ДО: ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ 51-ВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, КОМИСИЯ ПО КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ – ВОДЕЩА, Изх. № 005/21.01.2025г.
СТАНОВИЩЕ
От сдружение “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ” относно Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс № 51-454-01-50/19.12.2024г., внесен от Костадин Костадинов и група народни представители*
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Сдружение „Асоциация Общество и Ценности“, от над 17 години, активно се застъпва и защитава правата и най-добрия интерес на децата, включително правото им да познават и имат връзка със своите родители. Научните изследвания подчертават уникалната роля на жената като майката и мъжът като бащата за създаването иразвитието на детето. Това ни мотивира да продължаваме да насърчаваме и отстояваме правата на децата и родителите, брака и семейството.
Обръщаме се към Вас във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс (вх. № 51-454-01-50, от 19.12.2024 г.), внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, относно споделеното упражняване на родителските права.
Основни наблюдения и предложения
1. Разводът и родителските права
Съгласно българското законодателство, основанията за развод са конкретни житейски факти, които водят до прекратяване на брака и дават право на съда да постанови развод. Настоящата правна уредба регулира въпроса за съвместното упражняване на родителските права при развод по взаимно съгласие. В този случай родителите постигат споразумение относно режима на родителските права чрез взаимни отстъпки и разбирателство, което съдът може да одобри, ако то отговаря на най-добрия интерес на детето.
Предложенията за включване в законодателството на възможността съдът да постанови съвместно упражняване на родителските права при развод по исков ред изискват внимателен и критичен анализ. При разглеждането на тези текстове следва да се вземат предвид няколко важни обстоятелства:
Действащата правна уредба регулира упражняването на родителските права при развод по исков ред в случаите, когато родителите не са постигнали споразумение. При развод поради непоправимо разстройство на брака (чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс), основната задача на съда е да установи дали бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. В този случай се приема, че бракът е разстроен, когато е лишен от съдържанието, което му се дължи съгласно закона и морала. Ако основните елементи на брачното съжителство липсват, може да се направи извод за дълбоко и непоправимо разстройство.
Законът не посочва конкретните житейски факти, които водят до разстройството, тъй като един и същ факт може да има различно значение за различни семейства. Оценката на разстройството трябва да се прави в контекста на цялостната ситуация и влиянието ѝ върху брачната връзка. Дълбокото разстройство на брака е оценъчна категория, която съдът формира въз основа на конкретни факти за отношенията между съпрузите. Това не е само абстрактно схващане, а реално състояние на брака, което може да бъде обективно установено.
Българският законодател насърчава запазването на брака, като поставя изискването за прекратяването му само при наличие на непреодолими пречки и сериозно неразбирателство между съпрузите. Когато съпрузите не се разбират, те не могат да продължат съжителството и не биха могли да сътрудничат по споделеното упражняване на родителските права.
Споделеното родителство изисква постоянна комуникация и сътрудничество между родителите, които иначе не са успели да поддържат съжителство и са се насочили към развод. Законодателят приема, че разстройството на брака е резултат от такава степен на неразбирателство, че съпрузите не могат да постигнат споразумение, преминавайки към съдебно разтрогване на брака. В случаите на развод по исков ред съпрузите съзнателно отказват да си сътрудничат, поради крайната нетърпимост помежду им. В такъв контекст възниква въпросът: как е възможно родителите, които не успяват да съгласуват своето поведение дори за прекратяване на брака, да упражняват съвместно родителските права?
Възможността за споразумение за съвместно родителство при развод по исков ред е предмет на тълкувателно решение №1/2016 г. от 03.07.2017 г. на Върховния касационен съд, който постановява, че родителските права могат да бъдат предоставени за съвместно упражняване, ако родителите постигнат съгласие.
При развод по исков ред, съпрузите съзнателно отказват диалог. Въпреки това, в ситуации, свързани с домашно насилие или липса на интерес към семейството и децата от страна на единия от родителите, трябва да се запази възможността „изправният“ родител да защити децата и техния най-добър интерес чрез процесуално доказване. Тази възможност не трябва да бъде отнемана, особено когато става въпрос за сериозни обстоятелства, които изискват специално внимание и защита на детето. Предвид гореизложеното, представяме по-долу:
2. Анализ на предложенията и препоръки
2.1. Чл. 59, ал. 2 от СК:
Притеснително е, че в подробно изброените от вносителя категории, в списъка с обстоятелства, които ще определят преценката на съда при защита на интереса на детето не са споменати обстоятелства, които са от съществено значение за сигурността, живота и здравето на детето, за което се води спор за родителските права.
Такива обстоятелства са: здравословното състояние на детето, наличие на здравословни проблеми у детето, способността на двамата родители да осигурят грижа за здравето на детето в съответствие с медицинските стандарти, наличието на доказателства или наведени твърдения за домашно насилие, възрастта на детето (особено когато е новородено и в кърмаческа възраст), желанието на детето (неговото изслушване е задължително, когато е навършило 10 годишна възраст, съгласно чл. 15, Закона за закрила на детето) и други свързани обстоятелства.
В случай, че законопроектът бъде приет за гласуване, то законодателят обезателно следва да задължи съдапри служебно постановяване на споделено упражняване на родителските права, да отчете също изброените по-горе обстоятелства.
2.2. Чл.59 ал.3 СК:
Считаме, че налагането на задължителен минимум за контактите между родителите и детето е в най-добър интерес на детето, само когато този минимум е съобразен с ключови обстоятелства, които са от съществено значение за живота, здравето (физическо и психическо) и сигурността на детето, като предложените в точка 2.1.
Предлагаме определянето на режима на лични отношения да бъде резултат от индивидуална преценка на конкретния случай, което изисква съдът да прилага персонализиран подход при съставянето му.
2.3. Чл.59, ал.4 СК:
Вносителите не са уточнили какви точно случаи ще се квалифицират като „изключителни“. Това създава риск предложената разпоредба да бъде използвана за злоупотреба с целите на Закона за защита от домашно насилие от страна на родителите. (Например когато родители счетат, че постановения от съда режим не ги устройва те могат да започнат производство по Закона за домашно насилие, да пускат сигнали и това може да бъде счетено като „изключителен“ случай.)
Следва да бъде отбелязано, че в ал.4, се допуска при констатирана необходимост от прилагане на защитни мерки съдът да може първоначално да определи по-кратък период на лични контакти, в който детето да се вижда с родителят, с което се застрашава сигурността на детето. Съдебният орган не следва да обслужва интересите на родителите за сметка на сигурността, здравето и интереса на децата.
Не са разгледани и ситуациите, в които, поради непредвидени обстоятелства, посочените в закона десет дни за контакти не могат да бъдат спазени от някой от родителите. Например, как ще бъде решен въпросът, ако детето е болно или настанено в лечебно заведение, но по график трябва да прекара определен брой дни при родителя в съответствие с режима на лични отношения? Ще се използва ли частен съдебен изпълнител за изпълнение на решението, по реда на чл. 528 от Гражданския процесуален кодекс? Тези неясноти и пропуски в разпоредбата правят текста неясен и уклончив.
Заключение и препоръки
С оглед на изложеното по-горе, призоваваме законодателят, при определяне на режима на личните отношения при служебно постановяване на споделено упражняване на родителските права, да вземе предвид следните предложения:
- Да включи в списъка с категории, които съдът да бъде задължен да отчете, следните обстоятелства, касаещи живота, здравето и сигурността на детето, а именно: здравословното състояние на детето, наличие на здравословни проблеми у детето, способността на двамата родители да осигурят грижа за здравето на детето в съответствие с медицинските стандарти, наличието на доказателства или наведени твърдения за домашно насилие и други свързани обстоятелства.
- Да включи съдът да вземе предвид възрастта и мнението на детето, като се зачете правото му да бъде изслушано, при определената от закона възраст.
- Да поясни случаите, които ще се третират като „изключителни“ и да защитите сигурността и здравето на детето, при установена необходимост от налагане на защитни мерки.
Считаме, че в най-добър интерес на детето и родителите, при служебно постановяване на споделено упражняване на родителските права, е определянето на режима на лични отношения да бъде резултат от индивидуална преценка на конкретния случай, което изисква съдът да прилага персонализиран подход при съставянето му.
Апелираме към Вас да вземете предвид направените от нас по-горе предложения, за да може съдебния орган да служи като пазител на интереса на детето и като орган установяващ правото на справедлив процес и равенство на родителите в него.
Оставаме на разположение за съдействие и допълнителни консултации.
С УВАЖЕНИЕ,
МИХАЕЛА ДЖОРГОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ”
- Законопроектът на ПП Възраждане може да се види на: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/165915
