ДО: МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
СТАНОВИЩЕ относно: Проекта за Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование, публикуван на 10.08.2026 г. на Портала за обществени консултации на Министерски съвет[1]
Сдружение “Асоциация общество и ценности” не подкрепя проекта за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование в настоящия му вид.
Основното ни притеснение е, че проектът предвижда оценяване на различни аспекти от развитието на детето чрез стандартизиран инструментариум, като установяването на резултатите се възлага на учителя, въпреки че подобна оценка може да има характер на скринингово или психодиагностично оценяване и изисква специализирана компетентност.
Още по-сериозно е, че резултатите се предвижда да бъдат включвани в персоналния електронен профил на детето/ученика и да се съхраняват в НЕИСПУО за срок от 50 години. Считаме, че подобно оценяване не може да се извършва без изрично, предварително и информирано писмено съгласие на родителя и неговото реално участие в процеса, тъй като родителят има първостепенно право и отговорност за отглеждането, възпитанието и образованието на своето дете.
Подкрепяме ранното откриване на действителни затруднения и навременната подкрепа за децата. Не подкрепяме обаче модел, при който тази важна цел се постига чрез инструменти с недостатъчно доказана надеждност, прилагани и интерпретирани от неспециалисти, без необходимата методическа подкрепа и участие на квалифицирани специалисти и без гарантирано участие на родителите. Не може липсата на достатъчно специалисти и ресурс да бъде компенсирана чрез възлагане на диагностични функции на учители, които не са обучени и квалифицирани за това.
В мотивите към проекта е посочено, че целта е „обективно, надеждно и съпоставимо проследяване на развитието на всички деца“ и „ранно идентифициране на затруднения“. Предвидено е проследяването да обхваща двигателното, когнитивното, езиковото и социално-емоционалното развитие, фината моторика и практическите умения, като установяването на постиженията чрез стандартизирания инструментариум се извършва от учителя.
Инструмент, предназначен да идентифицира затруднения в развитието, не следва да бъде прилаган и интерпретиран от неспециалисти. Учителят има важна роля в ежедневното педагогическо наблюдение, но това не го превръща в психолог, логопед или специален педагог. Педагогическото наблюдение не бива да се смесва с психодиагностично или скринингово оценяване.
Особено важно е, че инструментът Start Smart, разработен и прилаган по Националната програма „Хубаво е в детската градина“, се предвижда да бъде разширен и за останалите възрастови групи. По отношение на него са поставени сериозни въпроси за надеждността – липсват доказани прагови стойности за разграничаване на нормално развитие, леко изоставане и реален проблем, както и данни доколко резултатът зависи от детето и доколко от конкретния оценяващ учител[2]. Преди такъв инструмент да бъде въведен като национален стандарт, следва да бъдат публично доказани неговите научна валидност, надеждност, начин на стандартизация и обективност на резултатите. Самото му определяне като „стандартизиран“ не е достатъчно.
При установено съмнение за затруднение резултатът не може да бъде окончателно заключение на учителя. Той следва да бъде разглеждан от квалифицирани специалисти – психолог, а при необходимост логопед, специален педагог или медицински специалист – заедно с родителя.
Проектът не осигурява достатъчно ясно методическа подкрепа, супервизия и разпределение на отговорностите, което създава риск учителите да бъдат натоварени с функции извън професионалната им компетентност.
Особено сериозен е въпросът какво се случва с резултата от оценяването. Проектът предвижда информацията за развитието на детето да бъде включвана в персонален електронен профил и да бъде достъпна за институцията, в която то се обучава, като данните се съхраняват в НЕИСПУО за срок от 50 години. Това означава, че оценка, извършена от неспециалист, може да се превърне в трайна част от образователната информация за детето за целия му период на обучение и десетилетия след това.
Изключително важно е зачитане правата на родителите, съгласно Конституцията[3] и действащото законодателство у нас в този процес. Не следва да се допуска психодиагностично или скринингово оценяване без предварително, изрично и информирано писмено съгласие на родителя и без реалното му участие в обсъждането на резултатите и последващите действия. Родителят трябва да знае какво, с какъв инструмент и от кого се оценява, как се интерпретират резултатите, кой има достъп до тях и как ще бъдат използвани.
Подкрепяме ранното откриване на действителни затруднения и навременната подкрепа за децата, но това изисква научно доказани инструменти, квалифицирани специалисти, съгласието и въвличането на родителите.
Поради изложеното настояваме проектът за изменение и допълнение на Наредба № 5 да бъде оттеглен в настоящия му вид и да не бъде приеман, докато не бъдат осигурени надеждни и валидни инструменти, необходимата професионална експертиза и не бъде включено изричното писмено съгласие на родителите и гарантирано реалното им участие в процеса на оценяване на техните деца.
С уважение,
МИХАЕЛА ДЖОРГОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ”
АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ е гражданско сдружение с нестопанска цел в обществена полза, което от 2007 г.активно работи за насърчаване и защита на човешкото достойнство, свободата на личността, правата на децата и родителите, брака и семейството.
Сдружението осъществява дейност по информиране, гражданско участие и застъпничество по въпроси, свързани със законодателни и обществени политики в тези области.
[1] https://www.strategy.bg/bg/public-consultations/12599
[2] За отмяна проект за промяна на Наредба № 5 за предучилищното образование
[3] Съгласно чл. 47, ал. 1 от Конституцията „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
Извадка от предложението за промяна на чл. 33 от наредбата в проекта:
„§ 5. Член 33 се изменя така:
„Чл. 33. (1) Проследяването на цялостното развитие на детето се извършва чрез установяване на постиженията му в следните области:
- двигателно развитие;
- фина моторика;
- практически умения;
- познавателно развитие;
- езиково развитие;
- социално-емоционално развитие.
(2) Установяването на постиженията на детето се извършва от учител в съответната група чрез прилагане на стандартизиран инструментариум, утвърден от министъра на образованието и науката.
(3) Установяването на постиженията на детето по ал. 1 се извършва в началото и в края на учебното време по чл. 12, ал. 1, но не по-късно от един месец след началото и не по-рано от един месец преди края му.
(4) При установяването на постиженията на детето по ал. 1 в края на четвърта възрастова група се установява и готовността му за постъпване в училищното образование.
(5) Родителите, които желаят децата им да постъпят в първи клас от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 6-годишна възраст на детето, уведомяват за това директора на детската градина най-късно до един месец преди края на учебното време с цел установяване на готовността на детето за училищното образование.
(6) В случаите по ал. 5 постиженията на детето и готовността му за училище се установяват чрез прилагане на стандартизирания инструментариум за четвърта възрастова група.“ „
Извадки от Мотивите към проекта:
„…3. С проекта се предлага въвеждане на стандартизиран инструментариум за проследяване развитието на децата в предучилищното образование, утвърждаван от министъра на образованието и науката.
Най-същественото изменение в този проект е въвеждането на стандартизиран инструментариум за проследяване развитието на децата в предучилищното образование. Такъв инструмент е разработен и стандартизиран за първа и за четвърта възрастова група в изпълнение на Национална програма „Хубаво е в детската градина“. През настоящата учебна година предстои разработването на инструментариум и за останалите две възрастови групи, поради което е предложено и постепенното влизане в сила на разпоредбата.
Необходимостта от тази промяна произтича от потребността от въвеждане на единен национален подход за проследяване на развитието на децата, основан на съвременните научни достижения в областта на ранното детско развитие и на компетентностния модел в образованието.
Към настоящия момент използваните подходи и инструменти за проследяване се определят на институционално ниво, което води до различна практика в отделните детски градини и училища и затруднява осигуряването на единни критерии при проследяване на развитието и училищната готовност на децата.
Използването на стандартизирани инструменти за проследяване на развитието на децата е широко разпространена практика в държавите с развити системи за образование и грижи в ранна детска възраст. Международният опит показва, че подобни инструменти подпомагат ранното установяване на силните страни и потребностите на всяко дете, създават условия за своевременно предоставяне на подкрепа и осигуряват по-висока обективност и съпоставимост на информацията за детското развитие. Те не заместват професионалната педагогическа преценка на учителя, а я подпомагат чрез единни критерии и научно обоснован подход.
Въвеждането на стандартизиран инструментариум ще създаде възможност:
- за обективно, надеждно и съпоставимо проследяване на развитието на всички деца;
- за ранно идентифициране на затруднения;
- за своевременно планиране на педагогическа подкрепа и индивидуализиране на образователния процес;
- за по-прецизно планиране на педагогическите дейности съобразно индивидуалния напредък на всяко дете;
- за по-ефективно взаимодействие между педагогическите специалисти, родителите и останалите специалисти, участващи в подкрепата за личностно развитие;
- за по-надеждно установяване на готовността на детето за постъпване в първи клас.
Предвидените области на проследяване отразяват съвременното разбиране за цялостното детско развитие, като включват двигателното, когнитивното, езиковото, социално-емоционалното развитие, развитието на фината моторика и практическите умения. Този подход съответства на съвременните научни концепции за ранното детско развитие, според които отделните области се развиват взаимосвързано и следва да бъдат наблюдавани комплексно.
Въвеждането на стандартизирани инструменти допринася за по-високо качество на педагогическото взаимодействие, за вземане на решения въз основа на обективни данни и за по-ефективно насочване на ресурсите към децата, които се нуждаят от подкрепа.
Предложеният стандартизиран инструментариум подпомага педагогическите специалисти при системното наблюдение на развитието на детето и осигурява единни критерии за проследяване на индивидуалния напредък и подпомага планирането на педагогическите дейности съобразно потребностите на всяко дете.
Предвиждат се съответните изменения в разпоредбите относно установяването на училищната готовност, съдържанието на удостоверението за задължително предучилищно образование и информирането на родителите, така че всички разпоредби да бъдат приведени в съответствие с новия модел на проследяване.
Системното проследяване на развитието позволява натрупването на надеждна информация за ефективността на образователната система в предучилищния етап….
Предложените изменения предвиждат резултатите от проследяването да се въвеждат в Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование, което ще намали административната тежест, ще осигури проследимост на информацията и ще подпомогне анализа на данните при разработването на политики за повишаване качеството на предучилищното образование.
Измененията в чл. 34 – 36 представляват последователно нормативно отражение на въвеждането на стандартизиран инструментариум, като уреждат начина на отразяване на резултатите и установяването на училищната готовност.
Информацията за децата и учениците се отразява в модул „Деца и ученици“ от НЕИСПУО. При първоначалното въвеждане на информацията за дете/ученик в НЕИСПУО за него се създава електронен профил в образователния домейн на МОН. Личното образователно дело е личен профил и следва детето/ученика независимо от институцията в системата на предучилищното и училищното образование, в която се обучава – създава се при постъпване на детето или ученика в системата на задължителното предучилищно и училищно образование и се води до завършване на средно образование или до отписване от училище. Съхранява се в срок от 50 години в НЕИСПУО и достъп до него се предоставя на институцията, в която се обучава детето или ученикът през съответната учебна година.
При преместване на дете или ученик в учебно време достъпът се предоставя на приемащата институция след издаване на удостоверение за преместване от институцията, в която се е обучавало детето/ученикът. Институцията, от която се е преместило детето/ученикът, няма достъп за времето на обучението в нея до отписването. Тя има достъп само до хартиения носител на личното образователно дело, който се съхранява в архива на институцията със срок не по-малък от 50 години. …“
