Човешките права и етичните въпроси относно сурогатството

През последните години сме свидетели  на целенасочена работа за промяна на законодателството и натиск от страна на определени лобистки кръгове за узаконяване на сурогатството у нас.  Практиката на сурогатно майчинство, при която една жена чрез инвитро процедури, забременява, износва, ражда и предоставя бебето на друг срещу заплащане, поставя сложни предизвикателства за човешките права на жените и децата въвлечени в него. 

Към момента в България тази практика е изрично забранена в Наказателния кодекс. Ако бъде узаконена (обикновено първоначално е „само по медицински причини“),  страната ни бързо ще се превърне в дестинация за репродуктивен туризъм, следвайки  примера на Украйна, Русия и Индия.

Контролът върху инвитро процедурите нужни за сурогатството, се извършва от Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ).  Май месец т.г. ИАТ прие наредба, с която разреши вноса и износа на репродуктивни клетки от и за трети страни.

Докато в България усилено се лобира и говори в медиите за незабавно узаконяване на сурогатството, то от Съвета на Европа отново този месец призоваха за защита достойнството и правата на жените и децата и преустановяване на тази практика.  

В началото на месеца 23 члена на Съвета на Европа внесоха предложение за Резолюция относно сурогатното майчинство. В нея се казва, че сурогатното майчинство подкопава човешкото достойнство на жената, износваща плода, тъй като тя самата и репродуктивните функции на органите и се използват като стока. Цялата новина можете да видите от ТУК.

Публикуваме по-долу преведено от английски език предложението за резолюция от членове на ПАСЕ:

Човешките права и етичните въпроси относно сурогатството

Практиката на сурогатството, чрез която една жена приема да забременее, износи и да роди бебе за някой друг е бързо нарастващ феномен, поставяйки сложни предизвикателства за човешките права на жените и децата, които са въвлечени.

Сурогатството уронва човешкото достойнство на жената, като тялото и репродуктивната му функция са използвани като стока.

Комерсиалното сурогатство, при което сурогатната майка получава заплащане отвъд разходите по износването на детето за някой друг, въпреки че е забранено в повечето европейски страни, е често срещана практика. 

Европейците отиват в чужбина за да се сдобият с бебе, а след това изискват признаването на произхода му в родната си страна. Нерегулираното естество на сурогатството поставя допълнителни въпроси, които разглеждат експлоатацията на жените в неравностойно положение и репродуктивния туризъм, завършващ с „продажба на бебета“ на черния пазар.

Практиката на сурогатството не зачита правата и човешкото достойнство на детето и го превръща в продукт. Според Конвенцията за правата на детето, децата имат право да бъдат защитени от насилие и експлоатация и призовава страните да действат в защита интересите на децата. Споразумението за сурогатство превръща бебето в стока за търговия. Освен това сурогатството манипулира идентичността и произхода на детето, и го лишава от всякакви претенции спрямо гестационния (сурогатния, бел.р.) родител, което скорошно проучване подчертава, че е вредно за развитието и благосъстоянието на бебето.

Парламентарната асамблея следва да разгледа въпросите, които произлизат от практиката на сурогатството, особено връзките й с репродуктивното здраве на жената, трафика на хора и правата на децата, и да обсъди средствата за адресиране на проблема.

Текстът на резолюцията в оригинал на английски език можете да видите в сайта на ПАСЕ на: http://www.assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-en.asp?fileid=21092&lang=en