Становище във връзка с предложените промени в Закона за защита от домашно насилие

СТАНОВИЩЕ 

Относно Законопроект №48-254-01-70 от 24.11.2022г. за изменение и допълнение на закона за защита от домашно насилие 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, 

АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ сме активно ангажирани за последните 15 години с отстояване и насърчаване на конституционно утвърдената у нас институция на брака и семейството, както и на защитата на неприкосновеността на човешкия живот и достойнство и категорично сме против насилието под каквато и да е форма, колко повече в дома и семейството. Върховният закон на Република България постановява право на живот и телесна неприкосновеност на всеки един член на семейството.

Значението на този въпрос е фундаментално, което предполага внимание към предложените промени. Настоящото становище излага някои притеснителни и абстрактно формулирани разпоредби, предложени в ЗИД ЗЗДН, с входящ номер 48-254-01-70, внесен в народното събрание на 24.11.2022г.

            В настоящето становище искаме да Ви обърнем внимание на следното: 

Предложените промени в чл.8 ЗЗДН разширяват кръгът от лица легитимирани да сезират компетентия съд с молба за започването на производство по чл.4 ЗЗДН. 
Действаща уредба гласи: 
Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на:
1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;
3. настойника или попечителя на пострадалото лице;
4. директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.
            Предложените изменения гласят:
В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) точка 1 се изменя така: 
„1. пострадалото лице независимо дали е навършило 
18-годишна възраст, или е поставено под ограничено или пълно запрещение;” 
б) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „лицето, на което са възложени грижи за детето, или лицето, на което детето е поверено”;
в) точка 4 се изменя така:
„4. директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато: 
а) пострадалото лице е малолетно или непълнолетно; 
б) пострадалото лице се намира в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или е поставено под запрещение.“
2. Създават се ал. 2-4:
„(2) Когато пострадалият не може да се защити поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя, производството може да се образува и по искане на прокурора. 
(3) Когато пострадалото лице е малолетно, то се представлява в производството по този закон от адвокат, вписан в Регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ, определен от председателя на бюрото или от оправомощено от него длъжностно лице. Съдът незабавно отправя искане до Националното бюро за правна помощ за определяне на адвокат. Определеният адвокат незабавно пристъпва към изпълнение на задълженията си по предоставяне на правна помощ.
(4) Когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост, съдът може да предостави правна помощ по реда на ал. 3.“

Драстична е промяната на чл. 8 в предложения законопроект. Специално внимание следва да бъде обърнато на ал.1, т.1 от предложенията. Привидно се предоставят права на малолетните, законът предлага гарант на тяхната сигурност, отваряйки вратата широко за произвол от страна на самите деца, както и на лица, на чиито грижи децата са поверени. Юридически неиздържано е посоченото предложение. 

Правото на правна помощ и на справедлив процес, равенство на всеки гражданин пред закона бива закрепено като конституционна ценност в Конституцията на Република България. Такива обаче, не се намират в размиването на възрастовата граница. В Гражданския процесуален кодекс, правата на малолетните и непълнолетните са гарантирани от закона, като техни гаранти са на първо място участието на техните родители в процес (виж повече в приложението накрая)*. 

Съгласно законодателството ни малолетните се числят към лицата с ограничени съдебнопроизводствени права, като те не могат да извършват лично процесуални действия и вместо тях действат техни законни представители. Такава е и следва да се запази позицията на българският законодател, предприел един превантивен и защитен механизъм по отношение на недостигналите степента на зрялост, необходима за правилна преценка в хода на един процес. 

Значимостта на защитата на процесуалните права, но и на сигурността на ефективният процес налагат определено ограничение на правото да сезират съда малолетни лица. 

С оглед на изложеното, вкл. в приложението в края на писмото, и огромните рискове от злоупотреби с правата на малолетните и непълнолетните предложеният член 8 следва да отпадне. 

Считаме също така за недопустимо приемането на нова категория “лица” в “риск” (“Лица пострадали от домашно насилие или лица в риск”) в пар. 1 чл. 1(1) т. 4, без тя да бъде ясно дефинирана, както и нейния обхват. Не е ясно кои лица се имат предвид, още повече когато насилието може да бъде физическо, сексуално, психическо и икономическо, за които също настоящият закон не дава дефиниции.

Неясна е формулировката в пар. 3 ал. 3, която гласи, че “Актовете по ал. 1 и 2 могат да се извършат чрез действие или бездействие”. Тя следва да отпадне като противоречаща на настоящето законодателство (чл. 26 от Закона за нормативните актове) и създаваща правна несигурност възможност за широко тълкуване (няма дефиниция за случаите, в които се прилага физическо насилие чрез бездействие).

Опасно е и разширяването на правомощията и задълженията на редица органи и включването на юридическите лица с нестопанска цел в предложените изменения в пар. 5 т. 1 (в т.ч. за образуване на производство по издаване заповед за защита), което ги поставя в конфликт на интереси, като доставчици на специализирани социални услуги.

Глава първа чл. 6а се създава Национален съвет за превенция и защита от домашно насилие, който отново е в конфликт на интереси, с оглед правото на глас на неправителствени организации в законодателната инициатива чрез Министерски съвет, подзаконовата уредба,  разработването, управлението и контрола на програмите, предвид че в същото време тези организации се явяват доставчици на специализираните социални услуги. 

Създава се Национална информационна система за превенция и защита от домашното насилие и Национален регистър за случаите на домашно насилие, поддържан от Националния съвет (глава 1), който се явява орган контролиращ сам себе си. Предвижда се събиране на лични данни на българските граждани без дефиниции и ясни критерии (в т.ч. “икономическо насилие” и “ограничаване на права”) и предоставянето им на широк кръг лица, в т.ч. неправителствени организации, което не трябва да се допуска.

Считаме, че предложеният законопроект не следва да се допуска за гласуване в настоящия си вид в пленарна зала, с цел да се избегне правното регламентиране на порочни практики, злоупотреби и конфликт на интереси.

С уважение,
 
 
МИХАЕЛА ДЖОРГОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 
СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ”
 
 
 *Приложение във връзка с предложените промени в чл. 8
 
Правното значение на дееспособността се свързва на първо място за предявяването на иска, в настоящият случай подаване на молба до компетентен съд за издаване на заповед за мярка на защита. Това е абсолютна процесуална предпоставка, необходима за развитието на процесът в гражданскопроцесуалното право. Процесуалната дееспособност е от значение не  само за това първо процесуално действие, но за всички следващи вътрешнопроцесуални  действия. Значимостта на защитата на процесуалните права, но и на сигурността на ефективният процес налагат определено ограничение на правото да сезират съда малолетни лица. 

Съгласно чл. 28, ал. 2 ГПК  ограничена възможност да упражняват своите процесуални права имат непълнолетните и ограничено запретените лица (чл. 28, ал. 2 ГПК). Те извършват  процесуални действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си. За  всяко едно съдопроизводствено действие ще му трябва такова родителско съгласие. В чл. 28 ал. 3 ГПК, чл. 4 ал. 2, ЗЛС, чл. 319 ГПК и чл. 331 ал 2 ГПК са изброени специфично видовете дела, в които се допуска самостоятелното участие на непънолетните.
Дееспособността в българското законодателство се урежда с императивни правни норми (чл. 2 – 5 ЗЛС и чл.73 СК). Касае се за едно социално-правно качество, което служи като критерий и оценка, условие за допустимост за това, до каква степен лицата притежават необходимата зрялост. Законодателят признава такава възможност да сезират съда, на онези лица, които са достигнали едно определено  интелектуално и волево състояние. 
​
Дееспособността, разбирана като способност, годност, се определя от ЗЛС по един възрастов критерий. Но когато говорим за способността да се носят правните последици от извършено непозволено увреждане, законодателят не процедира по същия начин. От чл. 47 Закона за задълженията и договорите може да се направи извод, че неспособният да разбира и ръководи постъпките си не отговаря за вредите, причинени от него, освен, ако тази неспособност не е причинена от него самия. Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС  определя правото на едно лице да носи отговорност за свои неправомерни действия по възрастов критерий, в което се прави извод, че дееспособността и пълнолетието са взаимнообвързани – от 18 г. нататък лицата са дееспособни, стига да не са поставени под пълно запрещение.

Изх.№001/04.01.2023г.

​Снимка: Thinkstock