Семейството, основано на брачния съюз на един мъж и една жена, е в основата на обществото и надежда за човечеството. Семейството се е доказало като най-добрата основа за изграждане на всяка позната в историята цивилизация. То е ключово за хармоничното развитие, просперитета и мира на всяко общество. То е също източник на нов живот, естественото убежище за децата, и мястото, където децата се възпитават в ценностите, необходими за личното благосъстояние на отделния човек и обществото като цяло.
Като естествената и основна градивна единица на обществото, семейството има право на закрила от обществото и държавата.
В цялата история, народи са били в състояние да оцелеят множество бедствия, нашествия, глад, земетресения, епидемии, депресии, но те никога не са били в състояние да оцелеят при разпадането на семейството. (Дж. Д. Ънуин, историк и изследовател на много култури, изчезнали през вековете, установява, че отхвърлянето на брака и на сексуалния морал е водещ фактор за заличаването на нациите.)
1. Бракът е препоставка за едно здраво, стабилно общество. Здравите бракове изграждат здрави общества, а нездравите бракове водят до нестабилни и разпокъсани общества. Обществото предоставя облаги на брачните двойки, защото хората, сключили брак, са поели социална отговорност. Още Джон Лок е нарекъл брака „първата общност на човечеството“. Много преди него – през І в. пр. Хр. римският държавник и оратор Цицерон казва: „Бракът е първичната спойка на обществото.”
Бракът като форма на съюз за цял живот е съпътствал всички човешки постижения и неговото възприемане е предшествало всички прояви на социална енергия. Нерушимата моногамия трябва да се разглежда като първоизточник на цялата обществена активност, като необходимо условие за човешкото развитие.
Когато браковете се разпадат, обществото среща затруднения да запази своето единство. Ще посочим само един пример: разпада на афро-американските семейства в САЩ и произтичащите от това негативни последици.
Социалната цена за разбиването на брака и семейството е потвърдена в множество изследвания.
2. Бракът е основополагащ за продължаването на човешкия род. Бракът е изключително важен за запазване на стабилни показатели при раждаемостта. Съжителството на семейни начала няма същия ефект по отношение на продължаването на рода както брака.
Международната статистика потвърждава връзката между намаляването на браковете и спада на раждаемостта. През последните 30 години по-малкото сключени бракове очевидно допринасят за по-ниска раждаемост. В Ирландия например 43% -спад на сключените за първи бракове между 1974 и 2003 г. води до спад от 50% в общото ниво на раждаемостта. В Испания 42% -намаляване на браковете е последвано от 59% спад на раждаемостта. В Австралия тези проценти са спад от 23% за браковете и 32% за раждаемостта.
Тези числа показват, че упадъкът на традиционните брачни ценности води до все по-малка раждаемост и намаляване на нацията. Естественият брак между мъж и жена и отговорността за раждане на деца вървят ръка за ръка.
3. Бракът между мъж и жена е основата на успешното семейство и най-добрият начин за защита и подкрепа на цялостното развитие на децата. Обществена роля на брака е да свърже майките и бащите с децата им и един с друг. Това позволява на децата да познават и да бъдат познавани от биологичните си родители, които имат законовите права за тяхната грижа. Така децата имат достъп до тяхното генетично, културно и социално наследство. Макар че това невинаги е възможно, децата имат най-високи шансове за добър живот, когато са отгледани от биологичните си родители, сключили брак.
Изследванията показват ясно, че децата, израснали в семейство от двама родители, проявяват по-ниска склонност от останалите деца към широк спектър от когнитивни, емоционални и социални проблеми не само през детството си, а и по-късно като възрастни.
ЗДРАВЕТО НА ДЕЦАТА е силно свързано със СТРУКТУРАТА НА СЕМЕЙСТВОТО
· Вероятността от детска смъртност е по-висока при онези момчета и момичета, които живеят в семейства без брак, независимо от расата, възрастта или дохода на майката.
· Разводът на родителите е рисков фактор за широк спектър социални и психологически проблеми през годините на съзряването и в зряла възраст, включително слаби постижения в учебния процес, ниско самочувствие, психологически дистрес, престъпност и рецидивизъм, взимане на наркотици, преждевременна сексуална активност, криминални действия в зряла възраст, депресия и склонност към самоубийство.
· Майката и бащата имат специфичен принос за развитието на детето. Отсъствието на бащата създава рискове за децата, които отсъствието на майката не причинява. (множество здравословни проблеми, сред които наднормено тегло, емоционални проблеми (например анорексия, депресия, безпокойство, агресия и злоупотреба с наркотици), ранна полова активност и др.
· Децата, заченати чрез изкуствено оплождане с дарена сперма, често изпитват чувство на загуба от това, че не познават бащите си.
· Децата, отгледани от хомосексуалисти, са травмирани емоционално и социално.
ЕМОЦИОНАЛНОТО И ФИЗИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦАТА се определя от СТРУКТУРАТА НА СЕМЕЙСТВОТО
· Децата се развиват най-добре по всеки показател, когато са отгледани в семейство с двама родители – майка и баща, които са сключили брак.
· Децата в семейства с доведен родител като цяло имат повече емоционални проблеми и по-нисък успех в училище от децата на женени родители.
· В годините на израстването си децата се нуждаят от емоционална и физическа близост със своите родители – особено с родителя от същия пол. Така те развиват здраво усещане за своя пол като мъж или жена.
· Определящо в развитието на децата е да наблюдават допълването между половете при двамата родители. Липсата на добър модел за подражание създава проблеми, особено за млади мъже.
· Хомосексуалните двойки не могат да създадат същата среда за децата, както хетеросексуалните. Причината е, че хомосексуалните двойки не могат да изявят същото ниво на различност, взаимно допълване и отвореност към новия живот.
· Психични разстройства обикновено не се развиват толкова често и толкова сериозно при хора, уверени в половата си идентичност. А половата увереност се подхранва в здрави, цялостни семейства с емоционално стабилни взаимоотношения, запазен морал, несексуално утвърждаване на половите признаци при децата и добър, неразколебан пример от страна на родителите за качествата на двата пола. Там, където родителите учат децата си да изпитват постоянно доверие към тях, всяко дете се идентифицира с родителя от същия пол и се научава как да се отнася добре към хората от другия пол чрез своето живо общуване с втория си родител.
· Децата са по-щастливи и по-здрави, когато признават и приемат своите полови различия.
· Обърканите по отношение на пола си имат повече емоционални, мисловни и психологически проблеми. Например транссексуалните, бисексуалните и травеститите изпитват редица затруднения, дължащи се на половата им дезориентация.
· Сексуалното развитие на младите хора до голяма степен произтича от социалната и семейната среда. Ето защо в общество, насърчаващо хомосексуализма, (чрез образователната система, узаконяването на еднополовите бракове, медиите и др.) ще нараства броят на хората, които се определят като хомосексуалисти.
· По отношение на участието в еднополови сексуални връзки има значителна разлика между децата от хетеросексуални и хомосексуална семейства.
· Статистиката показва, че хомосексуалността води до драстично по-ниска средна продължителност на живота (до 20 г. по-ниска).
· Специалисти твърдят, че хомосексуализмът и отглеждането на здрави деца са взаимно несъвместими.
· Има важни за развитието, статистически значими разлики между деца, отгледани от хомосексуални родители, и деца, израстнали с хетеросексуални баща и майка. Например при децата, отгледани от хомосексуалисти, има по-голямо насърчаване от страна на родителите към прояви на транссексуално поведение, по-често носене на дрехи, характерни за другия пол (кросдресинг), както и транссексуални игри или поведение.
ЗАЩИТАТА НА ДЕЦАТА и ТЕХНИТЕ ПРАВА са дълбоко свързани със СТРУКТУРАТА НА СЕМЕЙСТВОТО
· Децата са изложени на най-голям риск, когато растат в среда, различна от естествената семейна единица.
· Хомосексуалната злоупотреба с деца е многократно по-висока от хетеросексуалната.
· Рискът от малтретиране на децата е значително по-висок в домакинства без брачен съюз, където липсва естествената семейна среда.
· Никой няма правото да има дете. Децата не са предмети, спрямо които останалите хора имат права.Децата са хора със собствени права. Ние няма да бъдем в състояние да поддържаме обществото свободно, ако някои хора се превърнат в предмети, създавани от други хора за собствените им цели. Не е справедливо законът да постановява, че възрастните имат правото да имат това, което искат, а именно партньори от същия пол, докато децата трябва да приемат това, което им дадем, независимо какво е.
· Дезориентацията на пола значително увеличава риска децата да страдат отсексуални посегателства. Нашето общество е отговорно да защити децата от психологическа и сексуална експлоатация.
· Без брака между мъж и жена няма да има институция, която специфично да защитава правото на децата да общуват и с двамата си родители. Еднополовият брак разделя децата поне от единия им родител. Използването на дарена сперма или яйцеклетки задължително носи след себе си разделянето на детето от единия или двамата му родители.
· Приемането на еднополовия брак създава допълнителни правомощия за прилагането на изкуствено оплождане. „Правомощия” за прилагането на изкуствено оплождане означава, че всеки с пари може да прави каквото си иска. Това не може да бъде правилно от която и да е морална или религиозна гледна точка. Въпреки това защитата на еднополовите бракове води развитието на законодателството в тази посока.
4. Браковете повлияват положително благосъстоянието на обществото. Стабилните бракове водят до стабилни общества, които допринасят за по-добро икономическо развитие.
Бракът влияе сериозно на икономическото благосъстояние чрез следните механизми:
· икономии, постигнати чрез по-разумни и планирани разходи,
· спестявания, основани на дългосрочни инвестиции,
· събиране на имущество,
· споделяне на риска,
· разделение на труда,
· намаляване на бедността.
Бракът сам по себе си повишава доходите на мъжа средно с 15%, отчасти поради разделението на труда. Семейните мъже печелят повече на час, но и работят повече от несемейните мъже с подобни характеристики на пазара на труда. Работещите, които са семейни, обикновено са по-благонадеждни и продуктивни. Когато в дома има мир и сигурност, това помага на работещите да бъдат по-концентрирани и ефективни в своята работа. Семейните мъже са отдадени на професията си, по-рядко напускат своята работа и имат по-здрави и стабилни лични навици (свързани със съня, начина на хранене и ниската консумация на алкохол).
Обратното също е вярно – разпадането на брака има огромна цена за обществото. Австралийско правителствено проучване установява, че разводите и разпадът на семействата струват на обществото
2,8 млрд долара годишно. Разводът се отразява негативно в икономически план и на двамата партньори, но жените страдат от по-голям спад на доходите (стандартът на живот на съпругите спада с 27% след развода).
Последици от политики, които редефинират брака Редефинирането на брака изисква от държавата да се откаже от съпружеското разбиране на брака. Ако държавата редефинира брака по един начин, тя ще го направи и по друг (узаконяване на полигамията, педофилията и т.н.).
Така държавата не може повече да насърчава това, което е най-доброто за децата. С легализирането на хомосексуалните бракове се отнема правото на децата на майка и баща.
Еднополовият брак променя брака от институция, в центъра на която са децата, в институция съсредоточаваща се върху възраснтите. Промяната на дефиницията какво е брака води до това държавата да се откаже от съпружеското разбиране на брака. Съюзът между съпруга и съпругата, няма да е привилегировано условие за възпитанието на детето.
Примери за последиците от промененото статукво на брака:
След легализирането на гей-браковете следват искания за легализиране на брака с множество парньори (Холандия, Финландия, Канада и др.), основава се партия на педофилите с искания за секс с деца от 12 г. възраст (Холандия) и др.
В Швейцария професорка по частно право призовава в становище, полигамията и кръвосмешението да бъдат признати като форми на съжителство. На практика тя иска да се премахне брака.
До юни миналата година: 15 страни в света са признали хомосексуалните бракове – Англия, Франция, Холандия, Белгия, Испания, Португалия, Дания, Швеция, Норвегия, Исландия, Република Южна Африка, Канада, Аржентина, Уругвай и Нова Зеландия, както и 26 щата в Бразилия. В САЩ, еднополовите бракове са разрешени в 9 щата и федералния окръг Колумбия, който включва столицата Вашингтон.
През юни, 2014г. Словакия стана седмата страна членка на ЕС след България, Литва, Латвия, Полша, Унгария и Хърватска, дефинирала в Конституцията си, че бракът е съюз между един мъж и една жена, опровергавайки неверните твърдения,че има обща тенденция към признаване на еднополовите „бракове“ в Европа.
През 2012 г. Словения и Австралия отхвърлиха хомосексуалните бракове.
Огромни про-семейни движения се сформираха във Франция срещу узаконяване на еднополовия брак и осиновяванията. Хомосексуалисти подкрепиха просемейните организации и заговориха за отрицателните последствия на това да бъдеш отгледан от еднополови родители. Една трета от новоизбраните евродепутати във Франция (27 от 72) са се ангажирали да защитават правото на живот, достойнството и свободата на личността, брака между мъж и жена и др. в декларация преди изборите.
Все повече еднополови родители (в страни, където гей-бракът е узаконен) говорят за това, че това е насилие и има сериозни последствия за децата в тези семейства.
информацията е събрана от Екатерина Иванова от Асоциация Общество и Ценности
Библиография:
21 причини да смятаме, че полът има значение
77 причини да подкрепяме брака между мъж и жена
Световна декларация за семейството и др.
