Писмо срещу резолюция на ПАСЕ за джендър и ЛГБТИ идентичностите и еднополовия брак

ДО:  НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ: Г-Н ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ, Г-ЖА АРТЕН АНИСОВА, Г-ЖА НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА, Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА, Г-ЖА ДЖЕНАЛ ТОПАЛОВА-ЯШАР,  Г-Н ИВАН ИВАНОВ, Г-Н ВАСИЛ ПАНДОВ, Г-ЖА ЕКАТЕРИНА ГЕЧЕВА-ЗАХАРИЕВА, Г-ЖА МАЯ ДИМИТРОВА, Г-Н НАСТИМИР АНАНИЕВ -ЧЛЕНОВЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ КЪМ ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА^[1] КОПИЕ: ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПП В 49-то НС, СВЕТИЯ СИНОД НА БПЦ

                                                                                                   Изх. № 008/09.04.2024

ОТНОСНО: ПРЕДСТОЯЩОТО ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА РЕЗОЛЮЦИЯ “СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА ЛГБТИ ХОРА В ЕВРОПА^[2]” В ПАСЕ

            УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ПАСЕ,

            Силно сме обезпокоени от предстоящото гласуване от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) на резолюция “Свобода на изразяване и събиране на ЛГБТИ хора в Европа”, чието съдържание и призиви се простират далеч отвъд свободата на изразяване и събиране на ЛГБТИ хората. 

            Резолюцията е по доклад на г-н Кристоф Лакроа от Комисията на ПАСЕ за равенство и недсикриминация. Тази резолюция и обяснителния доклад към нея са в несъответствие с Конституцията на страната ни и приетите конституционни решения от 2018 и 2021 г., както и на ЕКЗПЧОС и др. , поради призивите в нея:

• за узаконяване на еднополовите бракове [параграф 8.7]
• за признаване на полова (gender) идентичност, различна от биологичната [параграф 8.6]
• за подкрепа на програми за “сексуално и емоционално образование”, вкл. ЛГБТИ идентичности [параграфи 8.3]
• за забрана на терапията насочена към лица, борещи се с нежелана еднополова ориентация [параграф 8.1].

Докладът и проектът на резолюция на ПАСЕ противоречат на Конституцията на България, която определя брака като съюз между мъж и жена (чл. 46 ал.1) и не допуска узаконяването на еднополовия брак. Нито Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, нито Европейския съд по правата на човека са признали правото на еднополови бракове. 

Проектът на резолюция на ПАСЕ противоречи също и на решенията на Конституционния съд, (КС) във връзка с дело №13 от 27.07.2018г. за Истанбулската конвенция и дело №15 от 26.10.2021г. за значението на пола, които още повече налагат неговото отхвърляне. В тях КС потвърждава бинарността на пола, неговото свързване с биологичния пол, както и свързването на родителството с баща-мъж и майка-жена^[3]. 

Европейската конвенция за правата на човека в преамбюла си директно се позовава на Всеобщата декларация на ООН за правата на човека (ВПДЧ). Семейният модел в тази декларация е ясен: мъжете и жените имат правото да сключват брак и да образуват семейство (чл. 16 (1)). Подобна разпоредба се съдържа в член 12 от ЕКПЧ.

Относно призива за сексуално образование вкл. ЛГБТИ идентичности, припомняме, че съгласно Конституцията^[4] и редица водещи международни договори, по които България е страна, семейството е водещо за начина на отглеждане, възпитание и образоване на своите деца. Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 26 т.3) посочва, че „родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца”. 

В чл. 2, ал. 1 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, се посочва, че “при изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения”.

Българската Конституция, според нашето право, има примат над приетите от страната ни международните договори. Още повече решенията на КС са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, съгласно чл. 14 ал.6 от Закона за Конституционния съд.

В оглед на гореизложеното Ви призоваваме уверено да се противопоставите с изказване до 15 април^[5] по време на обсъждането на проекта в ПАСЕ и в съответната комисия и да гласувате против проекторезолюцията на 16 април.

                                                                                    С уважение,

МИХАЕЛА ДЖОРГОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ”

            PS По отношение осъждането на “речта на омразата” и призивите към политическите лидери да предотвратяват и да се борят с речта на омразата срещу ЛГБТИ [пар. 4, 5, 7.10] Ви напомняме, че на 28.07.2023г. Народното събрание прие смразяващи свободата на словото, медиите, вероизповеданията и бизнеса мерки (чл. 162 ал. 1, чл. 172 ал.1, чл. 320 ал.3 от Наказателния кодекс). Те включват недефинирани, субективни и отворени за интерпретация категории.

Така например чл. 162 ал.1 от НК, гласи: “Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, цвят на кожата, произход, народност или етническа принадлежност или сексуална ориентация, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от 5 000 до 10 000 лева, както и с обществено порицание.”

За причиняване на смърт по невнимание НК не постановява задължително лишаване от свобода, а за субективни, без ясна дефиниция и отворени за интерпретации състави, като проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, чл. 162 ал.1 от НК предвижда затвор от 1 до 4 години и глоба от 5 000 до 10 000 лева и обществено порицание. 

Никъде не се посочва какво включва “проповядването и подбуждането” към “дискриминация, насилие или омраза”. Терминът „слово на омразата“ няма общоприета дефиниция. Той не е използван в нито един от основните международни договори за правата на човека^[6] и не е ясно определен от Европейския съд по правата на човека или друг международен съд. Законите в други европейски страни за „словото на омраза“ се основават на субективни и неясни термини^[7], като: „обида“, „омаловажаване“ и „засягане“. Те се тълкуват непоследователно и се налагат избирателно. 

Практиката показва, че същите са се превърнали в инструмент за тормоз, смълчаване и наказание на публични личности – преподаватели, журналисти, политици, религиозни и обществени лидери, членове на съдебната власт, лекари, спортисти, сред които и представители на ЛГБТИ общността, които се противопоставят на джендър политиките и последствията от тях. 

В едно демократично общество не би следвало защитата на правата и свободата на дадена група хора да бъде за сметка правата и свободата на други групи хора, когато става дума за фундаментални права, каквито са свободата на изразяване и свободата на словото, гарантирани ни от Конституцията на България – чл. 39, Всеобщата декларация за правата на човека – чл.19, Международния пакт за граждански и политически права – чл.19, Европейската конвенция за правата на човека – чл.10 и Хартата на основните права на ЕС – чл.11. 

Разпоредбите на Конституцията, на вътрешното наказателно, гражданско и административно право в България осигуряват защита за всеки в страната ни срещу различните форми на дискриминация и нарушаване на човешките права[8].

---

^[1] https://www.parliament.bg/bg/parliamentarydelegations/3229

^[2] “Freedom of expression and assembly of LGBTI people in Europe” https://pace.coe.int/en/files/33413/html

^[3] Решение № 13 от 27.07.2018г. и решение №15 от 26.10.2021г. на Конституционния съд http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/f278a156-9d25-412d-a064-6ffd6f997310    http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/5aca41e4-659e-42dc-80a5-c3f31746898b

В решение №13 се посочва: “Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност.“

^[4] “Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.” Конституция на РБ чл.47 (1).

^[5] Крайният срок за поправки е 12 април в 14.30ч., а крайният срок за изказване е 15 април в 16.30ч.

[6] Според Европейският съд по правата на човека даването на определение на речта на омразата е трудно, тъй като тя може да бъде „прикрита зад изявления, които на пръв поглед може да изглеждат рационални или нормални“ Council of Europe, Hate Speech Factsheet at p.2 (updated November 2008).

[7] В Австрия „обидата или омаловажаването с намерението да се наруши човешкото достойнство на другите“ води до двугодишна присъда в затвора. В Гърция „публичната обида на Бог“ води до присъда от две години затвор, а разпалването на омраза срещу унгарската държава може да бъде наказано с три години затвор. (Виж раздел 283 от Австрийския наказателен кодекс, раздел 198 от Гръцкия наказателен кодекс и член IX (5) от Конституцията на Унгария.)

[8] Престъпленията от омраза, вкл. речта на омразата, са в гл. 3 от българския Наказателен кодекс. Законът за защита от дискриминация забранява всички форми на пряка и непряка дискриминация въз основа на 19 основания; включително „сексуална ориентация“ (чл. 4) и такива действия са криминализирани в глава трета от НK.