В края на юни 2023г. независимият експерт на ООН по въпросите на сексуалната ориентация и половата идентичност, Виктор Мадригал-Борлоз, представи доклад по време на 53-та сесия на Съвета по правата на човека на ООН, твърдейки, че религиозната свобода „не е несъвместима с равноправието за ЛГБТ лицата“. При прочит на доклада на Мадригал-Борлоз, става ясно, че неговото разбиране за „съвместимост“ означава, че основополагащи религиозни доктрини и традиции трябва да бъдат подчинени на ЛГБТ идеологията.
При представянето на доклада си Мадригал-Борлоз заяви: „Обръщането внимание на гласовете и практиките на инклузивните общности (бел.пр. приемащи ЛГБТИ начина на живот) може да помогне за промяна на убеждението, че упражняването на свобода на религията е несъвместимо с равноправното третиране на ЛГБТ лицата.“ Докладът му беше топло приет от много от държавите-членки, чиито дипломати присъстваха в залата.
Основната идея на доклада е силно обезпокоителна. Според нея ако религиозните общности правилно тълкуват своите доктрини те не биха били в конфликт с ЛГБТ идеологията. Мадригал-Борлоз го изразява по следния начин:
„В някои случаи религиозни аргументи са били умишлено използвани за оправдаване на насилие и дискриминация – често в противоречие с доктрините на тези религии и извън обхвата на правото на свобода на религията или убежденията.“
Придържането на религиозните общности към библейската истина на практика Борлоз окачестви като погрешно тълкуване на техните доктрини. Той намеква, че религиозните вярващи, които не приемат ЛГБТ идеологията, неправилно тълкуват собствената си религия.
Доста арогантно е експерт от ООН да предположи, на база коментари по доклада му от активистки ЛГБТ групи, че той разбира ученията на големите световни религии по-добре от техните религиозни водачи и хилядолетна традиция, която е формирала убежденията им. Подобен доклад явно цели да посее семена на разделение в религиозните общности, поставяйки така наречените „ЛГБТ-приемащи“ религиозни последователи срещу тези, които се придържат към по-традиционнотo разбиране на своите религиозни текстове и доктрини.
Докладът отива по-далеч в раздел за „реч на омраза и подбуждане към нея“, като цитира подадени от активистки организации материали, които „изразяват загриженост за тълкувания на религиозни доктрини, които харакреризират хомосексуалността и нетрадиционните полови идентичности като неморални и греховни, като описват въздействието, което тази характеристика може да има върху социалното приемане на ЛГБТ хората, особено когато тя се разпространява от религиозни лидери.“ Мадригал-Борлоз не само небрежно допуска идеята, че религиозните групи тълкуват своите религии неправилно, но и че изразяването на тяхното разбиране за грях може да бъде разглеждано като реч на омраза или дори подбуждане към насилие.
Докладът се оплаква от закони, които потвърждават естествените брачни и семейни структури. В един случай той критикува Унгария за това, че „прие закон, който ефективно забрани осиновяването от еднополови двойки, прилагайки строго християнско консервативно виждане на правната дефиниция на семейството.“ Същевременно това не е просто „строго християнско консервативно“ виждане; това е виждане, което потвърждава естествения закон и биологичната реалност. Характеризирането на семейството, основано на брака между мъж и жена, като екстремна християнска позиция игнорира хилядолетната история на човечеството, която признава естествените семейни структури, включително тези, които не са били оформени от християнски идеи.
В явна атака срещу религиозната свобода докладът открито взема на прицел религиозните изключения. Например той отбелязва, че в някои страни, „включително Съединените щати и Австралия, правителствено финансирани агенции за грижи и осиновяване могат да отхвърлят потенциални семейства на база сексуална ориентация, полова идентичност или вяра.“ Докладът отхвърля идеята, че религиозните институции следва да имат каквато и да било автономия по отношение на своите вътрешни политики, твърдейки, че това може да пречи на „образование, ориентирано към разнообразието, системно сексуално образование и равенство между половете.“
Докладът цитира неуточнени „задължения“ по международното право за правата на човека, за да „се гарантира, че ЛГБТ лицата не са обект на дискриминация.“ Той цитира специалния докладчик на ООН по въпросите за свободата на религията или вярата, който казва: „Не е допустимо за индивиди или групи да се позовават на ‘религиозната свобода’, за да поддържат дискриминация срещу … лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица, когато става въпрос за предоставянето на стоки или услуги в обществената сфера.“ Докладът специално намеква за инциденти в САЩ, при които на доставчици на сватбени услуги е било поръчано да създадат уникален продукт за еднополови бракове в противоречие на техните религиозни убеждения.
Вероятно най-изненадващото в доклада е акцентът върху „достъпа до духовност“ за хора, които се самоидентифицират като ЛГБТ. След като отбелязва, че много от самоидентифициращите се като ЛГБТ все още считат религията за част от своята самоличност, докладът заявява:
„Да напуснеш, а понякога да бъдеш принуден да напуснеш [религиозна общност] поради изключващи практики или учения, може да има значителни последици за самоличността и духовното благополучие. В много случаи болезненото напускане на религиозната или духовна общност има пожизнени последици за психичното благополучие; в други случаи възможността не е само да напуснеш: тя може да бъде и самото отнемане на живота.“
Религиозните общности не бива да бъдат жестоки към онези, които избират ЛГБТ начин на живот пред своята вяра. Въпреки това е неподходящо за един експерт на ООН да предлага на религиозните общности да променят своите убеждения и практики в полза на тези, които желаят да нарушават догмите на дадена религия, и в същото време искат да продължат да се идентифицират с нея. Този параграф също зловещо предполага, че всичко, което не утвърждава ЛГБТ идентичности и поведения – независимо дали това нарушава религиозни текстове или традиции – може да доведе до психични заболявания или дори самоубийство. Това обвинение – за което докладът не предоставя никакви доказателства – е тактика на сплашване, която целенасочено злепоставя религиозните общности, за да ги принуди да се променят.
Претенцията на този доклад е да намери пресечната точка на религиозната свобода с „всички други права, на основата на които лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и другите с разнообразна полова идентичност (ЛГБТ) лица имат право на живот, свободен от насилие и дискриминация.“ Разбира се, лицата, които се самоидентифицират като ЛГБТ, не следва да бъдат обект на насилие – те следва да бъдат третирани със същото човешко достойнство, което всички ние заслужаваме като създадени по образа на Бога. Но Мадригал-Борлоз иска повече от това; той иска фалшиви „права“ за самоидентифициращите се като ЛГБТ лица – да бъдат издигнати над универсално съгласуваните права на човека, вписани във Всеобщата декларация за правата на човека, като религиозната свобода (Член 18) и свободата на изразяване (Член 19). Това е точно обратното на това, което Съветът по правата на човека трябва да прави. Ако Съветът по правата на човека има дори малък остатък от кредибилност, той би следвало да отхвърли този пълен с фундаментални противоречия доклад.
Почти всеки ред от доклада на Мадригал-Борлоз е тревожен. Той представлява смело настояване, че религията трябва да бъде подчинена на ЛГБТ идеологията. Ако имаме свободата да изразяваме и следваме само религиозни убеждения и практики, които са одобрени от ЛГБТ идеологията, тогава нямаме никаква религиозна свобода.
Превод: Асоциация общество и ценности
По информация на:
Нямам нищо против хората, които имат различни разбирания от моите, стига да не ми се натрапват непрекъснато и навсякъде, както аз не се натрапвам, че съм хетеро, нали?
Не желая всякакви проповедници ежедневно да ме поучават и да ме карат аз да се съобразявам с тях, а те да не се съобразяват с мен!