Фондът Alliance Defense Fund е международна правна асоциация, учредена включително и с цел защитата на родителските права, свободата на образование и домашното образование.

Фондът Alliance Defense Fund е признат от Обединените нации, Европейския парламент, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и от Агенцията на Европейския съюз за основните права. Фондът се е явявал (и се явява и понастоящем) по множество дела пред Европейския съд за правата на човека, Върховния съд на Съединените щати и пред щатските върховни съдилища. Въпросът за правото на домашно образование в България е от най-висока институционална важност за нашата организация, обединяваща повече от 1600 адвокати.

Правото на домашно образование се е превърнало в основен въпрос за западните демокрации. Това право се прилага във всички 50 американски щата  и в Канада, както и в голяма част от страните в Европа. Академичният успех на учениците, които са били обучавани в домашни условия, не може да бъде подценяван.

Нещо повече, съгласно Протокол 1, член 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която обвързва правно Република България, държавата трябва да зачита правото на родителите да отглеждат своите деца в съответствие със своите религиозни и философски убеждения през целия курс на образование на децата. Това задължение е широко по обхват, тъй като се прилага не само до съдържанието на образованието и начина, по който то се преподава, но и спрямо изпълнението на всички „функции”, поети от държавата. Глаголът „зачита” означава повече от „признава” или „взема под внимание”. 

Множество международни документи утвърждават родителите като първичните и основни учители на своите деца. Дори само поради този факт родителите имат най-големите права и съответно носят най-голямата отговорност за образованието на своите деца. Държавните институции следва да им помагат в тази задача; училищата следва да търсят сътрудничеството на родителите и в никакъв случай не следва да изземват правата на децата и правата на родителите чрез налагане на децата на образование, противоречащо на това, което те получават от своите родители. Държавата, също така, има задължението да зачита правото на домашно образование като алтернатива на държавните и общински училища.

Всеобщата декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А (ІІІ) на Общото събрание на ООН на 10.12.1948 г., провъзгласява в член 26, алинея 3: „Родителите имат право с приоритет да избират вида образование, което да получат техните деца.”

Конвенцията за правата на детето, приета от Обединените нации, ясно постановява, че правата на родителите не са съпоставими с правата на децата. Нещо повече, родителите, като хора, които обичат децата си най-много, са тези, на които е възложено и следва да решат за образованието на техните деца. Относими извлечения от Конвенцията са следните цитати:

Член. 5. Държавите – страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или, в зависимост от случая, на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. [Подчертаването е на автора.]

Член 18.: 1. Държавите – страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето.Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето.Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.
2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция,държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата. [Подчертаването е на автора.]

Също толкова относимият Международен пакт за гражданските и политически права (МПГПП) прогласява в член 18, алинея 4: „Държавите – страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.” Отново, правната дефиниция на „убеждения” включва и домашното образование.

На следващо място, Конвенцията срещу дискриминация в образованието провъзгласява в член 5, алинея 1, б. „б”, че е съществено важно държавите – страни по конвенцията да зачитат свободното право на „родителите и в съответните случаи законните настойници трябва да имат възможност: 1) да избират за своите деца и други учебни заведения освен държавните, ако те са съобразени с минималните условия и норми, предписани или одобрени от компетентните власти, и 2) да осигуряват съобразно с условията на законодателството във всяка страна религиозно и морално възпитание на децата според своите собствени убеждения, както и никое лице или група лица да не получават по принуждение религиозно обучение, несъвместимо с техните убеждения.” 

Международното право е много ясно и категорично относно правото на родителите да избират тяхна собствена форма на обучение на техните деца. Нещо повече, домашното образование се е превърнало в отличителен белег на демократичните общества. Фондът Alliance Defense Fund приканва българските държавни и общински органи да зачитат и изпълняват своите задължения към международните актове, които България е ратифицирала, както и да зачитат родителското право на домашно образование.

С уважение,

Роджър Киска
Правен консултант
Фонд Alliance Defense Fund
821 08 Братислава, Република Словакия
ул. „Косичка” № 46
тел.: +421 918 427 157
ел.поща: [email protected]

 от 16 декември 2010 г

За статистическа информация относно успеха на домашно образованите деца в сравнение с децата, обучавани в държавни и общински училища, моля посетете: http://www.hslda.org.
ЕСПЧ, Kjeldsen, Busk Madsen and Pederson с/у Дания, решение от 7 декември 1976, § 52. Виж също: ЕСПЧ, Дело Фолгеро и други с/у Норвегия, молба № 15472/02, решение от 29 юни 2007., § 84(c).
ЕСПЧ, Дело Фолгеро и други с/у Норвегия, op. cit..
Всеобща декларацияза правата на човека, ОС резолюция 217A (III), ООН Док. A/810 при 71 (1948).
United Nations, Convention on the Rights of the Child, G.A. Res. 44/25, annex, 44 U.N. GAOR Supp. (No. 49) at 167, U.N. Doc. A/44/49 (1989), entered into force9.2.1990.
United Nations, International Covenant on Civil and Political Rights, GA res. 2200A (XXI), 21 UN GAOR Supp. (No. 16) at 52, UN Doc. A/6316 (1966); 999 UNTS 171; 6 ILM 368 (1967)
General Conference of the United Nations Educational, Scientific, and Cultural Organization, Convention Against Discrimination in Education (1960), entered into force 22 May 1962.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *