ДО: ПРАВНА КОМИСИЯ, КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, СЕМЕЙСТВОТО, МЛАДЕЖТА И СПОРТА, КОМИСИЯ ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА, КОМИСИЯ ПО ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ, КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ , КОМИСИЯ ЗА ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО, НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ 49-то НС
Изх.№012/26.07.2023г.
СТАНОВИЩЕ
ОТ ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ
ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТ С ВХ. №49-354-01-72 от 28.06.2023г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС ОТ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ ГЕРБ-СДС И ППДБ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Сдружение АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ за последните 16 години отстоява активна позиция за защита на правата на децата и родителите и за насърчаване на брака и семейството.
С настоящето становище искаме да изразим нашето безпокойство и загриженост по повод предложените промени със Законопроект №49-354-01-72 от 28.06.2023г. за изменение и допълнение на Семейния кодекс[1], в чл. 84 ал. 2 и ал. 3 и чл. 93 ал.2, ал.3 и ал.4, целящи да улеснят още повече процедурата по осиновяване на деца без съгласието на родителите.
С тях се въвеждат процедури и изисквания, които лишават родителите от техни основни права, не гарантират най-добрия интерес на детето и създават предпоставки за извършване на осиновяване без съдебен контрол и без да се гарантират интересите, здравето и сигурността на детето.
Kогато става въпрос за промени касаещи живота и бъдещето на децата, считаме за недопустими липсата на оценка на въздействието, провеждането на обществени консултации и пренебрегването на 30-дневния минимален срок за предложения и становища, преди започване на обсъжданията[2].
Предложените промени в чл. 93 ал. 2 се казва, че “осиновяване без съгласието на родителя се допуска когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето”.
С предложените промени в чл. 84 ал. 2 ако родителят на дете настанено в резидентна или приемна грижа “без основателна причина не е поискал връщане на детето” в срока по ал. 2 на чл. 93 от 6 месеца то автоматично се вписва в регистъра за пълно осиновяване, като не се посочва какво може да бъде “основателна причина”.
От една страна законът не определя начина, по който да става това поискване от страна на родителя, нито изисква да се сведе до знанието на родителя, тази възможност и срок. Това отваря по-широко вратата за неправомерно отнемане на деца от уязвими и по- слабо образовани родители. Не рядко в практиката на тях им се обещават устно неща, без да се води официална документация. Може да се окаже че дете е осиновено, без знанието на родителя, без съдебно дело за отнемане на родителските права, без възможност родителите да се защитят и без да е отчетен интересът на детето и специфичната житейска ситуация.
С чл. 84 ал. 2 и ал. 3 се заобикалят изискванията в Семейния кодекс, в чл. 131, чл. 132 и чл. 133, в които се гарантира изслушването на родителите от съда и се постановяват случаите и начините, по които могат да бъдат ограничени или отнети родителските права.
Считаме, че срокът от 6 месеца е твърде кратък за прекратяване на настаняването (по чл.93 ал.2) и принудително осиновяване. Този срок следва да отговаря на общоприетите понятия за дълготраен срок (който е поне една година) и нужното време за реинтеграция. За една процедура по интеграция на дете в биологичното му семейство, провеждана от социалните служби е необходим срок от близо една година[3]. Не считаме, че преди този срок са изчерпани възможностите да се повлияе положително от страна на административния орган за запазване на биологичните връзки и оставането на детето в семейната среда.
Като народни представители не следва да допускате възможността да се отнеме дете от семейството само въз основа на пропуснат срок, без задължение родителят да бъде информиран и без да има възможност да участва в съдебното производство, както и да се проучи какво е в действителност неговото отношение към детето.
Считаме, че направените предложения нарушават основни норми и принципи на Конституцията тъй като дават възможност за отнемане на родителски права без да се прилага конституционния ред за това[4].
Дава се власт на административен орган без да може съдът да оцени основателността на решението му. Улесняването на процедурите по отнемането на деца, с цел осиновяване създава по-широки възможности за злоупотреба от страна на недобросъвестни служители. Заедно с това, продължаващата липса на яснота по отношение на термини като: пренебрегване, икономическо, психическо и сексуално насилие (в Закона за социалните услуги, както и в Закона за защита от домашно насилие) разширява възможностите за неправомерен натиск върху родителите, за корупция и злоупотреба с власт.
Друг сериозен проблем у нас, който следва да се реши е свързан с липсата на регистър на лицата осъдени за педофилия. Улесняването на процедурите за осиновяване и скъсяването на сроковете за тях излага децата на сериозна опасност да попаднат при хора, с доказани сексуални посегателства над деца.
В обобщение с предлаганата редакция на чл. 84 ал. 2 и ал. 3 и чл. 93 от Семейния кодекс:
– Участието на родители в предвидените процеси по осиновяване е ограничено или фактически и правно възпрепятствано, което ги лишава от основни техни права;
– При предвидените процедури е изключен съдебният контрол за законосъобразност и не е предвидено изслушване на родителите. По този начин се стига до възможността изпълнителен орган да извършва действия, които не подлежат на контрол и санкция;
– Въведените критерии за преценка на нуждата от осиновяване и наличието на такива условия са абстрактни и не позволяват точна, ясна и обоснована преценка на конкретния случай, като могат да бъдат запълнени със съдържание, което накърнява интересите както на деца, така и на родители;
– Предвидените срокове са твърде кратки и не са съобразени нито с формалните, нито със социалните и житейски изисквания. Включването на „невъзможни“ срокове на практика лишава родителите от техните права.
Във връзка с гореизложеното учтиво Ви призоваваме да отхвърлите предложените промени в чл. 84 ал. 2 и ал. 3 и чл. 93 ал. 2, ал. 3, ал.4 на Семейния кодекс, за да се ограничат възможностите за злоупотреба с децата и техните семейства.
С УВАЖЕНИЕ,
МИХАЕЛА ДЖОРГОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕ
АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ
[1] https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/164927
[2] Съгласно Закона за нормативните актове чл. 18а и чл. 26 ал. 4.
[3] Социалната услуга за оценка на родителския капацитет продължава 3 месеца, а услугата по повишаването на капацитета на родителите продължава 6 месеца, като едва след тях може да се даде обективно становище.
[4] Според този ред ограничаването и отнемането на родителски права следва да се определи със закон (чл. 47 ал. 5 от Конституцията). Промените в чл. 84 ал. 2 и ал. 3 и чл. 93 ал. 2, ал. 3 и ал. 4 противоречат на основния ни закон, тъй като допускат вписването на децата за осиновяване, без да се отнемат родителските права и без да се обследва техния интерес.
Подкрепям изцяло ващето становище и адмирирам вашите непрестанни усилия, бъдещите деца на България да израстнат в една нормална семейна среда. Бог да ви благослови и да ви дари със сили и търпение.
Отхвърлям предложените промени в чл. 84 ал. 2 и ал. 3 и чл. 93 ал. 2, ал. 3, ал.4 на Семейния кодекс, за да се ограничат възможностите за злоупотреба с децата и техните семейства.
Подкрепям изцяло ващето становище и адмирирам вашите непрестанни усилия, бъдещите деца на България да израстнат в една нормална семейна среда.