
ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ГРАЖДАНСКАТА КОЛЕГИЯ НА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ,
С това писмо се обръщаме към Вас във връзка с т.д. № 2/2020 г. на ОСГК, касаещо въпроса: дали и при какви условия лице, което твърди че е транссексуално може да промени пола си по гражданско състояние.
Надяваме се писмото по-долу, подготвено с помощта на международни експерти в областта на човешките права и семейните политики да допринесе в това да вземете най-доброто решение, отстоявайки българската национална идентичност, ценности и Конституция, с оглед живота, здравето и бъдещето на децата и поколенията след нас.
Общото между нас, хората, и животните е фактът, че сме телесни създания. Нашето тяло не е нещо, в което случайно живеем, нито нещо, което просто ни принадлежи. Нашите тела са неделима част от нас. Те ни съставляват.
Нашият пол е важна част от това кои сме. Човешките същества се размножават по полов път – ново човешко същество възниква чрез съединяването на женската полова клетка (яйцеклетка) с мъжката полова клетка (сперматозоид). Това означава, че и мъжът (баща), и жената (майка) са необходими за създаване на потомство. Човешката репродуктивна система е разделена на две части – мъжка и женска. Едното няма смисъл без другото. В зависимост от нашата роля в размножаването ние сме или мъже, или жени.
Полът е сложна и дълбоко вкоренена реалност. Започва в самия момент на зачеването, когато обикновено получаваме (генотип) или XX полова хромозома (момичета), или XY полова хромозома (момчета). Y хромозомата е отговорна за развитието на мъжките полови органи; следователно наличието на Y хромозома представлява мъж, докато липсата на Y хромозома представлява жена. При нормалното човешко развитие генотипът дава основа за фенотипа – момчетата започват да развиват тестиси, а момичетата яйчници, които произвеждат полови хормони, които допълнително влияят на сексуалното ни развитие като мъже и жени. Когато се роди бебе, обикновено можем да кажем дали е момче или момиче. Сексуалното развитие завършва след пубертета. Нашият пол е дълбоко вкоренен в цялото тяло, във всяка телесна система, особено в нашата репродуктивна система. Той присъства във всяка клетка на нашето тяло и може да бъде идентифициран чрез научен метод – ДНК тест. При хората полът не може да се промени.
Възможно е да има различни дефекти или отклонения от нормалното развитие – както на ниво генотип (като тризомия на половата хромозома), така и на фенотип. Понякога дори може да е трудно да се определи от кой пол е дадено лице, защото са налице полови характеристики и на двата пола (хермафродити или интерсексуални хора). Но отклоненията от нормата не означават, че човек не е мъж или жена – в зависимост от ролята ни в репродукцията (макар и мъж или жена с увредена репродуктивна система, както може да бъде).
Нашият пол – мъжки или женски – е биологична реалност. Как ние като индивиди и като общество реагираме на тази биологична реалност попада в категорията на “социалния пол” –“джендър” от англ. език, или за краткост ще ползваме термина социопол[1], въпреки че този термин не се е развил в много езици. Ние смятаме, че социполът/джендърът е проявление на пола в социален контекст. Това разбиране има и правно признание в член VII, точка 3 от Римския статут на Международния наказателен съд: „За целите на този статут се разбира, че терминът „джендър“ се отнася до двата пола, мъжки и женски, в рамките на контекста на обществото.” Тази международно призната консенсусна дефиниция просто казва, че полът е фиксиран с биологичния пол – няма други полове освен мъжки и женски, а също така полът на дадено лице трябва винаги да съответства на неговия биологичен пол.
Социополът не е същото като пол, но е свързан (прикрепен) към пола. Вече споменахме, че хората сме телесни същества, нашето тяло – мъжко или женско, е това, което сме. Но ние също сме разумни същества, които са способни да разпознават реалността (интелект) и да действат свободно (свободна воля). Така че нашата реакция към телесната (мъжко-женска) реалност не се определя единствено от програми, кодирани в нашите гени, хормони и инстинкти. В голяма степен ние реагираме на мъжко-женската реалност свободно и творчески, което е причината различните култури (общества) да развият различни полови модели, моди, атрибути, очаквания и т.н. на поведение. Тези различни джендър модели не означават, че те са изцяло социално конструирани, напълно отделени от сексуалната (биологична) реалност. По-скоро това са различни начини, по които хората са включили тази биологична реалност в социалния живот.
Съществува обаче противоречиво виждане, възприемащо социопола/джендъра като социална конструкция, което означава, че социополът може да съществува независимо от биологичната реалност. Дискурсът за това дали социополът е единствено социално конструиран или не, е преди всичко философски. Но този дебат навлезе и в правната сфера. Дискусия по тази тема се проведе в процеса на изготвяне на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция).
Формулировката на член 3c от Истанбулската конвенция клони към дефиницията на пола като изключително социално изграден: „„пол“ означава социално изградените роли, поведения, дейности и качества, които дадено общество счита за подходящи за жените и мъжете“. Това определение беше счетено за противоречиво от някои държави, които предложиха да бъде променено по начин, по който джендър/социопола да не се разбира само като социална конструкция,[2] което не се случи в нормативния текст[3].
Социалната теория за социопола/джендъра, разбиран изключително като социален конструкт, позволява да се отдели социополът от биологичната реалност на двата пола, което вероятно е ключовата идея на това, което нейните критици наричат „джендър идеология“, въпреки че този термин все още не е дефиниран. Тази теория позволява различни манипулации със социопола. Някои радикални феминистки искат да премахнат различията между социополовете на мъжете и жените, защото ги намират за напълно социално конструирани, за да потискат жените. За разлика от тях, трансджендър активистите искат да заменят в индивида един пол с друг. Още едно виждане в разделянето на пола и социопола за създаване на повече от мъжки и женски социопол и т.н.
Джендър идеология и транссексуализъм
Тези противоречия относно пола са от решаващо значение и в случай на транссексуализъм (когато човек се самоопределя, има вътрешно усещане за противоположния пол). От биологична гледна точка е невъзможно мъжът да стане жена или жената да стане мъж чрез самоидентификация с противоположния пол. Нито един преход – социален, химичен или хирургичен, не може да промени нечия роля в репродукцията или ДНК; това означава, че не може да промени пола. Дори повечето инвазивни интервенции, като химически или хирургически стерилизации или кастрации, не променят репродуктивната роля на противоположната. Това, което може да направи, е да промени външния вид, за да имитира визуални аспекти на противоположния пол и за съжаление също така да увреди репродуктивните функции на човек.
Поддръжниците на възможността за промяна от „мъжки“ на „женски“ или от „женски“ на „мъжки“ правят такова твърдение, защото използват тези термини в небиологичен смисъл, а именно за да опишат нечий социопол, когато социополът се разбира като социално конструиран (понятие, критикувано от своите опоненти като „джендър идеология“). Това води до терминологично объркване, когато човек биологично е от мъжки пол, но в същото време е от „женски“ социопол.
Тази „двойственост на терминологията“ беше остро критикувана от българския Конституционен съд в Решение № 13/2018 г. (обн. ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.). Конституционният съд казва: „Това води до възможността индивидът да избере по свое желание различна „полова идентичност“, която може да не съвпада с биологичната. Това разбиране изразява аспекти на „джендър идеологията“ – съвкупност от идеи, убеждения и вярвания, че биологично обусловените сексуални характеристики са без значение, а само половата самоидентификация е от значение.“ Поради факта, че разпоредбите на Истанбулската конвенция „ще изискват от Република България да установи процедури, осигуряващи правно признаване на полове, различни от биологичните“, Конституционният съд обяви Истанбулската конвенция за противоконституционна. Убеждението, че понятието „джендър” по българската Конституция трябва да се разбира само в неговия биологичен смисъл, беше потвърдено и в Решение № 15/2021 г. (обн. ДВ, бр. 93 от 09.11.2021 г.).
Авторите на това писмо сме напълно съгласни с аргументацията на българския Конституционен съд и сме убедени, че тя има значение и за случая, към който адресираме това писмо.
Идеята, че човек може да стане противоположния пол чрез своята самоидентификация, се корени в джендър идеологията, критикувана от Конституционния съд. Ако полът на лице, регистрирано в държавния граждански регистър, бъде променен от „мъжки“ на „женски“ или от „женски“ на „мъжки“ въз основа на самоидентификация, а не въз основа на биология, следва, че такова ново вписване няма да зачете решението на Конституционния съд, според което терминът „джендър” трябва да се разбира само в неговия биологичен смисъл.
Всъщност всяка процедура, която би позволила административна промяна на пола в гражданския регистър, би била процедура, „осигуряваща правно признаване на полове, различни от биологичните“, което се счита за противоконституционно. Това означава, че записът в гражданския регистър, който информира за пола на лицето, категория, въведена в Конституцията, трябва да бъде запис за биологичния пол на съответното лице.
Осъзнаваме, че има силен международен натиск върху България да промени разбирането за това какво означава да си мъж и жена. Такъв натиск се упражнява върху много европейски държави чрез решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и други международни организации, неправителствени организации, медии и др. Този натиск е фокусиран, наред с други неща, върху приемането на такива правни и административни мерки, които ще осигурят правно разпознаване на социопола, определен от самоидентификацията на дадено лице[4].
България не е единствената страна в Европа, която не предвижда конкретни правни или административни мерки за смяна на пола въз основа на самоидентификация или която предпочита биологията, а не самоидентификацията като релевантна основа за определяне на пола. Друга такава държава е Унгария, която съзнателно реши да забрани смяната на пола въз основа на самоидентификация в гражданския регистър.
Унгарското законодателство
Унгарският закон I от 2010 г. относно Процедурата за гражданска регистрация[5] дефинира понятието пол при раждане като „биологичен пол, определен въз основа на първични сексуални характеристики или хромозоми“ (§ 3, буква x).
Гражданският регистър на личните идентификационни данни съдържа точно пола при раждане на съответното лице (§ 69/B чл. 1) буква б) точка б)), във връзка с което е декларирано със закон, че тези данни не могат да бъдат променяни, (§ 69/B чл. 3) и че промяната на пола на родителя и, свързано с това, фамилията на родителя, регистрирана преди това в регистъра, не може да бъде прехвърлена като промяна на данни в личните данни за идентификация на детето (§ 69 /Б чл.4)).
Що се отнася до медицинските процедури, всеки, който е диагностициран с транссексуализъм (идентифициран с код F-64 в Международната класификация на болестите на СЗО ICD-10), се счита за психиатричен пациент съгласно действащото унгарско законодателство. Такова лице, ако е осигурено, има право на частично възстановяване на интервенции, насочени към промяна на външните полови белези[6]. Това означава, че дори промяната на пола в гражданския регистър въз основа на самоидентификация да не е разрешена, медицински интервенции за промяна на външни полови белези са разрешени и дори частично компенсирани от здравната каса.
Концепцията за пола при раждане получи силна подкрепа чрез въвеждането на тази концепция в основния закон на Унгария през 2020 г. в контекста на защитата на децата. Основният закон на Унгария гласи: „Всяко дете има право на закрила и грижи, необходими за неговото или нейното правилно физическо, умствено и морално развитие. Унгария защитава правото на децата на самоидентификация, съответстваща на техния пол при раждането, и осигурява възпитание за тях, което е в съответствие с ценностите, основани на конституционната идентичност и християнската култура на нашата страна.” (Член XVI 1))
Унгарската позиция е подобна на българската по начин, че унгарската конституция признава пола при раждане, който е пол, определен въз основа на биологията, и нейното законодателство защитава данните от гражданския регистър за пола от промени, основани на самоидентификация. С други думи, „социополът“ се разбира в неговия биологичен смисъл. Унгария съзнателно реши чрез своя законодателен процес изрично да запази пола в биологичен смисъл, което е подобно на изричната позиция, обявена от българския Конституционен съд. Логично следствие от тази позиция е забраната за смяна на пола в гражданския регистър, която се основава на самоидентификация, а не на биология[7].
Европейски съд по правата на човека
ЕСПЧ заема крайна позиция, като напълно приема идеята, че полът се определя от самоидентификацията, а не от биологията. Позициите на ЕСПЧ и българския Конституционен съд са несъвместими.
За съжаление ЕКПЧ не оставя много място на страните да регулират свободно този въпрос и не проявява уважение към конституционните традиции, ценностите и основните принципи на семейното право на държавите-членки.
Член 8 (1) от Европейската конвенция за правата на човека е много прост: „Всеки има право на зачитане на личния и семейния му живот, дома и кореспонденцията му.“ Тази разпоредба не казва нищо за транссексуалността или джендър теориите. Всъщност, когато Високодоговарящите страни одобриха Конвенцията, идеята за социопол, определен чрез самоидентификация, им беше чужда. Въпреки този факт ЕСПЧ зае позиции по въпроса, които не бяха предвидени от високодоговарящите страни. Така ЕСПЧ се оформя по-скоро като политически, отколкото като правен орган[8].
Ако една страна иска да се съобрази с решенията на ЕСПЧ и да се опита да държи сдържана позиция, възможността за такъв подход е силно ограничена. Дори тя да приеме стриктни изисквания при медицинското изследване за наличие на разстройство на полова идентичност (което все още е разрешено според ЕКПЧ)[9] и да се увери, че процесите на диагностика на полова дисфория ще предотвратят прекомерното диагностициране (чрез създаване на комисии от експерти вместо оценка от един експерт, задължителни срокове за диагностика и др.) и този подход може да бъде отменен против волята на държавата. Това може да се случи поради корупция, или идеологически пристрастия, или от съответните комисии, или с решение на самия ЕСПЧ, който лесно ще намери подобни правила за недостатъчно „бързи, прозрачни и достъпни[10]” или не „достатъчно ефективни и достъпни[11]”. Но решаващият проблем (както философски, така и конституционен) на подобен подход – че полът не се разбира само в неговия биологичен смисъл, остава неразрешен и по този начин продължава да противоречи на фундаменталния закон на България.
Като се има предвид траекторията на вземане на решения от ЕСПЧ в тази област, разумно е да се очаква по-нататъшно прогресивно развитие към приемане на политическия дневен ред на ЛГБТ организациите от Съда в Страсбург, което логично следва, когато се приемат основните принципи на джендър идеологията. ЛГБТ групите са постоянно активни в европейските страни и настояват за законодателни промени в страни, които са най-уязвими да ги приемат. Постига се т.нар. консенсус или дори възникваща „тенденция“[12]. ЕСПЧ започва да налага тези промени на всички останали държави-членки на Съвета на Европа, въпреки факта, че прилаганото законодателство не е променено. Ето защо е важно да се види какви са другите цели на ЛГБТ групите в областта на „Правно признаване на пола“, подчертани в техните Rainbow Indexs[13] – промяна на името без възрастови ограничения, самоопределяне, без необходимост от психологическа диагноза, без задължителен развод, законови процедури за разпознаване на пола също за непълнолетни и без възрастови ограничения или небинарно разпознаване.
Ако една страна иска да устои на всичко това, тя трябва да се основава на солидни морални и семейни ценности, надеждна антропология и биологична реалност. България започна да поставя тези основи в основния си закон и в решенията на своя Конституционен съд, върху които може да гради съпротивата си срещу джендър идеологията.
Медицински последици
Приемането на идеята за самоопределяне на пола/социопола ще има далечни последици. Когато говорим за възприятието на биологичната реалност, реакциите на отделните хора могат да бъдат различни. Повечето хора са способни да разберат реалността такава, каквато е. Но има различни изключения, когато постоянните възгледи на човека за него самия противоречат на реалността. Такива са случаите на анорексия (момиче упорито вярва, че е изключително затлъстело, дори и да не е) или дисморфично разстройство на тялото (човек е убеден, че той или тя е изключително грозен), или разстройство на идентичността на целостта на тялото (когато някой се идентифицира като лице с увреждания и се чувства в противоречие с напълно функциониращото тяло). Във всички тези случаи съответните лица не улавят реалността за себе си. Психиатрите наричат тези случаи заблуди и подходящото лечение е да помогне на тези хора да се приемат такива, каквито са. Въпросът е защо джендър дисфорията да не се третира по същия начин? Има психиатри, които са убедени, че трябва да се приложи същият подход, за да се помогне наистина на хората с джендър дисфория. При психологически проблеми трябва да лекуваме ума, а не тялото (което е здравословно)[14].
Много държави предвиждат административна промяна на пола[15] или социопола, за да помогнат на пациентите, които страдат от разстройство на половата идентичност, да облекчат страданието си. Изследванията показват[16], че това не е толкова ефективно, колкото често се представя в медиите. Шведско проучване показа, че хората след операция за смяна на пола имат повишен риск от самоубийство, до 19 пъти по-висок от общото население[17]. Друго проучване от Швеция, използващо представителна извадка от всички 2679 шведи, диагностицирани с разстройство на половата идентичност между 2005 г. и 2015 г., заключава, че хормоналният преход не подобрява общото лошо психично здраве при тези индивиди, като депресия, тревожност и опити за самоубийство[18]. Година по-късно авторите на изследването публикуват допълнителни анализи, от които следва, че дори хирургическите операции нямат положителен ефект върху психическото здраве на засегнатите лица[19]. Необходимостта от насърчаване на по-добри решения за тези лица е очевидна.

Източник: (Таблица 1) Bränström, Pachankis: Toward Rigorous Methodologies for Strengthening Causal Inference in the Association Between Gender-Affirming Care and Transgender Individuals’ Mental Health: Response to Letters, The American Journal of Psychiatry (август 2020 г.).
В публичния дебат за транссексуализма е Словакия. Над четиристотин психиатри, психолози, психотерапевти, лекари и други медицински работници публикуваха изявление[20], в което обръщат внимание на проблема с диференциалната диагноза: „Някои хора приемат идеята, че са от противоположния пол на техния биологичен пол с надеждата, че тази промяна в живота им и приемането на нова идентичност ще разреши психологическите проблеми и емоционалната болка, които изпитват. По-късно ще разберат, че не е така.”
Този проблем се разраства бързо. Това се подхранва от социалните медии, културата, неправителствените организации, политическите институции и международните органи по правата на човека, чрез нормализиране на трансджендъризма и популяризирането му като нещо положително, дори възхитително. Когато трансджендъризмът се представя като човешко право, а не като диагноза, все повече хора са готови да наранят здравите си тела с химикали и да осакатят функциониращите си органи чрез операции. Те обаче не осъзнават факта, че най-вероятно това няма да облекчи психологическите им проблеми. Приемането на идеята, че полът е въпрос на вътрешно усещане, отваря широко вратата към този проблем, и както виждаме на Запад, бързо расте броя на хората, които желаят да претърпят увреждащи здравето преходи.
Последици за другите хора и обществото
Трансджендър политическите активисти настояват да разбират смяната на пола като истинска смяна на пола (което от биологична гледна точка е невъзможно), дори и в случаите, когато няма психиатрични диагнози, нито хирургично лечение. Тази промяна в подхода е много широкообхватна и има потенциал да повлияе негативно на много хора и области от техния живот.
Ще посочим някои: създава се проблем в спорта, когато биологичните мъже трябва да се състезават с биологични жени. Има проблем с неприкосновеността на личния живот, когато биологични мъже (често с неотстранени мъжки гениталии) трябва да влязат в съблекални и помещения за момичета.
Има проблеми за медицинските специалисти, които може да не са в състояние да осигурят необходимото здравеопазване, ако не са правилно информирани за пола на дадено лице. Някои медицински процедури или лекарства имат различна ефективност или безопасност за мъжете и жените.
Има проблем с трансплантациите (напр. кръв), тъй като някои форми на трансплантации (от жени донори на мъже реципиенти) може да са медицински неподходящи. Съществува риск от възможна липса на медицинска помощ (като например в гинекологията или във връзка с бременност), когато специалистите няма да бъдат правилно информирани за биологичния пол.
Някои от генетичните заболявания могат да бъдат прехвърлени на детето само от майката. Те се отнасят до X полова хромозома (за потомство на момче) или се отнасят до митохондриална ДНК. Някои други заболявания или състояния може да са свързани с бременност – наличие на дете в утробата на неговата майка.
Рискът е свързан и с липсата на достатъчна защита на жените на работното място, тъй като определена защита е необходима именно поради биологичния пол на жените.
Религиозните училища и църкви трябва да знаят истинския пол на дадено лице, когато приемат молби за семинари или преди ръкополагането на свещеници.
Полицейското разследване може да бъде осуетено, ако бъде скрит истинският пол на евентуален заподозрян.
Смяната на пола силно пречи на семейното право, особено на брака, определен като един мъж и една жена, и на родителството. Един такъв пример е случай на O.H. и Г.Х. срещу Германия (жалби № 53568/18 и 54741/18) в ЕСПЧ, в която биологична жена, официално регистрирана като мъж, ражда дете и иска да бъде вписана като „баща“.
Както виждаме, има ситуации, когато е в най-добрия интерес на транссексуалните лица, техните деца, други хора и цялото общество да знаят истинския (биологичен) пол на дадено лице. Гражданският регистър служи именно за тази цел, затова е важно съответното вписване на пола на лицето да се разбира само в неговия биологичен смисъл.
С уважение,
Михаела Джоргова
Председател на сдружение Асоциация Общество и Ценности[21]
За контакт: [email protected]
Маг. Патрик Данишка
Председател на Института за правата на човека и семейната политика[22]
За контакт: [email protected]
[1] Понятието “gender” е преведено официално на български език като “социопол” в Директивата на Съвета на ЕС за борба с домашното насилие и насилието над жени, публикувана 2022г. на https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12682-Combating-gender-based-violence-protecting-victims-and-punishing-offenders_en
[2] Повече относно въпросите, свързани с пола на Истанбулската конвенция, може да се намери в Agnello, F., „Ново определение за „пол“ в международното право: Конвенцията за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие.“ Испанският годишник по международно право (2013 г. -2014).
[3] Струва си да се отбележи, че от гледна точка на международното право определението за пол в Истанбулската конвенция не може да се разбира като консенсусно определение. Всъщност Истанбулската конвенция беше отхвърлена от определени държави именно поради това определение (Руската федерация не подписа Конвенцията по тази причина, българският Конституционен съд отхвърли Истанбулската конвенция по тази причина, Народното събрание на Словашката република отхвърли Истанбулската конвенция по същата причина) и по този начин това определение не може да се разбира като част от международното право, приложимо и към държави, които не са ратифицирали този международен договор.
[4] Според индексите на ЛГБТ групи Transgender Europe и ILGA Europe (2022 г.), десет държави са членове на Съвета на Европа: Албания, Андора, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Унгария, Монако, Северна Македония и Сан Марино. TG EU Index 2022: https://transrightsmap.tgeu.org/index и ILGA Europe Index 2022: https://www.ilga-europe.org/files/uploads/2022/06/rainbow-index-2022.pdf
[5] https://njt.hu/jogszabaly/2010-1-00-00
[6] § 23 k) of Act LXXXIII of 1997 on Compulsory Health Insurance Benefits https://njt.hu/jogszabaly/1997-83-00-00
[7] Може да се случи гражданският регистър да съдържа неправилно вписване относно пола, например поради грешка при определяне на пола след раждане или поради промяна на пола в гражданския регистър в миналото. Трябва да има процедура, как да се коригират такива грешки, включително и в случаите на детранзитори.
[8] Сравнете с интервюто на д-р Грегор Пупинк, ECLJ: Идеология срещу демокрация: Какво бъдеще за ЕКПЧ и правата на човека? Интервю. https://eclj.org/geopolitics/echr/ideologie-contre-democratie–quel-avenir-pour-la-cedh-et-les-droits-de-lhomme–interview-de-g-puppinck-/- institut-pour-la-justice
[9] ECtHR case of A.P., Garçon and Nicot v. France of 6 April 2017 (application nos. 79885/12, 52471/13 and 52596/13)
[10] X vs. the former Yugoslav Republic of Macedonia of 17 January 2019 (application no. 29683/16), paragraph 70
[11] Hämäläinen v Finland of 16 July 2014 (Application no. 37359/09), paragraphs 63, 64
[12] Вижте дело X срещу бивша югославска република Македония от 17 януари 2019 г. (жалба № 29683/16), параграф 61, както и особеното мнение на съдиите Пейчал и Войтичек, параграф 8, които пишат: „Препратки към „възникващи тенденции” са типични признаци на съдебен активизъм и се използват при липса на аргументи съгласно приложимите правила за тълкуване на договори, кодифицирани в членове 31 и 32 от Виенската конвенция за правото на договорите.“
[13] TGEU: https://transrightsmap.tgeu.org/index ILGA-Europe: https://www.ilga-europe.org/files/uploads/2022/06/rainbow-index-2022.pdf
[14] Повече за този аргумент можете да намерите в Anderson R.T., „When Harry Became Sally. Responding to the Transgender Moment.“ Encounter Books, Ню Йорк, 2018 г., и произведенията, посочени там в глава 5.
[15] Въпреки че когато полът се разбира в неговата сложност, както беше споменато по-рано, промяната на пола при хората не е възможна, могат да се променят само определени черти, типични за половете.
[16] McHugh, P.R., Mayer, L.S., „Sexuality and Gender, Findings from the Biological, Psychological, and Social Sciences.“ The New Atlantis 50, Special Report, Fall 2016, https://www.thenewatlantis.com/publications/preface-sexuality-and-gender
[17] Dhejne C, Lichtenstein P, Boman M, Johansson ALV, Långström N, Landén M (2011) Long-Term Follow-Up of Transsexual Persons Undergoing Sex Reassignment Surgery: Cohort Study in Sweden. PLoS ONE 6(2): e16885. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0016885
[18] Bränström, R., 2019: Reduction in Mental Health Treatment Utilization after gender-affirming surgeries: A total population study. Am J Psychiatry, Oct 2019. https://doi.org/10.1176/appi.ajp.2019.19010080
[19] Bränström, R., 2020: Correction to Bränström and Pachankis. Am J Psychiatry, Aug 2020. https://doi.org/10.1176/appi.ajp.2020.1778correction
[20] Statements of psychiatrists, psychologists and other professionals on transsexualism, December 2022, https://transsexualizmus.sk/
[21] Асоциация Общество и Ценности е гражданско сдружение отстояващо активна позиция за насърчаване защитата на човешкото достойство и свобода, брака и семейството в България от 2007г. насам.
[22] Институт за правата на човека и семейната политика е гражданско сдружение със седалище в Република Словакия, насърчаващо защитата на основните човешки права и свободи, защитата на брака и семейството.
Everything is very open with a really clear description of the issues. It was definitely informative. Your site is useful. Thank you for sharing!