Предложения във връзка с подготовката на Стратегия за детето 2024-2030

                                                                                                   Изх. №022/23.11.2023г.

ОТНОСНО ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗРАБОТВАНЕТО НА НОВА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО 2024-2030

            УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Като сдружение, което от 2007 година активно следи и се застъпва за правата и най-добрия интерес на децата, за правата на родителите, за насърчаване на човешкото достойнство и свобода, брака и семейството, с оглед текущата подготовка на Национална стратегия за детето 2024-2030г. и допитването до граждани и организации за целта, предлагаме на Вашето внимание нашите предложения.

Те са базирани на Конституцията на България (чл.47), Конвенцията за правата на детето (чл. 8 т.1, 9 т.3, 14 т.2 и 17д), Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 (чл. 26 т.3), Международния пакт за икономически социални и културни права (13 т. 3), Международният пакт за гражданските и политическите права (чл. 18, пар.4), Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (чл. 2, прот.1), Хартата на основните права на Европейския съюз (чл 14 т.3) и др.;

Конституцията ни и голяма част от изброените по-горе международни документи, по които България е страна ясно посочват водещите право, роля и отговорност на родителите за отглеждането, възпитанието и образованието на техните деца. В чл. 47 на Конституцията се казва, че  “Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.” Считаме, че родителите, като хора, които най-много обичат децата си, са тези, които следва да вземат водещо решение по отношение на отглеждането, възпитанието и образованието на децата си.

Национална стратегия за детето 2024-2030г. следва:

• да насърчава и защитава правото на детето да има връзка и да познава и двамата си родители. Правата на децата да имат и да познават и двамата си родители са преди правата да възрастните да имат това, което пожелаят. Не всяка двойка има деца, но всяко дете има баща и майка и правото му да има връзка и с двамата си родители следва да бъде водещо, съгласно Конвенцията за правата на детето чл. 8 (1), чл. 9 (3).

Стратегията следва да утвърди това право да детето и неговия най-добър интерес, в това животът на детето да не бъде третиран като стока, а като човешко същество със собствени права.

• да утвърди и насърчи първостепенната и водеща роля на родителите по отношение възпитанието, отглеждането и образованието на техните деца^[1]. Провеждането на дейности и обучения, касаещи здравното и сексуално образование да става само със задължително предварително информиране за съдържанието на материалите и дейностите и получаване на писмено съгласие от родителите или законните настойници на децата. 

• да не допуска сексуализацията на децата чрез въвеждане на сексуално образование, според критериите за сексуално образование на Световната здравна организация за Европа^[2].

• да включи вземането на адекватни мерки за недопускане третирането на деца и подрастващи с вредни за тяхното здраве и развитие субстанции, медикаменти, химически и хирургически интервенции, с цел смяната на техния пол^[3].

• да насърчи приемането на незабавни и адекватни мерки и законодателство за ограничаване достъпа на деца до онлайн порнография и порнографско съдържание^[4]. 

• да насърчава развитието на ценности и характер у децата, които да им помогнат да имат качествени и пълноценни взаимоотношения с хората около тях и да развият основни и непреходни добродетели, като: уважение, състрадание, милосърдие, доброта, отговорност, разбиране за уникалността и ценността на всяко човешко същество и др., чрез образователни учебни програми като Вероучение, Религия-Благонравие и други подходящи за целта и лицензирани от МОН програми.

• да зачита правото и отговорността на родителя да възпитава детето си, съобразно мирогледа и ценностите си в т.ч. правото да го коригира и дисциплинира, като откаже, ограничи или отложи удовлетворяването на определени желания у детето, когато прецени за нужно, с оглед защитата на неговия най-добър интерес, здраве и сигурност.

• да избягва употребата на общи, неясни и неопределени от законодателя термини, даващи възможност за неясно тълкуване и злоупотреби, особено касаещи процедури за отнемане на децата от родителите им (поради напр. “липса на грижи и небрежно отношение” възпитание във “вреден за развитието му начин” – каквито термини, бяха включени в предходната стратегия).

• да не допуска даването на права на държавни служители от най-ниски нива, да злоупотребяват с родителите и децата им, взимайки решения основани на неясни дефиниции, правила и субективни критерии.  Важно е Стратегията да следва основополагащия принцип в правото, присъстващ и в редица Международни спогодби, че човек следва да бъде счетен за невинен до доказване на противното.

• да подкрепя майчинството, като насърчава присъствието и грижата на родителите, особено в периода от 0 до 3 годишна възраст, като ключови за развитието и благоуспяването на детето. 

• да не налага и не разширява задължителния предучилищен обхват за деца от 0 до 3 годишна възраст включително, каквато предходната стратегия предвиждаше за 33% от децата от 0 до 3 години. Те следваше да бъдат обхванати от услуги за ранно детско образование и грижи. Държавата следва да предостави възможности за институционална грижа, обучение и услуги без те да бъдат задължителни. Това би било в разрез с Конституцията ни.

• да отстоява и насърчава живота и достойнството на децата, като не допуска възможността за узаконяване на евтаназията на деца в риск.

• да не насърчава аборта сред подрастващите, още повече без знанието и съгласието на родителите.

• да не допуска възможност за отнемане на деца от техните родители, поради това, че живеят в по-малки или “пренаселени жилища”, още повече в условията на една толкова сериозна демографска криза.

Насреща сме да съдействаме с каквото можем за защита най-добрия интерес на децата и насърчаване ролята на родителите за тяхното развитие и благоуспяване, вкл. с практично обучение на родители и  учители за предпазване на децата в онлайн средата.

                                                                                    С УВАЖЕНИЕ,

МИХАЕЛА ДЖОРГОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ

АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ

---

^[1] Държавата следва да зачита и уважава правото на родителите да отглеждат своите деца в съответствие със своите религиозни и философски убеждения през целия курс на образование (чл. 2 прот. 1 от ЕКЗПЧОС).

^[2]  https://www.icmec.org/wp-content/uploads/2016/06/WHOStandards-for-Sexuality-Ed-in-Europe.pdf  Стандарти за сексуално образование на СЗО за Европа, (виж стр. 38-50)   Те сексуализират от малки децата, учат ги как да дават съгласие за секс, нормализират аналния и оралния секс, насърчават хомосексуалното и бисексуалното поведение, самостоятелната и групова мастурбация, идентифицирането с пол различен от биологичния и др.

https://www.youtube.com/watch?v=tM8HKeY0Cyc

^[3] https://www.youtube.com/watch?v=f2q0sWwdH7U

[4] През 2022 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) посочи, че е „разтревожена от безпрецедентното излагане на деца на порнографски изображения, което е пагубно за тяхното психологическо и физическо развитие“. Проучванията показват, че децата са масово изложени на нея: все повече, все по-рано и все по-често.  Източник: “Борба с порнографията”, докад на Европейския център по право и справедливост, 2023г. https://eclj.org/combating-pornography