Защо трябва да бъде спряна Директивата за равно третиране

Съветът на ЕС дискутира понастоящем предложение за нова анти-дискриминационна хоризонтална директива „Предложение за Директива на Съвета за изпълнение на принципа за равно третиране между личностите, независимо от религия или вярване, инвалидност, възраст или сексуална ориентация“. Това е т. нар. Директива за равно третиране (ДРТ), предложенa от Европейската комисия през юли 2008 г, която има за цел да разшири сферата на влияние на „анти-дискриминационната политика“ по един безпрецедентен начин. 

През април 2009 г. тя бе одобрена (с изменения) от Европейския парламент и подлежи на окончателно приемане от Европейския съвет. Предложението ще бъде прието, ако всички държави-членки, представлявани от министрите на държавите от ЕС, постигнат съгласие относно предложението в Съвета. До момента предложението е било блокирано в Съвета вече повече от 6 години поради продължаващото противопоставяне на Германия.   

Докато досега приетите четири анти-дискриминационни директиви установяват принципа за равно третиране във внимателно дефинирани области (като заетостта), ДРТ има за цел да наложи държавен контрол върху социалното и професионално поведение на гражданите в много по-широк смисъл. Това би засегнало държавния и частния сектор в областите на социалната защита, образованието, достъпа до и предлагането на стоки и услуги, включително и жилища. Директивата иска да наложи концепцията за равно третиране като хоризонтален принцип, който да управлява взаимоотношенията между всичко и всички, което автоматично засяга правото за самоопределяне на всички граждани.

1. ДРТ налага много проблематична и субективна дефиниция за „дискриминация“

Дискриминацията е дефинирана като отнасяне към една личност „по-малко благоприятно“ в сравнение с друга, на база на различие по отношение на степен на инвалидност, възраст, религия или вярване, сексуална ориентация. Директивата посочва такова отношение при субективното възприятие на обида или нараняване на достойнството на личността, като не дава обективни критерии за определянето на такова отношение. Така всеки може да предявява  претенции, че е дискриминиран.

Свободата на изразяване и свободата на съвестта са ключови граждански права.  ЕС трябва да защитава тези права от т.нар. „права“ да не бъдеш обиждан, да не бъдеш критикуван или да не ти бъдат наранени чувствата.

2. ДРТ се намесва по безпрецедентен начин в гражданските свободи и права

Общоприет принцип е, че държавата принадлежи на всички граждани и следователно трябва третира всички еднакво. Държавата обаче няма право да се намесва в личните решения на гражданите, когато те са в рамките на закона. Фактът, че имаме право свободно да избираме, без да бъдем държани отговорни пред никого за нашите лични и бизнес взаимоотношения, е основополагащ за нашата лична свобода и самоопределение – само при една функционираща т.нар. „лична автономия“ сме способни да живеем живота си както намерим за най-добре.

ДРТ ограничава свободата до голяма степен, тъй като всеки ще бъде задължен – в случай на оплакване – да осигури оправдание за решенията си като например защо предоставя услуги на г-н А (а не на г-н Б). Всяко подобно решение от сега нататък може да представлява обект на съдебно преследване.

3. ДРТ изкривява концепцията за „справедливост“ и „равенство“

Досега законодателните системи на всички европейски страни са били базирани на всеобщото разбиране за правосъдие. Традиционното понятие за правосъдие е „намерението на всеки да се даде това, което заслужава“, според което еднакви ситуации трябва да се третират еднакво, различни ситуации – различно, а всички ситуации – по подходящ начин. Предпоставка за равнопоставено третиране е изборът на критерии, определящи сравнението. Директивата произволно предпочита някои критерии, които често са неадекватни. ДРТ има за цел да забрани всички различия в третирането на хетеро-, хомосексуални и други двойки въз основа на това, че всички форми на начин на живот са равни. В някои аспекти те могат да са равни, но има една основна разлика – естественото раждане на деца. По този начин директивата предполага равенство на всички видове двойки, като произволно се отнася до „емоция“, като единствен критерий за равенство и отхвърля фундаменталната функция на една сексуална връзка – възможността за създаване на потомство. Такава изкривена концепция води до несправедливост, а не до справедливост.

4. ДРТ ще доведе до законова несигурност

В много голяма степен директивата дава неясни дефиниции, които се отнасят до субективни настроения, възприятия и състояния на ума. В следствие на това никой не може да бъде сигурен, че не е виновен в нарушаване на закона.

„Тормозът“ (поведение, което има за цел да да нарани достойнството на личността, създавайки заплашителна, унизителна, враждебна и нападателна среда) е дефиниран от директивата като дискриминационен. Но може г-н А да не знае кога г-н Б възприема средата като заплашителна и унизителна. Така установяването на тормоза зависи единствено от субективното възприятие на „жертвата“, а не от някакви обективни и измерими критерии. Така всеки може да бъде намерен за виновен за дискриминация по всяко време. Това ще създаде обща несигурност в законовата система, която заплашва всеки с преследване от закона.

5. ДРТ окуражава несериозните съдебни спорове поради обръщане тежестта на доказателство

Този, който е обвинен в дискриминация, трябва да докаже невинността си, когато която и да е личност се обяви за жертва на дискриминация; в противен случай по презумпция се приема, че има дискриминация. Обръщане тежестта на доказателство прави невъзможно обвиняемият да докаже противното, понеже обвиненията се базират само на субективните възприятия на обвинителя.

6. ДРТ води до създаването на нова бюрокрация и институционален държавен контрол

Директивата изисква държавите-членки да установят нови институции за „насърчаване на равнопоставеността“. Те трябва да осигурят независима помощ на жертвите на дискриминация, да разглеждат техните оплаквания и да провеждат проучвания във връзка с дискриминацията. Институциите действат от името на жертвите в съдебни процеси и поемат разходите за тях. Същевременно създаването на тези структури ще изисква много пари във време, когато правителствата в цяла Европа намаляват разходите в бюджетите си.

Директивата позволява на асоциации, организации и други законови структури да действат от името на ищеца в юридически и административни процедури.  Тази възможност за водене на съдебни процедури без риск и без разходи в комбинация с обръщане тежестта на доказателство допълнително окуражава несериозно съдопроизводство.

7. ДРТ създава нови регулаторни разходи за бизнеса и за държавата

Разходите по прилагане и внедряване на директивата, както и свързаните с нея текущи разходи, се очакват да бъдат изключително високи за малкия и среден бизнес, както и за правителството. През май 2009г. групата на работодателите BusinessEurope призовава ЕС да отхвърли директивата, тъй като тя би била „допълнителна тежест“ за  бизнеса. 

8. ДРТ обединява теми с различно естество, които е по-добре да се разглеждат по отделно

Четирите основания за дискриминация са прекалено различни едно от друго, за да могат да бъдат регулирани от една законова мярка. Всяка една от групите хора – инвалиди, възрастни и млади хора – има своята особеност, изискваща специфично внимание и грижа, които от своя страна се различават между отделните групи.

Различните „религии и вярвания“ играят комплексна роля в обществото и естествено водят до различни модели на социално поведение, като не всеки от тях допринася за доброто на обществото. Следователно законовата рамка на плуралистичното общество трябва да осигури справедлив баланс между общото добро и личната свобода. Правото на общности, основани на вярвания, свободно да организират активности или правото на родителите да дадат религиозно образование на децата си според моралните си норми е важна част от това.

9. ДРТ насърчава силно оспорваната програма на ЛГБТ зад фасадата на загриженост за хората с инвалидност

Сексуалната ориентация е един от най-спорните въпроси в директивата поради различните възгледи на отделните групи в обществото. Неподходящо е да се определят като „дискриминационни“ легитимните морални възгледи на важна част от обществото.  Програма на ЛГБТ се застъпва за равенство в сексуалната ориентация. Например Уикипедия дава списък на 80 различни сексуални ориентации. Равенството на всички сексуални ориентации би означавало равенство за содомия, инцест, хекрофилия, воайорство, садизъм, мазохизъм и др.

Какъв е известно от досегашният опит на държави, приели подобни закони?

Великобритания

Великобритания прие подобни закони, произтичащи от Директивата за равно третиране в Закона за половете 2006 г. и Закона за равенство („сексуална ориентация“) от 2007 г.
Безспорно е, че законодателството се използва за ограничаване на свободата на християните.

Въпреки че по отношение на религиозни организации се допуска изключение на действието на забраната за дискриминацията, това изключение не покрива достатъчно широк спектър от ситуации. Има три основни проблема, свързани с приложението на изключението, поради което това законодателство представлява сериозна заплаха за религиозната свобода и свободата на съвестта.

Граждани и организации, които не се считат за „религиозни“

Първо, няма никакви изключения за отделни християни, в качеството им на физически лица,  или организации, които не се признават за „религиозни“ по силата на действащото законодателство. Това е довело до осъждане на отделни християни и/или уволнението им.

Например, християни-собственици на къща за гости са осъдени за това, че отказали да предложат двойна стая на еднополова двойка. Друг подобен пример е отказа на сватбени фотографи-християни да снимат еднополови граждански партньорства (както е вече в Америка).

Търговски организации

В резултат на разпоредбата, християнска печатница, която не желае да отпечата материали, противоречащи на основните си убеждения, може да бъде съдена по това законодателство, както и ако предлага преференциални цени на определени лица, например на християнски мисионери.

Организации в договорни отношения с обществен орган

На трето място, съгласно законодателството, една организация не може да дискриминира на основаната на „сексуалната ориентация“, когато предоставя услуги от името на обществен орган. Тази разпоредба доведе до закриването на агенции за осиновяване, свързани с вероизповедания.

Накратко, всяка агенция/организация, която откаже да даде дете за осиновяване на хомосексуална двойка ще бъде в нарушение на закона, ще загуби финансиране и ще бъде закрита, ако не се откаже от тази си практика. Това се случва, въпреки че католическите агенции за осиновяване са широко признати като едни от най-добрите.

През 2007 г. във Великобритания е имало четиринадесет агенции за осиновяване, които са свързани с вероизповедания и са осъществявали една трета от осиновяванията в доброволческия сектор. Те е трябвало или да се откажат от религиозната си етика или да престанат да функционират. През 2010 г., след решение на Върховния съд, Charity Commission обяви за дискриминационна последната останала католическа агенция за осиновяване.

Холандия

Холандия има подобни разпоредби на предложението за директива в своя Закон за равно третиране 1994 г., изменен през 2004 г. (Algemene wet gelijke Behandeling). Обхватът на закона обхваща областите на заетостта, образованието и предоставянето на стоки и услуги. Законът е насочен главно към недопускане на дискриминация в частния сектор.
Въпреки че Законът защитава автономността на църкви и „сдружения на духовна основа „, той не защитава свободата на съвестта на частни лица, наети от светски работодатели. Затова през 2008 г. Комисията за равно третиране (Commissie Gelijke Behandeling) постанови, че регистраторите на граждански съюзи са задължени да празнуват „бракове“ между лица от един и същи пол, и че публичните власти трябва да дават пример в борбата срещу дискриминацията. Затова общата забрана срещу дискриминацията има приоритет над съвестта на отделния държавен служител.

Обобщение

Когато Директива 2000/78 / ЕО е била в процес на изготвяне, е имало опасения за това, че тя ще ограничи религиозните свободи, по-специално по отношение на очевидния сблъсък на права, основани на свобода на съвестта и религиозните убеждения и такива, основани на „сексуална ориентация“. Вече е ясно, че прогнозите, направени за това, как директивата ще се отрази на религиозната свобода на работното място, са били напълно основателни.

По отношение на предложението за директива 2008/0140, такива прогнози дори не са необходими, тъй като някои държави – Великобритания – вече са приели в законодателството си много от това, което предложената директива се стреми да постигне.

Опустошителните последици от такива закони – големите разходи за изпълнение,  увеличението на съдебните спорове, постоянните правни сблъсъци и напрежението в  обществото, ограничаването на религиозната свобода и на свободата на съвестта – показват, че би било грешка да се приеме предложената директива и другите европейски страни да последват негативния пример на Обединеното кралство.

Ето защо предложената директива е зле изготвена, ненужна и има потенциал да нанесе много щети. Най-малкото, добавянето на „религия или вяра“ и „сексуална ориентация“ трябва да бъдат отстранени като основания за дискриминация. Всъщност би било най-разумно предложената директива да не бъде приемана изобщо, като се остави на държавите-членки да приемат сами бъдещи закони срещу дискриминацията, както намерят за добре.

Какво трябва да бъде направено?

Предложената директива е най-добре да бъде оттеглена от Европейската комисия. Тъй като в момента в Съвета на Министрите само Германия се противопоставя официално на директивата, е необходимо да бъде осигурена подкрепата и на други страни. 

Това предложение вече е одобрено от Европейската комисия и Европейския парламент. В момента то е блокирано от Съвета на министрите. Тревожен е фактът, че новият председател на Комисията г-н Юнкер, при встъпването си в длъжност изброи приемането на настоящата директива, като един от своите приоритети. 

Поради това:
1. Отговорните във всяка държава-членка следва да бъдат насърчавани да преосмислят отношението си към това предложение.

2. Нови изследвания следва да бъдат възложени за ефекта от приемането на директивата.

3. Правителствата на държавите-членки следва да бъдат насърчавани да се присъединят към опозицията на Германия. Те трябва да осъзнаят, че тази директива няма да премахне проблемите, свързани с дискриминацията, а ще ги задълбочи.

изготвил материала: Ек. Иванова, Асоциация Общество и Ценности
за целта са използвани анализите на ДРТ на организациите: Alliance Defending Freedom, European Dignity Watch, European Court for Law and Justice, Care for Europe;