се случило, след като представител на обществеността счел за обидно, че църквата ще раздава великденски листовки в част от града, където имало „очевидно по-голяма гей общност“.

През декември 2010 г. 63-годишният пенсионер Хелмут Гризе беше обвинен съгласно австрийския наказателен кодекс за „пренебрежение на религиозни символи“, закон, който обикновено се използва срещу неонацисти, които оскверняват еврейските гробове. Гризе е пял от удоволствие в градината си в стила йоделинг. Неговите съседи мюсюлмани твърдят, че йоделинг пеенето е опит за подигравка и имитация на призива на молитвата на Муедзин. За да избегне скъпа съдебна битка, Гризе се съгласява да плати глобата от 700 евро.

През 2012 г. ирландският епископ Филип Бойс е разследван за „реч на омразата“, след като проповядва „обидна“ проповед. Изявлението му, че църквата е била „атакувана отвън от стрелите на светска и безбожна култура“, е било достатъчно, за да предизвика полицейско разследване по искане на водещ атеист. Въпреки че неговата проповед може да е била леко обидна за някои части на обществото, тя е трябвало да бъде разрешена като част от здравословен дебат за текущото морално състояние на културата[9].

[1] Раздел 283 от Австрийския наказателен кодекс. Този закон и други, разгледани в този брифинг, са допълнително разгледани в: P Coleman, „ ‘Censored: How European ‘hate speech’ laws are threatening freedom of speech’ (Vienna, 2016).

[2] Раздел 198 от Гръцкия наказателен кодекс

[3] Раздел 110 (д) от Датския наказателен кодекс

[4] Член IX (5) от Конституцията на Унгария

[5] Вижте Съобщението за медиите на Европейската комисия: Европейската комисия и IT компаниите обявяват Кодекс за поведение относно незаконния онлайн език на омраза <http: // europa. eu / rapid / press-release_IP-16-1937_en.htm>

[6] Заявление № 5493/72, 7 декември 1976 г.

[7] Динк срещу Турция, жалба № 2668/07, 6102/08, 30079/08, 7072/09 и 7124/09, 14 септември 2010 г., § 137

[8] Sunday Times срещу Обединеното кралство, Решение на Европейската комисия, прието на 18 май 1977 г., Серия B, бр. 28, 64, § 194

[9] За над 50 случая, включващи „реч на омразата“, вижте книгата на Paul Coleman, ‘Censored: How European ‘hate speech’ laws are threatening freedom of speech’ (Vienna, 2016)

Източник: https://adfinternational.org/resource/hate-speech-laws/

Превод от английски език: Асоциация Общество и Ценности

Снимка: https://theconversation.com